РЕШЕНИЕ

1647

гр.Бургас, 04.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : В. Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1479 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Оспорваща страна (жалбоподател) е Аквариус Поморие ЕООД гр.Поморие. В производството оспорващата страна участва чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат В.А. ***.

Орган, издал административния акт (АО), е началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Същият участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Камелия Л..

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0265106/01.06.2018г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза закуска, бистро Каталия, с адрес гр.Поморие ул.Алеко Константинов 9а, стопанисван от Аквариус Поморие ЕООД и се забранява достъпа до него за 15 дни.

В жалбата се правят оплаквания за допуснати нарушения, изразяващи се в липса на компетентност на АО, нарушение на материалния закон, липса на изискуема от закона форма, съществено нарушение на производствени правила и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, неправилна и нищожна. Представят се доказателства.

Правното основание на оспорването е чл.186 ал.4 ЗДДС.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, обосновава доводи за неоснователност на жалбата и иска съдът да отхвърли оспорването. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на санкции № РД-25-762/30.05.2018г. на АО, от който се установява издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0265106/26.05.2018г.

Представен е препис от протокол за извършена проверка № 0265106/26.05.2018г., от който се установи, че на 26.05.2018г.  инспекторите по приходите към ТД на НАП Бургас С. Попов и М. Велков извършили проверка на стопанисваната от жалбоподателя  бърза закуска, бистро Наталия, с адрес гр.Поморие ул.Алеко Константинов 9а. При извършена контролна покупка  на обща стойност 16лв. не им бил издаден фискален касов бон. За констатираното нарушение инспектор Попов съставили акт за установяване на административно нарушение № 387762/04.06.2018г., препис от който също е приложен към преписката.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Неоснователно е направеното в този смисъл оплакване на жалбоподателя, че липсва компетентност на лицето, издало оспорения акт.

Заповедта е в предвидената от закона форма и и мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, отнасящи се до неправилно прилагане на разпоредби на ЗАНН са несъстоятелни, тъй като оспорената заповед има характера на административен акт и процесуалните правила на ЗАНН са неприложими при издаването и.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, произтичащи от сочени допълнителни обстоятелства във връзка с установяването на нарушението на реда за издаване на документ при извършена продажба на стоки. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е бил издаден фискален бон. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката.

Неоснователни са оплакванията, основани на допуснати в заповедта неточности по индивидуализация на лица и обекти. Наличието на минимални фактически грешки при изписването на индивидуализиращи белези на лица и обекти не следва да се квалифицират като водещ до незаконосъобразност съществен порок на оспорената заповед, когато с оглед доказателствата по делото за адресатите и не е създадена неяснота относно тези обстоятелства.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразно, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-184-0265106/01.06.2018г. на началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършено от Аквариус Поморие ЕООД ЕИК:201519562 със съдебен адрес ***, адвокат В.А. ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :