ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

         № ………                дата 08 декември 2008 год.               гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,

в публично заседание на 12 ноември 2008 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: Г.Д.

Прокурор:…………………

 

разгледа адм. дело № 1467 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.45, ал.5 от ЗМСМА.

         Образувано е по жалба на кмета на община Камено против решение на Общински съвет – Камено, взето по т.1 от дневния ред на проведено заседание на 11.09.2008 год., обективирано в Протокол № 14/11.09.2008 год., със следното съдържание: “1.Общински съвет Камено не намира за целесъобразно прекратяване на договора за наем с г-жа М. И.С..*** да бъде спазен срока на договора, който изтича на 01.12.2011 година”.

         Жалбоподателят твърди, че така приетото решение е нищожно, евентуално – незаконосъобразно, тъй като общинският съвет не е компетентен да гласува подобно решение, свързано с намеса в наемно правоотношение, сключено между кмета на общината и определено лице, за отдаване под наем на имот – частна общинска собственост. Възразява се, че в случая, единствено кмета на общината, като страна по този договор, разполага с право на преценка дали да прекрати наемното правоотношение. Застъпва се становището, че в случая недопустимо се изземват функции на административния орган, в нарушение на законовата делегация, регламентирана в нормата на чл.14, ал.1 от ЗОС.

         Общински съвет Камено, чрез процесуалните си представители, оспорва основателността на жалбата, като застъпва тезата, че в качеството си на принципал на правото на собственост, разполага с възможността да влияе върху сключените наемни договори, схващано като упражняване правото на управление и контрол на общинската собственост по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗОС.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните, анализира характера на оспореното решение и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално недопустима, като подадена против решение на общински съвет, което не се вмества в хипотезата на чл.45, ал.5, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗМСМА.

         След изменението на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА (ДВ, бр. 69 от 25.08.2006 г.) кметът на съответната община може по преценка да оспорва и пред съда незаконосъобразните актове на общинския съвет, но не всички административни решения, приети от общинския съвет, по аргумент от същата разпоредба. Тълкуването на разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, в частта за правомощията на кмета относно оспорването на незаконосъобразните актове пред съда, налага правния извод, че подлежат на оспорване индивидуалните, общите и подзаконовите актове.

Тази правна възможност в настоящия случай е неприложима по отношение на оспореното решение, предвид неговия характер. То не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и не съдържа в себе си властническо волеизявление на орган на власт, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Дори и в процесното решение да се съдържа воля за задължаване кмета на общината за действие в определена насока, това не е смисълът който се влага в съдържанието на индивидуален административен акт, най-малкото защото се отнася до субект, в качеството му на кмет, в качеството му на орган на власт. Не би могло да се приеме също така, че с оспореното решение се създават права за трето лице – наемател на обекта. Неговите права са възникнали на друго основание и в случай, че същите бъдат нарушени от другата страна по договора, налице е правна възможност за защита, но осъществявана по друг ред и на друго основание.

Заложените в ЗМСМА механизми на оспорване са по-скоро израз на възможности за взаимен контрол между териториалния орган на изпълнителната власт какъвто е кмета на общината и общинския съвет на съответната териториална общност като орган на местното самоуправление. Този контрол обаче е ограничено възможен и се отнася до решенията на общинския съвет с характеристиките на индивидуален, общ или нормативен акт.

Поради изложените по-съображения, съдът приема, че в конкретния случай не е налице годен за оспорване акт, респ. кметът на община Камено не е упражнил надлежно правото си на жалба по реда чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА и като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото  - прекратено.

Следва да бъде отменено протоколно определение от съдебно заседание на 12.11.2008 год. относно даване ход на делото по същество, поради което и на основание чл.253 от ГПК и чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

ОПРEДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание на 12.11.2008 год. относно даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Кмет на община Камено против Решение на Общински съвет – Камено, взето по т.1 от дневния ред на проведено заседание на 11.09.2008 год., обективирано в Протокол № 14/11.09.2008 год., със следното съдържание: “1.Общински съвет Камено не намира за целесъобразно прекратяване на договора за наем с г-жа М. И.С..*** да бъде спазен срока на договора, който изтича на 01.12.2011 година”, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1467/08 год. по описа на Административен съд – Бургас.

 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ:……...……..