Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 524                Година 18.03.2015               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                               2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 146 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Бургас против решение № 1806/17.11.2014г. постановено по н.а.х.д. № 3524/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.  Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, редовно уведомена, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 35394-О-F027654/14.01.2012г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ на Г.А.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200 лева. Съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Установени са неясноти относно обстоятелството, дали имота, за който е следвало да се подаде декларация е придобит чрез дарение или продажба, освен това посочената като нарушена разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ е относима за еднолични търговци и земеделски производители, както и посочването на две различни дати на издаване на наказателното постановление са преценени от съда като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на соченото за нарушител лице. Освен това съдът е преценил, че административнонаказващият орган, чиято е тежестта да докаже субективните и обективни елементи от състава на конкретното нарушение не е изпълнил това свое задължение и деянието за което е ангажирана отговорността на нарушителя е недоказано.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първо инстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

Отговорността на ответника по касация Г. е ангажирана на основание чл.80, ал.1 от ЗЗДФЛ, за неподаване на декларация за 2010г. за доход в размер на  122 107,36лв. получен по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД на 01.06.2010г. от продажбата на недвижим имот съгласно нотариален акт №104/26.05.2010г. , за който доход наказващият орган е приел, че не попада в обхвата на чл.13, ал.1 от ЗДДФЛ и подлежи на облагане по реда на чл.33 от ЗДДФЛ.

Така установеното административно нарушение, неправилно е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.51, ал.1 от ЗЗДФЛ. Посочената норма предвижда задължение за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и за физическите лица в случаите по чл. 29а, а именно когато са регистрирани като земеделски производители, заедно с годишната данъчна декларация да представят и годишен отчет за дейността.

От събраните по делото доказателства не се установява ответникът по касация Г. да е търговец по смисъла на ТЗ или да е регистрирана като земеделски производител, за да бъде адресат на горепосоченото задължение, тоест сочената като нарушена от наказващия орган разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ се явява напълно неотносима. След като от събраните по делото доказателства и начина по които е описано деянието от наказващия орган, не се установява, че Г.Г. е сред лицата които съгласно чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, следва да подават годишни данъчни декларации и годишен отчет за дейността, то неправилно е санкционирана за неизпълнение на това задължение. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление и постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящия съдебен състав не споделя другия изложено от първоинстанционния съд мотив за незаконосъобразност на наказателното постановление, а именно че е налице неясното относно датата на неговото издаване, но това не води до неправилност на постановеното съдебно решение. В случая датата 14.01.2012г. е записана като  част от номера на наказателното постановление, като в него изрично е посочена дата на издаването му – 14.01.2013г. и такава яснота не е налице.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1806/17.11.2014г. постановено по н.а.х.д. № 3524/2014г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

                       2.