ПРОТОКОЛ

       

Година 2011, 15.03.                                                                             град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ХІ-ти административен  състав       

На петнадесети март                                две хиляди и единадесета  година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Д.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЕНЧЕВ 

Административно  дело номер 144  по описа за  2011 година.                     

На именното повикване в  13,45 часа се явиха:

Жалбоподателят Д.А.С. - редовно призован, се представлява от адв. Евгени А. с пълномощно.

Жалбоподателката И.Й.С. – се явява лично и с адв. Евгени А. с пълномощно.

За ответника РДНСК Сектор Бургас Югоизточен район - редовно призован, се явява юк. Костова – представя пълномощно.

 

По хода на делото:

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА жалбата на И.С. и Д.С. против „мълчалив отказ” на РДНСК – гр. Бургас.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и заявление от И.С. вх.№ 1456/15.02.2011 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК е поискан отвод на съда, поради това, че съдът е бил предварително запознат с проблемите на И.С. по подадена жалба по адм. дело № 1562/2008 г. на Административен съд – гр. Бургас. Изтъква се, че съдът по субективна преценка е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, без да има законови основания за това.

         След като се запозна с мотивите в отвода, както и след като извърши служебна справка по адм. дело № 1562/2008 г. на  Административен съд – гр. Бургас, настоящият състав констатира, че предмета на оспорване по адм. дело № 1562/2008 г. и предмета на оспорване по настоящото дело не е идентичен. На следващо място, съдът счита, че не е налице идентичност на страните в производството, което е предмет на разглеждане към този момент и това което е било предмет на разглеждане по цитираното дело.

Определението на Административен съд – гр. Бургас, с което жалбата на И.С. е оставена без разглеждане е било обект на съдебен контрол от Върховен административен съд, като определението е оставено в сила.

         Предвид изложените доводи и с оглед липсата на каквито и да е други предпоставки от рода на посочените в чл. 22, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че искането за отвод е неоснователно.

         С оглед на изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТХВЪРЛЯ искането за отвод на И.Й.С. против настоящия съдебен състав.

 

         ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ АДВ. А.: Имате ли доказателствени искания?

 

         АДВ. А.: Поддържам жалбата.

         Моля да се изиска от РДНСК - Бургас цялата административна преписка, образувана във връзка с Определение № 2529/12.11.2010 г. на Административен съд – гр. Бургас  по адм. дело № 2273/2010 г., с което жалбата на моята доверителка е била препратена за разглеждане по компетентност на РДНСК – Бургас, по което от своя страна РДНСК не се е произнесъл в законоопределения срок и ни дава основания да обжалваме мълчаливия отказ.

         Моята доверителка иска да бъде допуснат до разпит един свидетел за установяване действителното фактическо състояние, а именно че обектът на нейните съседи навлиза в нейния имот, който не може да се използва по предназначение.

         Моята доверителка иска като заинтересована страна да бъде включена и Община Бургас, която би следвало да участва по делото, въпреки че ответник в настоящото производство е РДНСК - Бургас.

 

         ЮК. КОСТОВА: Оспорвам жалбата като недопустима. Считам че не е налице мълчалив отказ, поради следните причини: преди да се произнесе по основателността на жалбата, началникът на РДНСК - Бургас преценя допустимостта на същата. Оспорвам допустимостта на жалбата в производството по чл. 216 от ЗУТ пред началника на РДНСК-Бургас и същият в тази връзка не е дължал произнасяне. Срокът указан на началника на РДНСК за произнасяне по чл. 216 от ЗУТ е инструктивен, а не преклузивен и дори към настоящият момент, в случай че се съберат достатъчно доказателства, на началника на РДНСК не му е преклудирано действие по издаване на заповед.

         Алтернативно, ако не приемете моите съображения, моля да имате предвид Разрешение за строеж № 335/05.10.1995 г., като реда за отмяна на същото е бил в чл. 229 от ППЗТСУ /отм./, но действал към момента на издаване на разрешението за строеж. Същият касае изрични разпоредби уредени в ал. 1 на чл. 229, където се изключват спорове за материално право, чиято индикация се съдържа в жалбата.

         По направените искания заявявам, че преписката изпратена пред настоящия съдебен състав, съдържаща се в опис в писмо № ЮИР 235-00-273/28.01.2011 г., е цялата налична по повод на писмото от Административен съд – гр. Бургас  изх. № 1860/30.11.2010 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас.

По искането за разпит на  свидетел - възразявам. В настоящото производство няма какво да се доказва с гласни доказателства.

По отношение на искането за конституиране на Община Бургас - оспорвам. Следва да се конституира главният архитект на общината като органа постановил разрешението за строеж.

 

С оглед изявленията на страните, съдът намира за установено следното:

Оспорва се Разрешение за строеж № 335/05.10.1995 г., издадено от Община Бургас на конкретно посочени лица, сред които не е нито един от двамата жалбоподатели. Приложимия ред за оспорване на това разрешение към датата на издаването е бил уреден в чл. 229 от ППЗТСУ – норма, която не действа към настоящия момент. Към настоящият момент приложимият ред за оспорване на разрешението за строеж е този по ЗУТ, като оспорването на разрешения за строеж винаги е свързано със задължителна административна фаза – произнасяне от компетентния началник на РДНСК.

Предвид изложеното и като съпостави датата на постъпване на преписката по повод която жалбоподателите твърдят, че началникът на РДНСК – гр. Бургас е трябвало да се произнесе – 03.12.2010 година, както и приложимата норма – тази на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, съдът намира че жалбата е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения на основание чл. 159, т. 5 от АПК, във вр. с чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на И.С. и Д.С. против „мълчалив отказ” на РДНСК -  гр. Бургас.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14,00 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: