Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1158                                           13.06.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На тринадесети юни                                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1471 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А.В.А., ЕГН-**********, понастоящем в ЗО“Дебелт-1“ към Затвора гр.Бургас, против заповед № 665/05.06.2018г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия”. Жалбоподателя изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като твърди, че е наказан за нещо което не е извършил, тъй като е бил намразен от постовия, незнайно защо. Заявява също, че в затвора не може да се защити, тъй като боледува от сърце и моли за справедливо наказание, което според него е да бъде оправдан.

Ответната страна – началник на Затвора гр.Бургас, чрез пълномощника си счита жалбата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

 

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно изрично заявеното от ответника в нарочното писмено становище, че заповедта е връчена на 05.06.2018г., а жалбата е подадена на 08.06.2018г. Изхожда от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засягаща права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от началника на Затвора гр.Бургас за това, че на 11.04.2018г., в 18:20 часа преди вечерното хранене, постовият надзирател  мл.инспектор М.Н. разпоредил на всички лишени от свобода от ІІІ-та група да се приберат с спалните помещения за да подготвят столовата за храна. След като затворил спално помещение №303, лишените от свобода от спалното започнали да блъскат по вратата, а л.св. М.Д.М. отворил вратата без разпореждане на мл.инсп.Н.. От спалното помещение излязъл жалбоподателя А.А. и започнал да крещи: „Какъв си ти, че да ме затваряш, нямаш право.“. Мл.инсп.Н. обяснил на А., че е затворил помещението за да подготвят столовата за предстоящата вечеря и му разпоредил да се прибере вътре, но лишеният от свобода не изпълнил разпореждането, което наложило принудителното му прибиране. В хода на съдебното производство жалбоподателят отрича да е извършил нарушението, като твърди, че е блъскал по вратата защото искал да разговаря по телефона, но въпреки това признава, че е влязъл в пререкания, включително и във физически контакт със служителя, защото бил обиден от негови думи. До момента той многократно е наказван, като по делото за представени предходни заповеди № 1144/19.09.2017г., № 1214/10.10.2017г., № 140/29.11.2017г. и № 111/14.03.2018г.

За инцидента са снети писмени обяснения лишените от свобода А. С.А., жалбоподателя А.А. и е представена докладна записка от мл.инспектор М.Н., в които действително се установява, че жалбоподателят не е изпълнил заповедта на длъжностното лице да влезе в спалното помещение, оказал е съпротива, което е наложило принудителното му прибиране. Това се установява и от докладната записка на инспектор „СДВР“ В.М., според която при прегледа на записа на камерите било установено, че жалбоподателят указва съпротива на опита на мл.инспектор Недяков на го избута в спалното помещение и стои на вратата без да помръдне от там.

На 05.06.2018г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение на 11.04.2017г., за което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя.

На 05.06.2018г. е издадена обжалваната заповед на началника на Затвора гр.Бургас, с която на А.В.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предло.първо от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и 4, вр. чл.100, ал.2, т.2 и 7 от ЗИНЗС.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание А. го обжалва пред Административен съд - Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица, а според т.7 – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се отрича, но не е подкрепено с доказателства. Жалбоподателят не прояви процесуална активност, за да опровергае доказателствената сила на писмените доказателства, приети с административната преписка.

Настоящият съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, тъй като жалбоподателят не само не е изпълнил разпореждането на компетентния служител да влезе в помещението, но и физически му се е противопоставил, което е наложило използването на принудителни мерки. Видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта на извършеното нарушение.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.

Ответникът по оспорването не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Така мотивиран и на основание чл.111, ал.5 и 6 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 665/05.06.2018г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която на А.В.А., ЕГН-**********, понастоящем в ЗО“Дебелт-1“ към Затвора гр.Бургас е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия”.

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН-**********, да заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул.Александровска № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса по административно дело № 1471 по описа за 2017г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

 

                                                        СЪДИЯ: