Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1893

Бургас, 29.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 1447 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х.К.Г., Холандски гражданин, роден на *** г. в Холандия, с личен номер 145235221, притежаващ лична карта № IRSBDB339, издадена на 29.03.2016 г. от Полицията в Амстердам, Холандия, чрез адвокат З.К., АК – Х., с адрес на адвокатската кантора в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, бизнес център „Сапфир“, ет. 1, офис № 2 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000296 от 23.05.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър. От съда се иска отмяна на Заповедта за прилагане на ПАМ като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. 

Ответникът - Началник сектор при ОД на МВР - Бургас, РУ Несебър, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник сектор при ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър на Х.К.Г., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 23.05.2018 г. около 02.05 часа в к.к. „Слънчев бряг“, главна алея до хотел „Авеню“, посока гр. Св.Влас управлява лек автомобил с рег. № РА 64 08 КК, собственост на „Спекта Ауто“ ООД, след употреба на алкохол, установен с тех. средство Дрегер 7410 № 0325, с което е отчетено 0,86 промила. Посочено е, че данните са показани на водача и е издаден талон за медицинско изследване № 0005657, но отказва да даде кръвна проба за химичен анализ.

По делото е представен и АУАН с бл. № 518807 от 23.05.2018 г., съставен за това, че на 23.05.2018 г. около 02.05 часа в к.к. „Слънчев бряг“, главна алея до хотел „Авеню“, посока гр. Св.Влас управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № РА 64 08 КК, собственост на „Спекта Ауто“ ООД, след употреба на алкохол, установено с тех. средство Дрегер 7410 № 0325, с което е отчетено 0,86 промила. Посочено е, че данните са показани на водача и е издаден талон за медицинско изследване № 0005657, но отказва да даде кръвна проба за химичен анализ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 буква „а“, т. 6 и т. 7 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед  на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Бургас са упълномощени определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки  по Закона за движение на пътищата, сред които изрично са посочени и началниците на Сектор към ОД на МВР – Бургас.

При издаване на оспорената заповед е спазена и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК – същата е в писмена форма и съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й. С оглед на изложено, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. От приложения АУАН се установява, че на 23.05.2018 г., около 02:05 часа в к.к. „Слънчев бряг“ срещу хотел „Авеню“ посока гр. Свети Влас, Х.К.Г. управлявал МПС, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 № 0325, което е отчело 0.86 промила. Издаден е талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му под № 0005657, но водача е отказал да даде кръв. Нарушението е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице –мл.автоконтрольор при РУ - Несебър към ОД на МВР - Бургас.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на законовите разпоредби гарантиращи правото на защита на нарушителя, а именно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. В настоящият случай видно от приложената по делото Заповед за прилагане на ПАМ в същата е направено отбелязване за направен превод от български на английски език от К. Славчева, РУ Несебър, с положен подпис от същата. От така изложеното се установява, че жалбоподателя е бил запознат със съдържанието на заповедта и е разбрал съдържанието й. Отделно от това ефективно е упражнил и правото си на защита като е ангажирал адвокат и е оспорил ЗПАМ пред съда.

Неоснователно е и другата възражение на жалбоподателя, а именно наличието на разрез между мерките наложени със заповед № 18-0304-000296 и мерките реално приложени на спрямо Х.К.Г.. С обжалваната заповед (№ 18-0304-000296 от 23.05.2018 г.) е приложена една единствена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като реално спрямо Х.К.Г. също е приложена само и единствено тази мярка. По делото е представена и Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0304-000299 от 23.05.2018 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с която спрямо Н. Николов от гр. Поморие  е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „и“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС за срок от един месец, която обаче е отделна ПАМ и би могла да бъде предмет на друго съдебно производство.

Заповедта за налагане на ПАМ е в съответствие с целта на ЗДвП, а именно да се гарантира преустановяване на административните нарушения и да се осигурява безопасността на движението по пътищата.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице законосъобразен административен акт. Същият е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му, както и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Х.К.Г., Холандски гражданин, роден на *** г. в Холандия, с личен номер 145235221, притежаващ лична карта № IRSBDB339, издадена на 29.03.2016 г. от Полицията в Амстердам, Холандия, чрез адвокат З.К., АК – Хаскова, с адрес на адвокатската кантора в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, бизнес център „Сапфир“, ет. 1, офис № 2 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000296 от 23.05.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

                                                                                                СЪДИЯ: