Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    615/10.04.2017 г.   град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на шести април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

           2. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретаря К.Л. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 146 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Л.Д.Л., ЕГН ********** *** против решение № 1956/22.12.2016г., постановено по НАХД № 5649/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 6062/10.08.2016г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас и наложената на касатора глоба в размер на 200 лева на основание чл.34, ал.4 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас (НООРТОБ) за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от същата наредба. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Т. от БАК, който пледира за отмяна на решението и на наказателното постановление.

Ответникът – Община Бургас не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 06.08.2016г. е издаден акт за установяване на нарушение против Л.Д.Л. за това, че като водач на МПС с рег.№ ***, марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, цвят сив металик, собственост на „Марион“ ЕООД се движи в гр.Бургас, „Приморски парк“ до „Старата воденица“, което е пешеходна зона, обозначена със съответния пътен знак Г15. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.8, ал1, т.1 от НООРТОБ и за същото е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.34, ал.4 от НООРТОБ. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Бургас, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е потвърдил наложената санкция.

Решението е правилно.

Основното възражение на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че в процесния случай приложение трябва да намери нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, а не чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ.

Разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ забранява движението на пътни превозни средства по тротоари, алеи на паркове и градини, засадени и озеленени площи, пешеходни зони и дворове на учебни и детски заведения, детски площадки и площадки за отдих. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.34, ал.4 от НООРТОБ - глоба в размер от 200 до 300 лева за физически лица, извършили или допуснали извършване на нарушение на чл. 8, ал.1, т. 1 от наредбата.

Нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар и двете разпоредби да уреждат сходни обществени отношения, между тях липсва пълна идентичност. От описанието на нарушението в АУАН и в НП е видно, че Л. е санкциониран заради движение в пешеходна зона, обозначена с пътен знак Г15, а не заради движение в паркове, градини и детски площадки. Описаното нарушение осъществява фактическия състав на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, без да е съставомерно по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Поради това, възражението в този смисъл е неоснователно. Действително при описанието на нарушението е посочено още, че движението се извършва в „Приморски парк“ до „Старата воденица“, но същото детайлизира точното местонахождение на пешеходната зона, без да сочи, че деянието е извършено в парк. Районният съд е направил това разграничение и правилно е посочил, че знак за равенство между парк и пешеходна зона, не може да се постави. В допълнение към това, трябва да се отбележи, че Общински съвет – Бургас е въвел ограничението за пешеходните зони, а не за общинските пътища, които са регламентирани в Закона за движението по пътищата.

По изложените съображения, жалбата на Л.Л. е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това стабилизиране на първоинстанционното решение.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1956/22.12.2016г., постановено по НАХД № 5649/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: