РЕШЕНИЕ

 

        № …………              дата 22 декември 2008 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 15 декември 2008 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1456 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството по делото се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.4, във вр. с чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП.

         Предмет на оспорване е Заповед № 13632/09.09.2008 год. за прилагане на принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”, издадена от началник група в сектор “ПП – КАТ” при ОД на МВР – Бургас.

         Жалбоподателят А.И.П. *** оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, който предвижда налагане на тази принудителна административна мярка само в случаите на доказана употреба на алкохол, което в настоящия случай не било установено. Навежда и доводи за нищожност на оспорения административен акт, като издаден въз основа на несъществуващо правно основание.

         В съдебно заседание лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба.

         Ответникът не се явява и не се представлява, изпраща административната преписка.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         На жалбоподателят е съставен АУАН № 13632/09.09.2008 год., в обстоятелствената част на който е посочено, че на 09.09.2008 год., около 03,45 часа, жалбоподателят е управлявал МПС – “Мерцедес” с рег. № А 8858 КМ, във видимо нетрезво състояние. При спиране за проверка, водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство, не изпълнявал указанията на контролния орган, като напуснал мястото на проверката преди нейното приключване.

         За случая била изготвена и докладна записка, в която били възпроизведени горните фактически обстоятелства.

         На основание така съставения АУАН и за нарушение нормите на чл.174, ал.3, предл.1-во и чл.103, предл. 3-то от ЗДвП, и на основание чл.171, ал.1, б.”б” от с.з., административният орган издал оспорената заповед за временно отнемане на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя.  

         При така установените фактически обстоятелства, които по същество не се оспорват от жалбоподателя, респ. не се ангажират доказателства за тяхното опровергаване, жалбата се явява неоснователна.

         По делото са установени правнозначимите факти, при наличието на които, законът свързва прилагането на процесната принудителна административна мярка.

По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон, което се установява със съставения акт за административно нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН се носи от жалбоподателя.

Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства досежно отказът да се извърши проба с техническо средство и поведението на водача в момента на проверката, която той е напуснал преди приключването й, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. 

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че прилагането на тази мярка е възможно единствено при доказана употреба на алкохол. Това е само една от алтернативите, регламентирана в нормата на чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП, като втората алтернатива е свързана именно с наличието на отказ за извършване на проба с техническо средство, както е в настоящия случай.

Не се споделя и оплакването, че заповедта е нищожна поради издаването й на несъществуващо правно основание, като се твърди, че в приложената норма на чл.103 от ЗДвП липсва предл.3-то, на което се е позовал административният орган. В посочената правна норма предложение трето има и то е свързано със задължението да се изпълняват указанията на контролния орган, които в случая не са били изпълнени, тъй като жалбоподателят е напуснал мястото на проверката преди нейното приключване. От друга страна следва да се отбележи, че за налагане на процесната ПАМ, е достатъчно да е налице само едно от констатираните нарушения, а именно това, че водачът е отказал да бъде извършена проба на алкохолното съдържание в кръвта с техническо средство.

Фактическите констатации на административния орган са безспорно установени, като същите правилно са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, като в рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт, не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от приложената заповед на министър на вътрешните работи № І-1393/09.08.2007 год., в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

         Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 13632/09.09.2008 год., издадена от началник група в сектор “ПП-КАТ” при ОД на МВР - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                                                 

                                                                                              СЪДИЯ:……………