ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2015, 21.04.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД      Х АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На двадесет и първи април                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: А.Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Драгнева

Административно дело номер 1445 по описа за 2014 година

 

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ И.С.Р., редовно призован, се явява лично и с адвокат Н.А. ***.

 

За ОТВЕТНИКА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” гр.София, редовно призован, се явява юрисконсулт Ч., с пълномощно по делото.

 

За Окръжна прокуратура гр.Бургас, редовно призована, се явява прокурор А.Ч..

 

Явява се СВИДЕТЕЛЯТ Г.В.В..

 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

 

ПОСТЪПИЛА молба  уточнение вх.№2602/17.03.2015г. от ищеца Р., както и молби вх.№2603/17.03.2015г., вх.№2734/20.03.2015г..

 

ПОСТЪПИЛИ са с молба вх.№2853/24.03.2015г. от ответника, копие от досието и медицинската документация на ищеца от Затвора  Бургас и Затвора Пловдив.

 

АДВОКАТ А.: Да се приемат представените доказателства. При мен справката е от стр.3, пише спално помещение, но не е упомената квадратурата.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Аз в общежитията съм бил само 10 дена  и после беше вдигнат режима и бях отново върнат в корпуса. Нямах време да се оплача от условията в общежитието. Условията в общежитието са долу-горе същите като в Затвора Бургас, но имаш повече време за разходка на открито, но пак има пренаселеност. Бяхме пет човека в килия 2м. на 3м., т.е. 6 квадрата за пет човека. Разликата е, че в общежитията в стаята има тоалетна.  В общежитията сме отключени през цялото време, с изключение на времето за проверка в 20.30 часа.

Прекъсването на наказанието веднъж е прекъсвано за 1 месец. Като период това беше мисля, че март – април месец 2014година.

 

АДВОКАТ А.: Искам да отбележа, че в първичния преглед при постъпване в Затвора Бургас е отбелязано, че ищецът Р. е здрав, а в последствие от многобройно представените по делото доказателства е видно, че същия има включително и хронични заболявания, които са отразени в медицинските документи.

В писмен вид ще изложа съображения относно представените по делото документи от ответника докладвани днес.

Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Да се пристъпи към разпит на свидетелите.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се пристъпи към разпит на свидетеля.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: При постъпване в Затвора Бургас медицинския преглед се извършва чисто и просто по думи, без абсолютно никакъв тип изслушване от медицинските лица. Влизаш за няколко секунди и ти казват  „Здрав си моето момче” и това е. Никой не се интересува за това дали си болен и дали имаш хронични заболявания.  Аз през 2008година съм бил в Затвора Бургас и тогава прекарах заболяване фистула уретре, бях опериран. При новото ми отиване в Затвора Бургас, казах на докторите за това и че трябва да ми осигурят медикаментозно лечение. Те ме познаваха   лекарите, но ми казаха, че не си спомнят за тези проблеми.  Представих епикризи, но те казаха, че могат да се напечатат. Обикновено каквото и да ти има, изписват аналгин и аспирин и ти казват, че няма медицинско лице при което да ни изведат на преглед. В случая като потърпевш и болен искам да се лекувам, още повече че съм без прекъснати здравно- осигурителни права и искам да бъда лекуван, включително и за травмата на ръката, но ми беше отказано. Като се оплаках за ръката до 20-я ден не бях извеждан за никакъв тип прегледи, бях лекуван с оцет и вода. Това ми беше лечението изписано от лекаря от Медицинския център към Затвора Бургас. След това бях в прекъсване на наказанието. Бях в болница, но не искаха да ме лекуват, защото нямаше как да ми изпилят коста след толкова време, тя беше зараснала и ръката ми сега е изкривена, не мога да си движа пръстите. Диагнозата беше скъсано сухожилие на дясната ръка и фронтално счупване.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Да се представят доказателства за тези твърдения на ищеца, така както ние сме представили по делото.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Това е отразено в мнението на доктора, че имам тристранно счупване и скъсано сухожилие.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпита на свидетеля В. на който снема самоличността , както следва:

 

Г.В.В. – 57години, неосъждан, български гражданин, без родство с ищеца. ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК за даване на неверни свидетелски показания. ОБЕЩАВА да говори истината.

 

Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свидетелят В..

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Към настоящия момент нямам влязла в сила присъда. Чакам произнасяне на Върховния касационен съд.

 

СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адвокат А.: В Бургаския затвор съм от четири години, от 20 април  2011 година, като преди това шест месеца съм бил в Шуменския следствен арест.

Познавам И.Р. мисля или от 2012 или 2013година, защото бяхме заедно с него една година в съседни помещения в един коридор. Той беше на запечатка, което означава специален режим, който ти налагат за  наказание за лошо поведение. Р. имаше поредица от прояви на лошо поведение и дисциплинарни провинения, както и имаше дисциплинарно наказание „изолиране на специален режим за срок от 1 година”. За тази година, в която беше на специален режим, бяхме заедно във ІІ-ра Зона за повишена сигурност. Той беше в килии 206 и 226, а пък аз бях в килия 222. По-късно е бил в карцера, които също е съседно на моето помещение. Това е 230 килия, а тогава аз бях в 224 килия. Килиите са идентични, с еднакви размери и при едни и същи условия и режим сме били, въпреки че аз нямам специален режим наложен от съда, но бях поставен на равни условия с ищеца Р.. Р. беше дори с един неосъден Петър Попчев от гр. Бургас, обвинен по чл.116 от НК, а ищецът беше осъден и бяха заедно в една килия, което е много важно, защото е записано в ЗИНЗС, че осъдени и неосъдени се държат в отделни помещения. Килиите като големина  са размери ширина 1,70-1,80м на дължина 3м., с височина около 2,50м., без тоалетен възел вътре. В такава килия  има до 4 легла и се събират на две вишки. Вишка това е леглата да са едно върху друго. Две двойни легла, това е максимумът, което събира тази килия. Ние сме били настанявани по един, двама, трима човека в такава килия. Понякога се е налагало и по четирима да сме в такава килия. Квадратурата на килията е около 5 кв. м. В 20 литрова кофа се извършват естествените нужди в тази килия. Там сме заключени около 22 часа на денонощие. Там се извършва изхранването - закуска, обед и вечеря. На място се носи храната и се храним в килиите. Препарати за кофата не се предоставят. Можете да си представите само с вода колко може да се измие тази кофа и каква миризма се разнася от нея. Изхранването става на 1-2м от кофата за естествени нужди. До нея се държат и хранителните продукти, тъй като няма хладилник и условия за охлаждане. На всеки тоалет, пускат ни сутрин, обед и вечер и тогава сменяме кофите. В студена вода в друга кофа държим хранителните продукти за да не се развалят. В друга кофа държим хранителните продукти като двете кофи са една до друга. Светлината е недостатъчна в килиите, тъй като светлия отвор на прозореца е по-малко от половин кв.м., като той бива допълнително възпрепятстван от решетки, зад които има и гъста мрежа, която представлява дебела метална шина, която допълнително придържа тези решетки за някаква сигурност. Решетките са дебели 3 см., а шината е широка около 15 см. по целия прозорец. Допълнително светлината се спира и от водобран на прозореца, който е тенекиен. Всички тези неща спират притока на светлина и въздух към килията, като прозореца е недостатъчен. Това се чувства особено в летните дни когато в килията става много  горещо и стоим голи до кръста, не се диша, не ни стига въздуха. Особена зле се чувстват тези с белодробните  заболявания, които стоят срещу вентилатора с отворена уста за да  преживяват. Зимата пък е студено,  защото прозорците не са уплътнени и духа и бързо изстива килията, особено ако духа вятър, става течение и изстива килията. Парното тази година и миналата година е по-добре от предните години, тъй като го включват сутрин, обед и вечер. Миналата година го включваха сутрин и вечер, а предните години го пускаха само сутрин по половин-един час. Пестяха енергия явно и по цял ден стояхме завити с одеалата, навлечени и вечно болни, постоянно с кашлици и със сополи. Тази година беше добре и миналата не беше зле, но към процесния период 2012 година и 2013 година когато беше И.Р., тогава беше много зле отоплението.

Лампата е 40 вата, понякога дават и 60 ватови. По една лампа има в килията. Тази лампа е напълно необезопасена, тъй като от нея стърчат голи жици, което е предпоставка за  опасност от токов удар. Тези лампи не се гасят, те денонощно светят,  което пречи на спането, на нервите, на очите, на зрението, на всичко пречи. Допълнително през половин час минават надзирателите по график и отварят прозорчето и гледат какво се случва в килията, това е за някаква безопасност, но не мога да разбера какви мерки са това и не мога да си го обясня като нещо нормално, няма логично обяснение. Имам донякъде логично обяснение за  нарушаване на личното пространство през деня по този начин, но през нощта по закон е казано, че 8 часа непрекъснато трябва да има почивка, която да не бъде нарушавана, а това тропане на тези кепенци, които са тенекиени и блъскане на вратата, е постоянно нарушаване на личното пространство. Ползваш кофата по нужда и надзирателя минава и гледа какво правиш, което не мисля че е нормално.

Хигиената е под всякакво нормално ниво. Препарати не се предоставят за кофата, както и за миене. Предоставят препарати за пране  и сапуни, но не и за почистване. Все още препарати за почистване, като хлорна вар и кислол не се предоставят, те са забранени. Говорим за онзи период 2012 и 2013 година, в който нямаше прах за пране, а само сапуни. Тогава и все още хлорна вар и други препарати за кофата и тоалетната не се предоставят. Ние  мием тоалетните с кофите с вода. С нищо друго не се почистват. Има чистачи назначени да мият коридора през определено време и тяхно задължение е да мият и тоалетните, но те не го правят, или ако го правят го правят много рядко и не е достатъчно. На чистачите е позволено да ползват препарати за коридорите, за тоалетните, но рядко ползват и не е достатъчно. На чистачите им се водят кръстчета за тази дейност. Тези чистачи са от други коридори и тях ги пускат когато ние сме затворени.

Медицинското обслужване когато и да съм се обръщал към медицинско лице, но рядко лекар, тъй като за него трябва записване, лекуват с парацетамол и аналгин, дори и рядко дават аспирин. Лекарят е със записване, той идва два пъти в седмицата. Трябва да се запишеш за лекаря и пак може да не те извикат. Каквото и да ти има изписват само парацетамол и аналгин. Ако искаш външен преглед, ти  казват, че нямат картони за извеждане по здравната каса. Извеждат ги когато са вече в много тежко и критично състояние и тогава викат и бърза помощ. Когато съм се обръщал за каквото и да е към медицинския персонал все едно и също дават. За този същия период бях заразен с туберкулоза 2012-2013 година, тъй като в нашия коридор имаше туберкулозно болен в много тежък стадии, който беше висок колкото мен и тежеше 40 кг, М. се казваше. В Шумен ми откриха заболяването и ми дадоха лекарства от ареста. Аз ходех на дело по това време в Шумен за 1-2месеца и от Затвора Бургас бях в Шумен и там го откриха и там ми дадоха лекарствата, но лечението беше в бургаския затвор и съм се лекувал сам. В Шумен ми дадоха достатъчно лекарства за 3 месеца. Тук в Бургас трябваше на контролен преглед да минавам, но ми казаха нищо ти няма, нищо ти няма, това е дежурния номер, нищо ти няма. Искал съм да мина на диета заради киселините, които получавам от гастрит, а те ми  казват „дай документ”,  аз казвам изкарайте ме на преглед за да ме прегледат и дадат документ, а те казват „Плащай за да те изкараме“. И.Р. се оплакваше от счупена кост на ръката. Спомените ми са когато беше в карцера, мисля 2014година, от тогава са ми спомените за счупените кости на ръката и липса на лечение и самозарастване на криво. Виждал съм тази ръка, изкривена е. Виждал съм я когато беше в карцера. Пръстите са му някак неестествено изкривени, безчувствени. Това го знам от И.Р..*** като количество не е достатъчна. Масово се гладува, много се гладува. Може би това е единствения затвор, в който се търгува хляба.  Един хляб се разчупва на 5 парчета. Хлябът е около 600г, това означава 120г на човек за едно хранене. Дори да е 800г хлябът пак е малко. Сутрин ако има масло с мармалад толкова е хлябът, ако дават за закуска баничка, хляб не дават. В Затвора едно парче хляб се търгува за 1 и 2 цигари. Понеже съм пребивавал и в други затвори във връзка с обжалванията ми, на другите места такъв проблем нямат и даже го изхвърлят хляба, толкова много им дават. Храната в Затвора Бургас е в малки количества. Месото се раздробява на ситно за да не се разбере порцията. Надробява се и халвата и не се дава определена плочка, на грамаж, а е натрошена и сипят една-две лъжици.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Когато се слага месото в храната има ли присъствие на лишени от свобода да гледат?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не мога да кажа, аз не присъствам когато се разсипва храната в кухнята.  Тези които работят в кухнята са хора на администрацията, каквото им кажат това вършат, ако не са комбина няма да са там, и там вървят най-много кръстчета. Аз получавам храната в килията и каквото има това е.

На карето при разходките няма тоалетна. Има две карета сутрин и вечер и на нито едно от двете няма тоалетна. Каретата са по 1 час сутрин и 1 час следобед. Ако си на зор за тоалетна може да те върнат в килията, но няма да те върнат в карето обратно. На карето няма навес, ако пече силно слънце или вали силен проливен дъжд или сняг няма къде да се скриеш и ако в следствие на тези лоши метрологични условия не излезеш на каре, те заключват в килията. Който не излезе на карето, независимо по каква причина,  като лоши метрологични условия например, бива заключван в килията, не го оставят да се разхожда в корида.По закон следва да има условия за разходка навън, но не е спазен.

 

АДВОКАТ А.: Представям седмично меню, което се намира на л.79 от делото и искам да задам въпрос във връзка с него, въпреки че не мога да разбера какви са тези две цифри на него?

 

Съдът ПРЕДЯВЯВА седмично меню на свидетеля Велев.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: На въпросното меню първата цифра е грамажа, а втората са калориите.

 

СВИДЕТЕЛЯТ ВЕЛЕВ: Закуска- картофена супа 300г, може и да е толкова, но тя не се яде и никой не се интересува от нея. Те не я взимат, само хляба се яде.

Обяд пиле с ориз 300г., може и да е толкова.

Вечеря боб, може и да е този грамаж

Вафла 1 брой - да дават. Десерт дават рядко, един път в седмицата. Дават по една вафла, обикновена  в целофанче.

Това меню е възможно да е за ден.

Туршия много рядко дават.

 

АДВОКАТ А.: Понеже пише на това меню, че има и диетично, предлага ли се такова и на кого?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Да, има диетично меню, но трябва одобрение от лекар и документи удостоверяващи, че трябва да бъдеш на диета. Много е сложна процедурата.

Относно месото в това меню, пише грамажа на цялата манджа, а не на месото, което е важното.

Тези с хипатит С, жълтеница, туберкулоза, гастрити, язви за тях знам, че получават диетично меню и които имат диабет също. Аз имам гастрит, получавал съм вътрешни кръвоизливи в стомаха, но нямам документи и не ми дадоха да съм на диетично меню.

 

АДВОКАТ А.: Медицинските служители кои са за процесния период 2012-2013 година- лекари или фелдшери са били?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: През процесния период бяха фелдшери и имаше един лекар, но той идваше по график. Към оня момент мисля, че идваше за 2 часа, един път седмично лекарят.

 

АДВОКАТ А.: Ако имаш проблем и не си  записал час за лекаря, как се постъпва?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: То така се получава най-често да нямаш час, защото страданието не идва по график и тогава отиваш при фелдшера и той ти казва „нищо ти няма” и дава парацетамол, аналгин, аулин. Преглеждат те с поглед.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: По време на престоя ми в ЗПС бил ли сте свидетел на конфликти между лишени от свобода, следствени и подсъдими и осъдени - мен и А. Н. Т. и какъв вид мерки са се взима ли ако е имало такива конфликти?

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Бил съм свидетел на такива конфликти. Имаше един случай при който И.Р. беше нападнат от един от нашия коридор с юмруци и ритници и беше свален на земята и ритан до решетката, след което нищо не се случаи. Знам, че той беше с един друг запечатан осъден А. Т., първоначално бяха в 206 килия заедно, там пък Ангел беше бил И.Р. и тогава ги разделиха. Тогава Р. отиде при Попчев.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Да уточним килията, в която аз съм бил имаше ли достъп до други Лишени от свобода? Това е във връзка със случая, в който имаше физическа саморазправа, тези хора имат ли достъп до мен?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Когато сме на тоалет и каре сме заедно. Тогава са отключени килиите и всеки има достъп до всякъде, аз имам достъп до другите килии. Разделени сме само когато сме заключени. Нямаше последици от това, че яде бой Р., не знам дали се е оплаквал или не, но нямаше предприети мерки никакви.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Има ли случаи заразно болни от шарка, хепатит, туберкулоза да бъдат настанявани в ЗПС, където сме пребивавали и ние и всички тези заразно болни да са ползвали същата тоалетна и мивка с течаща вода и да сме при същите условия и дали си спомняте да съм прекарал краста през летния период?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: ЗПС от администрацията се използваше и за изолиране на заразно болни - хепатити различни, жълтеници, туберкулозни, шарки, имало е периоди в които сме били заедно с такива заразни в една килия. И.Р. си спомням, че изкара една краста, но при нас постоянно има крастави. Отделят ги в отделна килия, но ползваме обаче едни и същи мивки и тоалетни, като тях ги отварят по друго време, не когато ние правим тоалет. Към процесния период заедно правихме тоалет с туберкулозните и болните от жълтеници и карето правихме заедно тогава. Има и случаи на зарази, моя случай като се заразих с туберкулозата.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Имал ли съм аз притеснения, споделял ли съм притеснения относно фактът, че съм с П. П. в една килия, който е привлечен като обвиняем за тежко престъпление за което се предвижда доживотен затвор?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Р. е коментирал пред мен и пред  всички публично, че не му е мястото да бъде с такива, които са привлечени по обвинение за които се предвиждат доживотни присъди. Той се притесняваше, има и хора с психични проблеми. При нас са най-вече обвиняеми за убийства или за опити за убийства, това са хора с психични проблеми и основателно се притесняваше от тези хора и дори веднъж яде бой от такъв човек, обвинен за такива работи, както споменах.

 

АДВОКАТ А.: Спалното бельо колко пъти се сменя?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: От няколко месеца се пере всеки четвъртък. Това е от пет-шест месеца. Оттогава включиха пералнята. Преди всеки си переше, както намери за добре. В килиите сушихме, опъвахме едни въжета и колкото може толкова съхне. Има моменти в които мухлясва и замирисва на мухъл, на спарено.

Аз специално имам два комплекта бельо, но повечето от другите нямат и спят на дюшеците като не е изсъхнало и оттам зарази - дървеници, плъхове, мишки.

 

ПРОКУРОРЪТ: Били ли сте заедно с Р. в една килия?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не  съм бил в една килия с Р..

 

ПРОКУРОРЪТ: Виждали ли сте лекар да преглежда Р. с поглед?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Аз говорих за себе си, не съм виждал и не съм присъствал когато са преглеждали Р..

 

ПРОКУРОРЪТ: Как се налага дисциплинарно наказание за което твърдите, че Р. е бил в изолация?. Въпросната заповед, с която е наказан Р. знаете ли дали е обжалвал?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Зная, че се налага дисциплинарното наказание с комисия и заповед на началника на Затвора. За случая конкретно не зная да ли е обжалвал Р..

 

ПРОКУРОРЪТ: Виждали ли сте Р. да ползва кофата в килията за нужди?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Лично няма как да видя Р. като ползва кофата, тъй като сме заключени и не виждам какво става в тяхната килия. А когато сме отключени ползваме общата тоалетна с три дупки, но за този дълъг период в който сме заключени все я е ползвал, няма как да се издържи.

 

АДВОКАТ А.: Възможно ли е да видите как лекар преглежда И.Р.?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Не е възможно да присъствам на прегледа, те ни извеждат по един и един влиза в кабинета. Излиза отвътре един и влиза друг. Аз казвам какво е отношението към мен и какво чувам от другите, то се покрива, едно и също е. Другите  нямат интерес да ме лъжат.

 

АДВОКАТ А.: Тези документи от проверки, протоколи, заповед за наказанията къде се държат и връчват ли Ви ги?

 

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Те се държат в деловодството. На нас ни ги връчват. Минава комисията, определя ти наказанието, специално за изолация минава комисия и има заповед  на началника. Тази заповед на началника я разписваме и по чл.111 от ЗИНЗС може да се обжалва пред районен съд в 3-дневен срок, но в практиката в Затвора Бургас, е че не ти дават екземпляр веднага, а например на четвъртия ден и не можеш да обжалваш, защото срокът е изтекъл. Друга практика има също, обжалваш в срока, даваш жалбата, но те я пускат не в срока, а я завеждат на четвърти ден и е  извън срока отново. На мен ми се е случвало неведнъж това. Това е постоянна практика, на много се е случвало.

Не мога да кажа за Р. дали е жалил. Мина много време дори и да сме говорили съм забравил. Той жали такива неща по принцип. Той е много интелигентен  и грамотен за Затвора, според мен и по принцип зная че той жали.

 

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелят В.

 

Съдът освобождава свидетеля В., който е изведен от съдебната зала.

 

В залата е въведен свидетелят К.Д..

 

Съдът СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

 

К.Г.Д. - 35г., български гражданин, осъждан, неосъждан за лъжесвидетелстване, български гражданин, без родство с ищеца. ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК за даване на неверни свидетелски показания. ОБЕЩАВА да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: И.Р. го познавам от 2011година когато посещавах затвора Бургас като чужда делегация. Аз бях в Затвора София по него време и идвах често в Бургаския затвор, веднъж на два-три месеца. Чужда делегация това са затворници или задържани под стража,  които идваха за дела от други градове и бяхме настанявани в ІІ-ра ЗПС в Затвора Бургас. Бяхме настанени в килия 2030, като едното беше за жени, а другото за мъже. Когато идвах като делегация, тогава се запознах с И.Р. – М.. Мисля, че декември месец 2011година за първи път ме доведоха в Затвора Бургас до ноември 2012година съм идвал почти всеки месец и за този период той беше във ІІ-ра ЗПС. След този период съм го засичал по етажите, но не мога да кажа къде точно е бил по различните отделения, не сме били заедно.

 

АДВОКАТ А.:  Кажете за условията в килиите?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Килиите, в които е бил Р. и аз съм бил там и пребивавал в група 9, в 6 и 7 не съм бил. Мога да кажа за някои от групите, като спалните помещения са пренаселени, около 20 човека на обща квадратура 10 -12 кв.м., с тройни легла. Няма места за преминаване, слизаме от леглата на два пъти, защото не можем на веднъж да слезем за проверка. Има шкафчета едно върху друго, защото няма място. Има по 10 телевизора в спално помещение, като от единия край се слушат новини, на другия  „Планета ТВ” и се гледат различни програми, като телевизорите са усилени и шума е много силен.

Относно естественото осветление, няма такова, тъй като има прозорци, които са малки. Зависи от спалното помещение има от 2 до 3 прозореца, а в най-големите от 3 до 4. Един прозорец няма един квадрат. Тези прозорци имат решетка. Стъклата на прозорците не се почистват и са мръсни. На една педя от тавана са прозорците, в горната част на спалното помещение и не се почистват. Отварят се тези прозорци.  Прозорците не са уплътнени и между тях има големи процепи и става течение, а светлината  не е достатъчна. След касите, които са дървени има решетка – дебела, плътна, след нея има втора решетка със ситна мрежа, която спира  естествената светлина и притока на свеж въздух в килията. Допълнително има водобран, който също спира светлината.

В спалните помещения в Затвора Бургас няма тоалетни и постоянно течаща вода. Използват се кофи според броя лишени от свобода от една до две кофи пластмасови, които не се почистват и дезинфекцират и всяко едно хващане на кофата създават  опасност от  бактериална инфекция- салмонела и хипатит С. Стените са мръсни и черни, неремонтирани от 20 години и миришат на фекалии и урина, което е предпоставка също към бактериални инфекции. Спалните помещения не се почистват под наблюдението на медицинските служители, нито месечно, нито седмично. Не се дават четка и паста за зъби, нито нищо за дезинфекция, всичко което е необходимо да се дава за първа необходимост за  поддържаме хигиената, не се дава. Нямаме право да получаваме четка и пасти за зъби. Всичко трябва да закупуваме от лафката. Нямаше пералня доскоро в Затвора Бургас и когато поискаш да ти бъдат изпрани дрехите или спалното бельо, трябва да напишеш молба, която трябва да бъде  резюлирана от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа”. П. Л.. Сега вече има график за прането. Скоро разбрахме за този график, след решение на Административен съд Бургас. След решението вече имаше график за пране за лично и постелъчно бельо. Това е от януари месец 2015година, до тогава график нямаше и дрехите си ги перяхме в спалните помещения и тъй като нямаше простор ги простирахме в спалните помещения и дишахме вредните изпарения.

Храната се носи в казани от лишени от свобода роми на които не им е взета проба дали могат да извършват тази дейност като хигиенисти, дали са здрави и дали са квалифициран персонал да извършват тази дейност. Администрацията на затвора ги назначава тези хора, без да им са направени необходимите изследвания, а между тях има заразно болни, има и туберкулозни. Назначават се на случаен принцип, пипат храната с ръце, без ръкавици, пипат приборите, хляба с ръце. Храната в Затвора Бургас е ниско калорична  и се приготвя неправилно. Често докато съм пътувал от София до Бургас съм настаняван в килии в които като излезеш в коридора съм виждал как се приготвя храната и знам какви са изискванията, но те не се спазват. Чиниите, в които се хранят лишете от свобода се мият с маркуч само с вода. Понякога ако нямат препарат с прах за пране се мият и затова много често има разстройства в Затвора, по няколко дни. Свършило верото има прах за пране, с него мият. Храната е често сурова – боба, леща, грах, картофи. Хлябът е твърд. Недостатъчен е хлябът. Един хляб се разделя се на пет. Този хляб е твърд и вреден например за моето здраве, защото аз съм със счупена челюст. Предоставя се и диетична храна, но по усмотрение на медицинската служба, ако те решат, че се нуждаеш от диета, ти назначават, но това е много трудно в Затвора Бургас. Има чернодробна диета, диабет и това са. Аз съм вегетарианец, но такава диета не ми е предоставена въпреки молбите ми, отказват ми.

Медицинското обслужване не отговаря на изискванията. Отиваш на лекар и той ти казва така – „Какво ти има”, аз казвам „болки в дясното подбедрие и какво можете да направите за мен и се нуждая от медицински преглед”, а те ми дават аналгин и парацетамол и ти казват –нищо ти няма. Това го казва лекаря и квалифицирания медицински персонал на Медицинския център към Затвора Бургас. Съдействие няма от тяхна страна. Специално мен девет месеца не ме изведоха, трябва да си платя 30 лева за преглед от лекар специалист, след като платиш тези пари не ти дават фактура, 30 лева за изследвания, а за специализираните трябва 300 лева да платиш. Всичко трябва да си заплатиш. По принцип  прекъсват изтърпяването на наказанието и го прекратяват прекъсването и всичко се обезсмисля. При нужда те водят в лечебно заведение, но в което те решат. Ти имаш избор, но те решават къде да бъдеш изведен и как да бъде проведен прегледа и почти винаги се провежда прегледа от техен човек-лекар. Те ти дават медицинско направление и може да отидеш където искаш, пишеш молба, че искаш да бъде заведен при определен лекар, но тази молба не се уважава, нито от началника на Затвора, нито началника на медицинската служба, нито от лекаря който е написал направлението, но в рамките на 24 часа трябва да бъдеш изведен на преглед. Като имаш направление, то се вписва  в книга за извеждане  и трябва до 24 часа да те изведат на преглед. Последно имам направление от 13 този месец, но още не съм изведен.

 

АДВОКАТ А.: Да знаете И.Р. да е пострадал физически в Затвора Бургас?.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Имал е оплаквания И.Р., че изпитва болки в областта на ръката, доколкото знам. Аз съм идвал в Затвора Бургас и за тези болки знам от 2011година, когато съм идвал, като чужда делегация. Оплаквал се е, че има нужда от такова специализирано лечение, но в Затвора Бургас не му е предоставено такова. Много често ме е питал какво да направи, по какъв начин, какви действия да предприеме за да промени това отношение към него. До момента никакви действия не са предприети за подобряване на неговото физическо и психическо здраве. Последно говорихме, той се връщаше от Затвора Пловдив, не мога точно да се сетя отиваше или идваше, това беше миналия месец. Тогава той каза, че пие някакви психотропни лекарства – леконекс, които му били предписани и ги е пил още във ІІ-ра ЗСП, но не знаех за това. Той каза, че пие психотропни и антидепресанти и това му състояние е в следствие на всичко, което му се е случило в Затвора Бургас. Това ми го каза той. Р. каза, че преди да влезе в затвора не е взимал антидепресанти и хапчета за сън.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Кой му ги доставя тези лекарства?

 

СВИДТЕЛЯТ Д.: Предоставят му ги от медицинската служба, доколкото знам тези медикаменти. Ако не му ги предоставят, той е принуден да си ги доставя по други начини.

 

АДВОКАТ А.: Медицинския персонал влиза ли в кухнята да наблюдава начина на приготвяне на храната, в спалните помещения и тоалетните дезинфекцията под техен контрол ли е?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Медицинските специалисти единствено стои в медицинската служба, от там не излизат под никакъв предлог и предтекст. Имам целодневен поглед върху това, защото бях в ІІ-ра ЗПС, преди това бях в трета група и  тази служба се вижда от коридора. ІІ-ра ЗПС е от едната страна на коридора, а трета група от другата. Бяхме отключени един час преди обяд и един час следобед, но  след решението на Административен съд Бургас , от 2015 година сме отключени цял ден. Вече не съм във ІІ-ра ЗПС. Във ІІ-ра ЗПС бях от 2013година август до 2015 февруари месец. Преди това бях в 3-та група. От самия коридор се вижда медицинския център. Не съм виждал медицински лица да влизат, нито в спалното помещение, нито коридора, нито в столовата.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Не е ли възможно когато сте били на каре да са минавали медицинските служители?

 

 СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Не съм чувал другите да са виждали също медицинските служители освен в медицинската служба, нито да се  взимат проби за качеството на храна и вода за питейни и битови нужди. Няма как да стане без да видя, защото съм много наблюдателна личност и се информирам постоянно, медицинската служба  си е там, не излизат от там и си вършат работата само в медицинската служба, ама и там не си я вършат.

 

АДВОКАТ А.: Топла вода кога има в Затвора?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Има топла вода два пъти в седмицата по няколко часа на ден. В 9-та група често спира водата, тъй като се пада на петия етаж, Бил съм в 9-та група месец и половина и като спре водата се къпят с кофи. Това е 2012година от ноември до средата на януари 2013година. Там в тази група банята е с шест чешми на които се къпят около 6 човека с кофи и канчета, тип турска баня, тъй като няма душове и водата често спира и не можем да се изкъпем много често всички. За около 3 часа трябва около 100 човека, до 120 сме били, да се изкъпем. Често не е стигала водата да се изкъпем всички и се е налагало да си топлим вода в кофи и поливаме с канчета. Баните не се дезинфекцират след ползване, умивалните също, говоря за 9-та група, тоалетните също с препарати не се почистват.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Казват, че Вие не почиствате тоалетните, а има ли организация за хигиенистите да я вършат тази работа?

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Има такава организация от лишени от свобода от роми, тъй като са крайно нуждаещи се и изпълняват тази дейност, но не са квалифицирани и го правят по самоинициатива и не им се зачитат работни дни по чл.80.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

АДВОКАТ А.: Нямам въпроси към свидетеля.

 

Свидетелят Д. беше освободен и изведен от съдебната зала.

 

АДВОКАТ А.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателства.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Не поддържам искането да бъде назначена експертиза, което съм направил в писмена молба. Няма да соча други доказателства да се приключи събирането им. Не поддържам искането за разпит на Диян Митков Вълчев, тъй като с неговите показания ще се установят същите обстоятелства, които установиха днес свидетелите, а именно условията, които са едни и същи. Не поддържам и другите  искания написани лично от мен в молбите депозирани по делото, след предходното съдебно заседание. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Да се приключи събирането на доказателствата.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Няма да соча доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА докладваните в днешното съдебно заседание писмени доказателства.

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

 

ДАВА думата по същество:

 

АДВОКАТ А.: Ужаваема г-жо административен съдия, моля да уважите претенциите на ищеца Р., тъй като по безспорен начин е доказано по делото, че са нарушени изискванията на чл.3 от ЕКПЧ,  касаещи условията в местата за лишаване от свобода, в  частност в Затвора Бургас и това е вече ноторно известен факт, особено след решение на ЕС, че лишените от свобода са подложени на нечовешко отношение и лоши битови условия.

Моля да имате предвид, че претенцията ние е и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба и моля да бъде уважена и нея.

Моля да уважите исковете и ми предоставите срок за писмени бележки.

 

ИЩЕЦЪТ Р.: Поддържам казаното от адвокат А.. Моля да уважите иска ми. Абсолютно във всеки един момент, в който съм търпял някакъв негативизъм относно неправомерните действия на администрацията на Затвора Бургас не се е гледало на мен като на някакъв  нормален човек. Констатирано е че имам посттравматичен стрес от лекар и изписани лекарства и това се случва  в Затвора Бургас, където постоянно съм под стрес. Бил съм под стрес от това, че във ІІ-ра ЗПС съм бил в килия с привлечен за убийство, за което се предвижда наказание от 15-20години или доживотен затвор. Имал съм конфликт, физически с обвинен, с който съм бил в килията и  в коридора на тази ІІ-ра ЗПС, за което не са взети никакви мерки от администрацията на Затвора. Това е стрес и съм търпял физически травми от това. Това се е отразила на здравето ми и психически съм нестабилен. Имал съм травма на ръката, а бях изведен едва след 20 дена за преглед и ръката ми зарасна на криво и не мога да си мърдам пръстите. Не смятам, че следва да се вреди по този начин на здравето ми, като постоянно съм подлаган на стрес, имал съм проблеми, конфликти с обвинени и неосъдени, физическа саморазправа, което се е отразило на здравето ми. Към настоящия момент търпя негативи от различи голословни и недоказани твърдения за които съм търпял и наказания, включително и преместването ми, като всичко е толерирано от въпросната администрация на Затвора Бургас. Аз съм жертва на тази администрация. Първо ми правят оценка нисък риск, после оценката след поредица дисциплинарни наказания висок риск и ме изпращат в ЗО”Строител”, въпреки че психическото ми здраве е разклатено и ме обвиняват за опит за бягство от там и отново ме връщат в корпуса. Това обвинение за бягство е прекратено и не е внесено в съда, защото няма такова нещо. Аз и към настоящия момент търпя този негатив от това обвинение за бягство. След това обвинение бях върнат в корпуса, след което бях обвинен на два пъти за дисциплинарни нарушения и лежах в наказателна килия, като за обвинението за притежание на Сим карта бях оправдан от бургаския съд, но това  беше използвано от администрацията на Затвора. Аз бях жертва и желая да бъде разгледано от Вас иска ми и справедливо да обсъдите ситуацията. Не знам какви благи, но за тези наказания някой черпи благи, какви и аз не знам.  Първо рискът ми е оценен много високо и поставен в строг режим, не съм бил наказван, после за един шамар, въпреки че има много други с тежки нарушения, за десет месеца бях сложен на специален режим във ІІ-ра ЗПС. До този момент не съм имал провинения и след това се почва едно системно наказване. Първо висок риск, после въпреки разклатеното ми психично състояние оценяват, че могат да ме пратят в ЗО и там ме обвиняват, че съм правил опит да избягам. Някой черпи благи, но няма как да докажа това, а и не искам думите ми да бъдат голословни. Кой нормален психолог, ще ме прати в общежитие след толкова нарушения на вътрешния ред. Защо съм изпратен, има органи, оценка първо нисък риск, после много висок, но ме изпращат понеже трупат благини, не мога да докажа какви, но са видни.  Моля всичко да бъде обсъдено от ваша страна.

Моля да бъдат осъдени и да ми бъде присъдено справедливо обезщетение каквото прецените.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Уважаема г-жо председател, моля да ми предоставите срок за писмена защита, в която ще развия подробни съображения за неоснователността на исковете.

 С две изречения бих казал, че от свидетелските показания, които чухме в днешното съдебно заседание на В. и Д. представляваха по скоро един разказ за собствените им преживявания в Затвора Бургас. Те изразиха свои впечатления, какво те са преживели и нищо  от това което ищецът твърди не се доказа по безспорен начин от техните  показания, а именно, че тези страдания, които ищецът твърди да са от неправомерните действия на администрацията на затвора.

Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо председател, моля да постановите решение, с което като неоснователен и недоказан по основание и размер отхвърлите  предявени иск от Р.. Основателността на иска по  чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, като настъпването на претендираните вреди следва да бъде безспорно доказан и според нормата на чл.4 от ЗОДОВ те трябва да са  пряка и непосредствена последица от увреждането, , като доказателствената тежест лежи на ищеца. Действително свидетелите описаха ситуацията в Затвора Бургас, но нямаше нито едно пряко доказателство доказващи претендираните вреди. Отбелязвам, че към 01.01.2019 година изтича срокът, в който влиза в сила условието за минималната жилищна площ от 4 кв. м. за лишен от свобода и този срок все още не е изтекъл.

Доказването предмета на спора относно здравословното, неврологичното, психическото състояние и физическия статус на ищеца изисква да бъдат събирани относими доказателства, които би следвало да са медицински документи и епикриза, а такива не са ангажирани и остана недоказан иска.

Предвид изложеното, моля за съдебен акт в този смисъл.

 

Съдът, с оглед направените искания и на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ 10-дневен срок на ищеца и 12-дневен срок за ответника за представяне на писмени бележки с копие за насрещната страна.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в  11.30 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: