Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1778/17.10.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм. дело № 1450/2018 година

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК.

Образувано е по жалба от „Яна – Боеви“ ООД – Бургас с ЕИК 102851260, и адрес - град Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 42 против заповед № ФК-202-0268867/01.06.2018 година (лист 11 – 13) на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект” за срок от петнадесет дни и е забранен достъпа до него – за търговски обект „магазин за домашни потреби“ в град Бургас, ж.к. „Славейков“, улица „Янко Комитов“ №42, стопанисван от жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Заявява се, че към момента на издаването ѝ не е било образувано административнонаказателно производство, тъй като към същия момент не е съставен и връчен АУАН и не е издадено НП. Посочва се, че при издаване на заповедта е нарушено правото на защита на търговеца, тъй като посочените правни основания регламентират пет различни хипотези и за жалбоподателя е невъзможно да разбере срещу коя от тях да изложи възражения по същество. Твърди се още, че в заповедта няма изложени мотиви, както и че изпълнението на заповедта ще доведе до необратими щети на дружеството.

Иска се отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, твърди, че административното нарушение за безспорно доказано. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

 

След като съпостави доказателствата по делото, съдържащи се в административната преписка, с твърденията на жалбоподателя и фактите, описани от ответника в обжалваната заповед, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 29.05.2018 година в 15:11 часа, в магазина за домашни потреби, стопанисван от дружеството - жалбоподател, била извършена оперативна проверка от служители от ТД – Бургас на НАП.

При проверката било установено, че за извършена контролна покупка на 1 брой дъска на стойност 4,40 лева, е издадена стокова разписка (лист 17), като при приемане на плащането служителката в магазина не издала фискален бон едновременно с приемане на плащането. В обекта е било налично фискално устройство в работен режим, модел „Datecs ДП-55KL”, с идентификационен номер (ИН) на фискалното устройство DT345026 и ИН на фискалния принтер 02564664. За резултатите от проверката бил изготвен протокол за извършена проверка № 0268867/29.05.2018 година (лист 14 - 15), който бил връчен на продавач - консултант, на работа при проверката.

На 01.06.2018 година ответникът е издал заповедта, обжалвана по настоящото дело. Като фактическо основание за налагане на мярката било посочено неиздаването на фискален бон от работещото в обекта фискално устройство за извършената покупка на стока. В съответствие с фактите, описани в заповедта, ответникът посочил, че налага мярката на основание чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.

На 13.06.2018 година инспектор в ЦУ на НАП издал на дружеството акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F389297, в който посочил, че при проверката в търговския обект на дружеството е било констатирано нарушение –покупка на стойност 4,42 лева, за която не е бил издаден фискален касов бон от ЕКАФП, работещ в обекта (лист 22, стр.2 – лист 23).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС.

При издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

В случая, наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ, цитирана от органа – издател, е доказано. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (Наредбата), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай, при извършената проверка, оформена с протокола, е констатирано неиздаването на фискален бон за извършената продажба, т.е. налице е неотчитане на извършена търговска продажба на клиент, което съставлява пряко нарушение на закона. Затова и по отношение на дружеството е издаден АУАН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта незаконосъобразна, защото към момента на издаване не е било образувано административнонаказателно производство, не бил съставен АУАН и не било издадено НП. За налагане на ПАМ е достатъчно да има констатирано нарушение на императивни норми относно реда и начина на отчитане на търговските продажби, каквото в случая е налице. Конкретната ПАМ има преустановителен характер и е наложена именно в изпълнение на тази си функция непосредствено след извършване на проверката в търговския обект. Тълкуването на разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС сочи, че ПАМ се налага независимо от административнонаказателното правоотношение което е възникнало от извършеното административно нарушение, т.е. налагането на мярката няма за безусловно необходима предпоставка издаването на АУАН или на НП.

Жалбоподателят не оспорва установените факти, че за извършената продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си – се ползва с материална доказателствена сила  по силата на чл.50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата, установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл.50 ал.2 от ДОПК, а съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството. Затова следва да бъде кредитиран. Налице е нарушение на данъчното законодателство, обусловило налагането на ПАМ.

С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП е неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. С оглед правната сложност на спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято структура е органа - ответник) разноски в размер на 100 (сто) лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Затова, съдът

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Яна – Боеви“ ООД – Бургас с ЕИК 102851260, и адрес - град Бургас, ж.к. „Славейков“, ул. „Янко Комитов“ № 42 против заповед № ФК-202-0268867/01.06.2018 година на началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Яна – Боеви“ ООД – Бургас с ЕИК 102851260 да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: