Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1239

 

гр. Бургас, 04 юли  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 146/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, против Решение №2266/18.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 3477 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02-02023868/24.06.2013 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „ТЕЛПЛЮС” ЕООД, гр.Сливен, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Касаторът иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон.

 В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че решението на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – отхвърлена като неоснователна.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че след като на управителя на дружеството, който е чужд гражданин, невладеещ български език, не е бил осигурен преводач при връчването на АУАН съществено е било нарушено правото му на защита, което е предпоставка за отмяна на наказателното постановление, поради процесуална незаконосъобразност. Отделно от това е посочил, че юридическото лице не може да бъде субект на нарушението по чл. 145, ал. 1 от Кодекса на труда, както и че по отношение на заплащане на дължимо трудово възнаграждение, контролните органи не могат да дават задължителни предписания, защото споровете между работника и работодателя по отношение на възнаграждението следва да бъдат разрешавани, по особен ред, предвиден с Кодекса на труда.

Съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно:

Не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, както е приел първоинстанционният съд. Това е така, защото санкционираното лице е търговско дружество, регистрирано по българския закон и упражняващо дейност отново по българския закон. Затова, задължение на търговския субект, чрез органите си на управление, е да извършва дейност и съобразява поведението си с установения в Република България правен ред.

Не е задължение на контролните и наказващите органи да осигуряват преводач на представляващ българско търговско дружество. Защото, както вече бе отбелязано, търговското дружество следва да организира дейността си така, че да е възможно да функционира съобразно законите на Република България.

Разпоредбата на чл. 415 КТ не изключва възможността за реализиране на административно наказателната отговорност на юридическо лице. Местоимението „който” в случая, определя като субект на нарушението всяко административно наказателно отговорно лице.

Изричната разпоредба на чл. 83 ЗАНН, предвижда възможност за реализиране на административно наказателна отговорност и по отношение на ЮЛ и ЕТ, в предвидените със закон,. . .,случаи. Такъв е случая с разпоредбата на чл. 415 КТ, в който текст е предвидена като вид санкцията, която може да бъде налагана на ЮЛ и ЕТ.

Задържителните предписания, за неизпълнение на които е бил наказан работодателят не са били оспорени по съдебен ред, а в производството по оспорване на наказателното постановление е недопустимо да бъде извършвана проверка за законосъобразността на предписанията, както е сторил първоинстанционния съд.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №2266/18.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. № 3477 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление № 02-02023868/24.06.2013 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „ТЕЛПЛЮС” ЕООД, гр.Сливен, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: