О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  1332                     от  13.06.2018 г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на тринадесети юни  две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1464 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по жалба на „Тетрис Адвъртайзинг“ ООД, ЕИК 131266208, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя И.Д.Д. срещу Предписание за преустановяване на дейността на нощен бар „Какао“, находящ се в кк „Слънчев бряг“ до отстраняване на констатираното нарушение и спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, издадено от здравни инспектори в РЗИ –Бургас, обективирано в констативен протокол ДЗК 66/19. Иска се от съда да отмени предписанието като незаконосъобразно поради противоречието  с материалноправни разпоредби. В сезиращата съда жалба е инкорпорирано особено искане - да бъде спряно предварителното изпълнение.

Съдът, след преценка на възраженията и доводите на жалбоподателя, представените  доказателства, намира жалбата за недопустима, като   съображенията за това са следните:

С констативен протокол ДЗК 66/19 е предписано на 09.06.2018г. в 3.10 часа да се преустанови дейността на нощен бар „Какао“, находящ се в кк „Слънчев бряг“ до отстраняване на констатираното нарушение и спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, изразяващо се в озвучаване на открити площи на заведението, разположени в кк „Слънчев бряг“  за времето от 23.00 часа до 7.00 часа.

Съдът счита, че обжалваното Предписание не представлява индивидуален административен акт. Същото няма характер и на принудителна административна мярка и съответно не подлежи на съдебен контрол. В разглеждания случай оспореното Предписание, макар да има задължителен характер за адресата си, не съставлява принудителна административна мярка, тъй като то е издадено от проверяващия орган при изпълнение на контролните функции и задачите за извършване на мероприятия за привеждане нивата на проникващ шум в границите на здравните норми. Едва при извършване на последващ контрол от страна на  държавните здравни инспектори за неизпълнението на даденото Предписание би могло евентуално да се стигне до издаване на акт, както в случая е Заповед № РД 22-31/11.06.2018г.,  с който са  засегнати правата и законните интереси на жалбоподателя. По определение от чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Принудителните административни мерки и административнонаказателни разпоредби са визирани в глава шеста, раздел първи –принудителни административни мерки .

Съгласно разпоредбата на чл.30 от закона за защита от шума в околната среда      за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 31.

 

 

 

 

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.)apis://desktop/icons/kwadrat.gif предвижда министърът на здравеопазването, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица в съответствие с техните правомощия могат да:

1. предписват мерки за отстраняване на констатирани нарушения;

2. спират дейности на инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и на локални източници на шум при нарушаване изискванията на този закон.

(2) Спирането на дейностите по ал. 1, т. 2 се извършва със заповед на органите по ал. 1 и е в сила до отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна мярка.

 

 

 

 

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.)apis://desktop/icons/kwadrat.gif Заповедта по чл. 31, ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Предписанията, издавани от държавните здравни инспектори при упражняване на функциите им, не представляват по своята същност  принудителна административна мярка. Самото предписание не представлява акт по отношение на който може да бъде осъществен съдебен контрол. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в нормата на чл. 38 от Закона за здравето, в която изрично  се посочва, че принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции, какъвто акт  оспорваното в настоящото  производство Предписание очевидно не представлява.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че по силата на посочените по - горе правни норми е безспорно, че самият закон не приравнява предписанията на принудителна административна мярка. Едва принудителната административна мярка е актът, който подлежи на съдебен контрол,  тъй като поражда неблагоприятни последици за адресата, като в случая това е заповед № РД 22-31/11.06.2018г. за спиране на дейност. В производството по оспорване на  заповедта адресатът може да релевира и всички доводи, свързани с незаконосъобразността на предприетите от органа преди налагане на принудителната административна мярка действия, както и да поиска спиране на предварителното изпълнение.

След като предписанието, издадено от държавни здравни инспектори не е принудителна административна мярка, то актът не подлежи на оспорване съгласно чл. 159 т. 1 АПК. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на административно производство. За допустимостта на жалбата, съдът следи служебно и като намира жалбата изцяло за недопустима, следва да остави същата без разглеждане, като прекрати производството по делото.

С оглед изложеното по-горе съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо, включително и по отношение на инкорпорираното в жалбата особено искане - да бъде спряно предварителното изпълнение.

 

По изложените съображения и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Тетрис Адвъртайзинг“ ООД, ЕИК 131266208, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя И.Д.Д. срещу Предписание за преустановяване на дейността на нощен бар „Какао“, находящ се в кк „Слънчев бряг“ до отстраняване на констатираното нарушение и спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, издадено от здравни инспектори в РЗИ –Бургас, обективирано в констативен протокол ДЗК 66/19

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, инкорпорирано в жалбата, за спиране на  предварителното изпълнение .

           ПРЕКРАТЯВА  производството  по административно дело номер 1464 по описа на Административен съд- Бургас за 2018 година.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва с частна жалба  в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                СЪДИЯ: