Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1120         Година 18.12.2008     Град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-състав, на двадесети ноември две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Л.А.

                                                         2. Д.Д.

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. касационно наказателно административен характер дело номер 1478 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Дирекция “Областна инспекция по труда” гр.Бургас, ул.”Шейново” № 24, ет.4 против решение № 222/28.08.2008г., постановено по н.а.х.д. № 415 по описа за 2007г. на Районен съд гр.Несебър. С подадената касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на наказателно постановление № 02-0000006274/16.11.2007г. на  Директора на Д”ОИТ” гр.Бургас.

Ответникът по жалбата – Х.И.Б. ***, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

С обжалваното  решение № 222 от 28.08.2008г.,  Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 02-0000006274/16.11.2007г. на Директора на Дирекция „ОИТ” гр.Бургас, с което на Х.И.Б., в качеството му на длъжностно лице, за нарушение на чл.6 от Наредба № 3 (обн.ДВ бр.44/1996г.) и на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за длъжностното качество на жалбоподателя и такива, от които да се установи, че му е възложено от работодателя да извършва инструктаж на работниците в посочения обект. В тежест на административния орган е да докаже, че е налице съставомерно деяние, което е извършено виновно от наказаното лице, което в случая не е изпълнено. 

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на Районния съд, решението на който се явява  правилно и законосъобразно, а касационна жалба неоснователна.

С наказателно постановление № 02-00006274/16.11.2007г. издадено от Директора на Д”ОИТ” на жалбоподателя в качеството му на длъжностно лице, за нарушение на чл.6 от Наредба № 3/1996г. и на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. Съгласно чл.413, ал.2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 250 до 1000 лв.. В § 1, т.5 от ДР на КТ е дадено легално определение на понятието "длъжностно лице" - работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието, като за да му бъде ангажирана отговорността е необходимо то да е виновно. За да приеме, че касатора е виновно длъжностно лице, наказващия орган се е позовал на Заповед № ZT-06/15.06.2007г., с която той е определен от работодателя да провежда инструктаж на работниците по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Въпреки, че на лицето с тази заповед са му вменени задълженията да извършва начален и периодичен инструктаж, в административната преписка не се съдържат доказателства, че тя му е връчена и той е запознат с нейното съдържание и определените му задължения. В хода на административното и съдебното производство, не е изследван въпроса кое е лицето извършвало инструктаж и не може да бъде направен еднозначен извода, че това е Х.Б.. Въпреки това, дори да се приеме, че е извършван от него, както се твърди в касационната жалба, това не променя обстоятелството, че няма доказателства, че е запознат с посочената по-горе заповед и вменените му с нея задължения, което е необходимо условие с оглед установяването на виновното му поведение и ангажиране на отговорността му. Що се касае до обстоятелството, че АУАН е подписан, без да са изложени в него възражения, също не води до законосъобразност на наказателното постановление, тъй като лицето има право да направи възражения, но не и задължение. Ето защо, неправилно е ангажирана отговорността на Х.И.Б., в качеството му на виновно длъжностно лице и административния орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, без да е безспорно установена вината на лицето.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 222 от 25.08.2008, постановено по н.а.х.д. № 415 по описа за 2007г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

               

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.           

                      

         2.