Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

Номер 538           27 март 2017 година                 град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми  състав, в открито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Б.Ч.

като разгледа административно дело  номер  145  по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

          Образувано е по жалба на П.Х. *** против заповед №239 от 11.01.2017 година на директора на Агенция „Митници“- София, с която, на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител, митнически инспектор в Митница-Бургас, с ранг ІІ-ри, младши и  на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие.

        Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна - постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директор на Агенция „Митници“- София,  редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.

Административен съд- Бургас, като прецени  доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и  има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От административната преписка се установява, че със заповед №5560 от 28.04.2004 година на директора на Агенция „Митници“/АМ/- София жалбоподателят е назначен за държавен служител на длъжността „младши инспектор“ с ранг V/пети/ младши в Митница Бургас/л.117 от делото/.

Със заповед №ЗАМ-148/32-38287 от 11.02.2016 година на директора на Агенция „Митници“/АМ/- София е назначен дисциплинарен съвет/л.132  от делото/.

С докладна записка, рег.№32-318997 от 15.11.2016 година на инспектората на АМ е уведомен директора на агенцията, че при проведена операция от органите на МВР в митнически пункт/МП/ Капитан Андреево, в края на  септември 2016 г. десет митнически инспектори от Митница Бургас са привлечени като обвиняеми и е направено предложение срещу всеки от тях да бъде образувано дисциплинарно производство/л.23-28 от делото/.

В тази връзка директорът на АМ е наредил със заповед №ЗАМ-1158/32-320359 от 15.11.2016 година на дисциплинарния съвет да се образува дисциплинарно дело срещу десетте държавни служители, митнически инспектори в агенцията, сред които и жалбоподателя/л. 134 от делото/.

На 17.11.2016 година дисциплинарният съвет е провел заседание и е взел единодушно решение, че за допуснатите от митническите инспектори нарушения, следва да им се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“/л.37-45 от делото/. Жалбоподателят е запознат с протокола и решението на съвета на 19.12.2016 г./л.46 от делото/.

С докладна записка, рег.№32-324361 от 18.11.2016 г. дисциплинарният съвет е представил протокол от проведеното събрание, в който е обективирано взетото от него решение, ведно с цялата преписка по дисциплинарното дело на дисциплинарно наказващия орган/директора на АМ/л.36 от делото/

С писмо, рег. индекс №32-334371 от 29.11.2016 г. П.Х. е поканен, на 19.12.2016 г. да даде писмени обяснения и да бъде изслушан от директора на Агенция „Митници“, за което е уведомен на 30.11.2016 г./л.47 от делото/. За проведеното изслушване на държавния служител е съставен протокол №П-113/32-355247 от 19.12.2016 г./л.48 от делото/.

На 20.12.2016 г., с рег.№32-355491, жалбоподателят е представил писмени обяснения, в които сочи, че на 01.08.2016 г. е изпълнявал задълженията на МП Капитан Андреево и не счита, че е нарушил задълженията му вменени с длъжностната му характеристика/л.49 и 50 от делото/.

На 11.01.2017 година, директорът на Агенция „Митници“- София е издал заповед, с която на държавния служител П.Х.Х.- митнически инспектор в Митница Бургас е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че тъй като  Х. е поискал парична сума в размер на 300.00 щатски долара, която не му се следва, за да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършване на митническа проверка на преминаващо превозно средство, за което е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение, то същият с виновно извършеното от него деяние е нарушил т.2, 3, 4, 6, 12, 13, 15 и 24 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл.17, ал.1, т.5 от Закона за митниците/ЗМ/, вр. с чл.28, ал.1 ЗДСл., вр. с чл. 2, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.5, ал.2, чл.8, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т.V.28 от длъжностната му характеристика, вр. с чл.21, ал.2 ЗДСл.

Като правно основание за издаване на заповедта се сочи нормата на чл. 89, ал.2, т.1 ЗДСл- неизпълнение на служебните задължения и т.5 от същата разпоредба- неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №239 от 11.01.2017 година е издадена от компетентен орган-директора на Агенция „Митници“, съобразно нормата на чл.92, ал.1 ЗДСл. и чл.108, ал.1 с.з, като няма спор, че издателят на административния акт е орган по назначаването за служителите в Агенция „Митници“ и на него, съобразно закона са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на служебните правоотношения в агенцията.

Заповедта е издадена обаче в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

      В конкретния случай е спазена процедурата пред дисциплинарния съвет, предвидена в нормата на чл.96 ЗДСл. От директора на Агенция „Митници“ е наредено на дисциплинарния съвет/ДС/, образуване на дисциплинарно дело по отношение на десетте митнически служители на МП Капитан Андреево, между които и жалбоподателя, за извършените от тях нарушения по чл.89, ал.1, т.1 и 5 ЗДСл., като преди да наложи дисциплинарното наказание е съобразил становището на съвета/по арг. от чл. 96, ал.1 ЗДСл./. Съветът е взел своето решение с пълно мнозинство и го е представил на административно наказващия орган заедно с преписката по делото/чл.96, ал.3 и 4 ЗДСл./.

           Спазени са и преклузвните сроковете предвидени в нормата на чл.94, ал.1 ЗДСл.

            В съответствие с правилото на чл.93, ал.1 ЗДСл.дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи дисциплинарното наказанието на Х., го е изслушал и е приел неговите писмени обяснения.

В нарушение на императивното изискване на чл.97, ал.1, т.4 ЗДСл. обаче заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито в протокола на дисциплинарния съвет е описано поведение на служителя, което е довело до нарушаване на нормите от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация-чл.2, ал.1,3 и 5;чл.5, ал.2;чл.8, ал.1 и 2 и чл.17, ал.1 и 2, което нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя.

     Предвид изискването административния акт да бъде мотивиран, в случая е допуснато нарушение на нормата на чл.91, ал.1 ЗДСл., която визира критериите за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него по последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и  цялостното служебно поведение на държавния служител. В заповед като процесната следва да се обоснове вида и размера на наложеното наказание, което не е сторено от дисциплинарно наказващия орган. Изложеното налага извода за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които на самостоятелно основание налагат неговата отмяна.

          Дисциплинарно наказващият орган е изложил в заповедта лаконично, че даденото от жалбоподателя писмено обяснение не съдържа факти и обстоятелства, които да го освободят от дисциплинарна отговорност.

         Изложеното сочи на извода за липса на мотиви в оспорения административен акт. Няма пречка мотивите на административния акт да се съдържат в друг документ, подготвящ неговото издаване, какъвто е протокола, обективиращ решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващия орган не излага мотиви в заповедта по чл.97, ал.1 ЗДСл., тя следва да се счита за мотивирана ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В конкретния случай, решението на дисциплинарния съвет не съдържа факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. В протокола от заседанието на дисциплинарния съвет е определен само вида на наложеното наказание, без да са обсъдени обстоятелствата по чл.91, ал.1 ЗДСл. Затова не може да се приеме, че заповедта е мотивирана в хипотезата на изложени в подготвителния документ мотиви.

        Описаните нарушения на формата на заповедта и административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на акта. Същите обуславят и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан без да са налице основания за това.

        Цитирания като нарушен текст от длъжностната характеристика т.V.28-да познава и спазва кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за поведение на митническите служители, както и нормите от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, за които се твърди, че са нарушени от жалбоподателя, са абстрактни като в заповедта не се съдържа и не е описано конкретно поведение на служителя, което е довело до тяхното нарушаване, което пък от своя страна препятства проверката на съда за съответствието на административния акт с материалния закон.

        Независимо от обема на оспорената заповед, липсата на индивидуализация на дисциплинарното нарушение води до нарушаване правото на защита на държавния служител.

       Събраните по делото доказателства налагат извода, че всъщност дисциплинарното производство и наложените наказания на държавните служители, сред които е и настоящия жалбоподател, е образувано по повод на проведената акция от МВР на МП Капитан Андреево в края на месец септември 2016 г., при която са задържани десетте митнически служители, в това число и П.Х. и които впоследствие са привлечени като обвиняеми по досъдебно производство №33/2015 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура, за престъпление по чл.301, ал.1 НК.

 П.Х., както бе посочено, също е бил привлечен като обвиняем по цитираното досъдебно производство, по отношение на него е взета марка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000.00 лева и му е наложена „забрана за напускане на пределите на Република България“, за което е уведомил дисциплинарно наказващия орган/л.53 от делото/. Взетите по отношение на Х. мерки за процесуално принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображенията си за причините, които налагат да се наложи на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание за поведение, което е несъвместимо с моралните и етични норми на поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция „Митници“. Изводът за нарушение на правила от етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не заместват мотивите на органа, обосноваващи поведение, несъвместимо с морално-етични правила, уронващи престижа на службата, каквито в случая не са изложени. В административния акт липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Цитираните, като нарушени норми от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед на министъра на финансите,  за който жалбоподателят е уведомен на 29.03.2016 г./л.68 от делото/ само преповтарят съдържанието на посочените като нарушени разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Действително съобразно нормата на чл.89, ал.4 ЗДСл. държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност. Но в конкретния случай, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в това административно дисциплинарно производство е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Само това обстоятелство е довело органа до заключението, че е налице деяние на Х., което е несъвместимо с цитираните като нарушени етични правила за поведение на държавен служител и в частност на такъв в Агенция „Митници“, което е станало обществено достояние и е уронило престижа на институцията.

Изложеното мотивира съда да приеме, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал твърдяните от служителя нарушения на т.2, 3, 4, 6, 12, 13, 15 и 24 от Кодекса за поведение на митническия служител, вр. с чл.17, ал.1, т.5 от Закона за митниците/ЗМ/, вр. с чл.28, ал.1 ЗДСл., вр. с чл. 2, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.5, ал.2, чл.8, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т.V.28 от длъжностната му характеристика, вр. с чл.21, ал.2 ЗДСл.

По тези съображения като издадена в нарушение на предвидената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от  жалбоподателя в настоящото производство в размер на 1200.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, включващо изготвяне на жалба и процесуално представителство, предвид направените доказателствени искания и проведеното едно съдебно заседание, не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Същото следва да се намали до размера предвиден в нормата на чл.8, ал.4 във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от  Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представляващо една минимална работна заплата определена към датата на сключване на договора за процесуално представителство, а именно 460.00 лева. 

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 470.00/четиристотин и седемдесет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева заплатена държавна такса и 460.00/четиристотин и шестдесет/ лева-адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд-Бургас, VIII - ми състав

 

 

                     Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ заповед №239 от 11.01.2017 година на директора на Агенция „Митници“- София, с която на П.Х. ***, на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител, митнически инспектор в Митница-Бургас, с ранг ІІ-ри, младши и  на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие.

             ОСЪЖДА Агенция „Митници“-София да заплати на П.Х. *** разноски в размер на 470.00/четиристотин и седемдесет/ лева.

          РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                          СЪДИЯ: