Р Е Ш Е Н И Е  № 636

 

Град Бургас, 3.04.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.С., с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 144 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „СИКА-76“ ЕООД, ЕИК 201447198, представлявано от управителя С.Б.Т., против решение № 586 от 29.11.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 1929 по описа за 2017г. на НРС, в частта, с която е изменено наказателно постановление № 1824 от 16.08.2017г., издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „СИКА-76“ ЕООД за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 750 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е намален размера на наложената санкция от 750 лв. на 500 лв. 

Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаването на наказателното постановление, обуславящи отмяната му. Изразява несъгласие и с извода на съда, че констатираното нарушение не съставлява маловажен случай на такова нарушение в хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение като неправилно и за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не се представлява, редовно призован. Представя писмена защита.

Ответникът по касация не се представлява в съдебно заседание, редовно призован. Не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F316967/17.07.2017г., съставен от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас на „СИКА-76“ ЕООД за това, че при извършена проверка в стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин за чанти и портфейли, находящ се в гр.Несебър, ул.„Отец Паисий“ № 38, е установено, че на 12.07.2017г. в 21:40 часа е извършена покупка на портфейл на стойност 25.00 лв., заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство или касова бележка от кочан. Сумата е заплатена от орган по приходите и приета от С.Б.Т.. При извършената проверка на 13.07.2017г. от фискалното устройство е извадена разпечатка КЛЕН за 12.07.2017г., от която е видно, че  сумата не е регистрирана през фискалното устройство. АУАН е съставен въз основа на протокол за извършена проверка сер. АА № 0265793/13.07.2017., обективиращ резултатите от проверката.

С наказателното постановление на „СИКА-76“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 750 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за установеното нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Обосновал е извод за безспорна доказаност на извършеното от санкционираното дружество нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление правно основание. Относно размера на санкцията съдът е приел, че административнонаказващият орган необосновано е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 750 лв., вместо минимално предвидения в закона размер, поради което е намали същия от 750лв. на 500 лв. Съдът е изложил и мотиви защо намира, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в случая.

Решението в оспорената част е правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, след като е обсъдил възраженията на жалбоподателя и изложил мотиви за тяхната неоснователност. Правилни са изводите на съда, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, за което са представени доказателства, съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, издадени са в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Неоснователни са поддържаните и пред настоящата касационна инстанция доводи за незаконосъобразно съставяне на АУАН на 17.07.2017г., вместо на деня на проверката.

Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, който съобразно чл.40, ал.1 от ЗАНН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствували при извършване или установяване на нарушението. Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си –чл.43, ал.1 от ЗАНН. Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него – чл.44, ал.1. Съгласно чл.34, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната дейност не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото и възможността на дружеството да се защити. В случая са спазени предвидените в закона и посочени по-горе изисквания. Производството е образувано със съставяне на АУАН след извършената проверка и установеното нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната дейност, в присъствието на управителя на дружеството, предявен е да се запознае със съдържанието му и той е упражнил правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е подал в срок писмено възражение. Ето защо верен е извода на съда, че деянието е установено въз основа на протокола за документална проверка, но по силата на чл.36, ал.1 от ЗАНН с акта за установяване на нарушението е образувано административно-наказателното преследване и повдигнато административното обвинение, като в случая е спазен установения в чл.34, ал.2 от ЗАНН срок за съставянето му.

Както пред районния съд, така и пред настоящата касационна инстанция по същество не се оспорва констатираното нарушение. Фактическата обстановка, отразена в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намира за безспорно установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането ù с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги. Едновременно с получаване на плащането, за търговеца възниква и задължението да предостави на клиента фискален касов бон, което в настоящия случай не е изпълнено, с което е осъществен състава на вмененото с наказателното постановление нарушение. В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е визирано задължение за издаване на касов бон за всяка продажба, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 12.07.2017г. в 21:40 часа е извършена продажба на портфейл на стойност 25.00 лв., заплатена в брой, за която не е издаден фискален бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство. Поради това, правилно административнонаказващият орган и първоинстанционният съд са приели, че с описаното деяние „СИКА-76“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл.185, ал.1 от ЗДДС, предвиждащ налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат фискален бон.

Изцяло се споделят изложените от съда мотиви в оспореното решение, че установеното нарушение не представлява маловажен случай на административно нарушение, поради което не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Не се установи наличието на касационни основания за неговата отмяна, поради което решението на районния съд в оспорената част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 586 от 29.11.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 1929 по описа за 2017г. на НРС, в частта, с която е изменено наказателно постановление № 1824 от 16.08.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „СИКА-76“ ЕООД, ЕИК 201447198, представлявано от управителя С.Б.Т., за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 750 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е намален размера на наложената санкция от 750 лв. на 500 лв. 

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

  

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

 

                                       2./