РЕШЕНИЕ

№ 1629

гр.Бургас, 04.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 20 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Стоянка Атанасова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1461 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е началникът група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас с адрес гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е К.Т.Т. ЕГН:********** с адрес ***. Ответникът по жалбата участва в производството чрез пълномощник – адвокат Я. Николов от АК Бургас с адрес гр.Бургас ул.Христо Ботев 93 ет.4.

Жалбата е насочена срещу решение № 527/24.04.2018г. по АНД № 1010/2018г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 17-0769-006621/01.02.2018г. на началника група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас (АНО) с което на К.Т. са наложени наказания за две извършени административни нарушения, както следва :

1) 2000лв. глоба и лишаване от прави да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДП;

2) 2000лв. глоба и лишаване от прави да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДП.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 23.11.2017г. около 23.20 часа в гр.Бургас на бул.Сан Стефано Т. управлявал лек автомобил Мерцедес с ДК№ А 3343 НА и при извършена проверка от органите по контрол на движението по пътищата отказал проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство и не изпълнил предписание за медицинско изследване на кръвта, както и отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за лабораторно изследване за установяване на такива вещества в кръвта.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Дал е обаче различна квалификация на установените факти, което е наложило отмяна на наказателното постановление. Приел е, че в своята съвкупност фактите по случая следва да се квалифицират като едно единно административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП, което е изисквало АНО да наложи едно наказание на нарушителя. С налагането на две отделни наказания материалният закон бил приложен неправилно. Неяснотата относно това за какво е наложено и второ наказание довела до нарушаване правото на защита на наказаното лице, съответно до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

В касационната жалба на АНО се поддържат правните изводи по НП, а именно, че при безспорно установената фактическа обстановка са осъществени белезите на две самостоятелни административни нарушения, предполагащи налагане на две самостоятелни наказания. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да потвърди постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Ответникът по жалбата излага устно становище, с което оспорва доводите и исканията на жалбоподателя. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Основния спор по настоящото дело е правен и е в две насоки : дали установените факти следва да се квалифицират като едно административно нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП и ако да – каква следва да е съдбата на оспорваното наказателно постановление.

По първия спорен въпрос касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Свързването от законодателя на различните хипотези на разпоредбата със съюзи „и/или“ означава, че всеки отказ сам по себе си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на отказ по двете хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв.).

При горните изводи относно приложението на материалния закон касационната инстанция счита, че съдът е следвало да постанови различен резултат – да измени т.1) от НП, като промени дадената квалификация от такава по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДП на такава по чл.174 ал.3 ЗДП, както и да отмени т.2) от постановлението. Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, касаеща т.1 от наказателното постановление, като се постанови ново по същество, а относно т.2 от постановлението акта на районния съд следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 527/24.04.2018г. по АНД № 1010/2018г. на Районен съд Бургас в частта, с която е отменено наказателно постановление № 17-0769-006621/01.02.2018г. на началника група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, в частта на постановлението по т.1 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-0769-006621/01.02.2018г. на началника група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, в частта на постановлението по т.1, като променя дадената квалификация от такава по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДП на такава по чл.174 ал.3 ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/24.04.2018г. по АНД № 1010/2018г. на Районен съд Бургас в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.