Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 21.10.2008 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 06.10.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: С. Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело 147 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на Глава единадесета от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

         Образувано е по искова молба на Ф.Д.И. *** против Национален осигурителен институт, като в условията на обективно съединяване са предявени искове за заплащане на общата сума от 6242,28 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на Директор на РУ “СО” – Бургас, представляващи наложен запор на банковата сметка на ищцата. Възразява се, че в резултат на незаконосъобразно наложения запор е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в размера на служебно изтеглената от административния орган сума – 167,28 лв., пропуснати ползи в размер на 1075 лв., представляващи нереализиран доход, вследствие на необходимостта да организира защитата си против действията на администрацията, както и претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени на ищцата в резултат на нарушаване репутацията й на добросъвестен гражданин и публична личност, в качеството й на нотариус, злепоставяне на доброто й име пред обслужващата банка, нейни клиенти и колеги. В обстоятелствената част на исковата претенция е изложена подробно хронологията на взаимоотношенията между страните, развили се по повод упражняване правото на получаване на обезщетение за бременност и раждане. По същество се иска присъждане на обезщетение в посочените размери, претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, ангажира допълнителни доказателства.

Ответната страна, чрез представляващия юрисконсулт, изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на исковата молба.

         Настоящото произнасяне е след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съгласно Определение № 8881/21.07.2008 год., постановено по адм. дело № 8901/2008 год. на ВАС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Ищцата е вписана като нотариус в регистъра на Нотариалната камара под № 449, с район на действие Районен съд – Бургас.

Със Заповед № 646/18.09.2007 год. на Директор на РУ “СО” – Бургас, било разпоредено на ищцата И. да се извърши пълна финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване, за конкретно определен ревизиран период.

Производството приключило с издаването на ревизионен акт за начет, с който било установено изтеглено неправомерно обезщетение за бременност и раждане, с размер на главницата – 7343,18 лв. и лихва в размер на 660,30 лв. За събиране на сумата по ревизионния акт за начет, било издадено разпореждане № 1296/30.10.07 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУ”СО” – Бургас, в който размера на задълженията били посочени по същия начин – главница – 7343,18 лв., лихва – 660,30 лв., общо начет – 8003,48 лв.

С преводно нареждане № Б321304/06.11.2007 год., ищцата възстановила на Националната агенция по приходите изцяло сумата по начета в размер на 8003,48 лв.

Със запорно съобщение изх. № 17-43-9/15.11.07 год., изпратено от РУ “СО” – Бургас до Централна кооперативна банка АД – клон Бургас, банковата институция била уведомена, че длъжникът към бюджета на държавното обществено осигуряване Ф.И., дължи по разпореждане № 1296/07 год., сумата от 167,28 лв., представляваща начислена лихва до 15.11.2007 год., поради което бил наложен запор върху сметките на длъжника в банката и блокирана сума в размер на 167,28 лв.,  която била пренасочена за погасяване на публично държавно вземане по сметката на РУ “СО” – Бургас.

При така установените фактически обстоятелства предявените искове се явяват неоснователни.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, фактическите твърденията на ищцата, послужили като основания на предявените искове, са очертани като действия на административния орган по налагане на запор върху банковите й сметки и последвалото инкасиране на съответната парична сума. Ищцата обосновава претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди именно с факта на налагане на този запор, като се твърди, че същият е незаконосъобразен поради недължимостта на събраната с него сума. От твърдяната незаконосъобразност на запора се претендират имуществени вреди в размер на инкасираната сума и пропуснати ползи в резултат на необходимостта да организира защитата си срещу действията на администрацията, както и неимуществени вреди, свързани с претърпените лични неудобства и накърняване името й на добросъвестен гражданин и публична личност.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Налагането на запор по своята същност и съдържание представлява правно действие с обезпечителен характер, предприемано във връзка със защита вземанията на кредитора. Така описаната правна природа на запора, навежда на извода, че същият не се вмества в характеристиките на административен акт по смисъла на АПК, нито разкрива белезите на фактическо действие, поради което същият не попада в категорията на актове, действия или бездействия на администрацията. “Незаконосъобразни действия”, както е квалифицирано от ищцата поведението на администрацията при налагането на запора, по смисъла на чл.203 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ представляват фактически действия на административен орган, които не се основават на административен акт или на закон. Както се отбеляза, налагането на запор не е фактическо, а правно действие, поради което защитата против него не може да бъде успешно проведена по реда на АПК и с материалноправно основание – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съобразно установените обстоятелства по делото съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, поради което исковата претенция, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, с оглед на което съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ф.Д.И. ***, адрес ******* против Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул. “Александър Стамболийски” № 62-64, за заплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 6 242,28 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ:………………..