Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1398                               от 13.07.2018 г.                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1469 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК 20390324, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя К.Я.Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - закусвалня, находящ се в ******, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата. Пледира същата да бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“ - закусвалня, находящ се в ******, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 10 дни.

            На 28.05.2018г.  в хода на извършена проверка на търговски обект –  „закусвалня, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е установено, че при извършена контролна покупка на един брой студен чай на стойност 1.70 лв. не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство. След като се легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия апарат с оборот от 9,80 лева лева, при фактическата наличност в касата 15.00 лева. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., издадена от изпълнителния директор на НАП и Заповед №21.06/30.03.2018г.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва извод, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 10 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане  на сумата не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. По делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ.  Липсата на издаден АУАН към момента на налагане на ПАМ не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма предварително изпълнение по силата на закона. След като процесната заповед няма предварително изпълнение, ако тя влезе в сила, след като жалбата срещу нея бъде отхвърлена, с влязъл в сила съдебен акт, то тогава тя би подлежала на изпълнение и жалбоподателя би могъл да се възползва от възможността предвидена в нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 10 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 10 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Целта  на разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП Бургас следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети  състав

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК 20390324, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя К.Я.Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „ Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК 20390324, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя К.Я.Г. да заплати в полза на ТД на НАП Бургас сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: