Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 620         Година 18.03.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                              2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 146 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Л.И.Т. с ЕГН ********** *** против решение № 425 от 23.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 628 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно производствените правила и противоречия с материалноправните норми. Оспорва съставомерността на установените нарушения и излага подробни възражения за допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени изцяло решението на Районен съд гр.Несебър и потвърденото с него наказателното постановление. С писмено становище вх.№ 1468/04.02.2013г. поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът  – Началник на Районно управление „Полиция” гр.Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за съставомерността на установените нарушения и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 2242 от 20.06.2012г. на Началника на РУП гр.Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца”; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лева за административно нарушение по чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.трето от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от с.з. При постановяване на решението си, съдът не е установил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. По същество е намерил, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на длъжностните лица присъствали при установяване на нарушенията, с оглед на което жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за установените от контролните органи нарушения. По отношение на наложените на жалбоподателя  административни наказания, съдът е преценил, че същите са определени в предвидения в ЗДвП минимален размер и в максимална степен биха способствали за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, коя то е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Неоснователни са направените от касатора възражения, че събраните по делото доказателства не са анализирани в тяхната съвкупност, както и че са налице неизяснени и съществени за фактическата обстановка обстоятелства. Релевантните факти по делото съдът е установил посредством депозираните свидетелски показания от актосъставителя, който е лице, очевидец на нарушенията и споделя лични и непосредствени възприятия относно извършването им. Направено е пълно и точно описание на установените нарушения и обстоятелствата касаещи тяхната съставомерност, като същите са правилно квалифицирани, а в последствие подведени и под съответната санкционна норма. След като е събрал необходимите за изясняване на делото писмени и гласни доказателства, анализирайки същите, първоинстанционния съд правилно е приел, че лицето е извършило административните нарушения описани в наказателното постановление.

В случая от събраните доказателства се установява, че Л.Т. е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с управлявания от него лек автомобил в к.к. Слънчев бряг, на алеята до хотел „Феникс” в посока хотел „Байкал”, в нарушение на пътен знак В1. В последствие Т. осуетява извършената проверка, като отказва да бъде проверен за алкохол с техническо средство, както и да получи и подпише предоставения талон за кръвна проба. Несъобразявайки поведението си с предписанията на пътните знаци, както и с отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, касаторът безспорно е осъществил състава на вменените му нарушения по смисъла на чл.6, т.1, предл.3 и на чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата.

Предвид обстоятелството, че касаторът е установен да управлява МПС без да е поставил предпазен колан и при извършената проверка същият не представя свидетелство за регистрация на МПС на проверяващите органи, правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 и ал.3, т.5, предл.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява задължение на всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на мотор но превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Съответно нормата на чл.137а от ЗДвП, въвежда условие за водачите и пътниците в моторни превозни средства от изброените в текста категории, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал свидетелските показания на водения от касатора свидетел Г., доколкото същите са в противоречие със събраните по делото доказателства. На първо място свидетелските показания на Г., който твърди, че касатора не е управлявал автомобила, той е бил спрян пред хотела и  в последствие са дошли органите на реда, са в противоречие с изложеното от касатора в сезиращата първоинстанционния съд жалба, в която се твърди, че „ПРез цялото време на шофиране бях с колан, който свалих при извършване на проверката от контролните органи”. На следващо място от  свидетеля се твърди, че „Л. представи шофьорската си книжка, зеления талон и малкия жълт талон за регистрация на колата”, а едното от нарушенията за което е санкциониран касатора е за това, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, като АУАН е подписан от лицето без възражения и такива не са направени, както в предвидения от законодателя допълнителен тридневен срок от съставянето на акта, така и при издаването на наказателното постановление и в сезиращата съда жалба. В случая с тези свидетелски показания се въвежда изцяло нова фактическа обстановка, която не се подкрепя както от събраните по делото доказателства, така и от изложеното от санкционираното лице в неговата жалба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :                                                                  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 от 23.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 628 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

         2.