ПРОТОКОЛ

       

Година 2016,03.02.                                                                                град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ПЪРВИ административен състав       

На трети февруари                                      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                                                    

Секретар: К.Л.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Евтимова

Административно дело номер 143 по описа за 2014 година.                     

На именното повикване в 14.25 часа се явиха:

 

         ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „ТИСЕНКРУП УХДЕ ГМБХ”, редовно уведомен, представлява се от адв.Д. и адв.Р. с представено пълномощно по делото.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Д. с представено пълномощно по делото.    

        

За Окръжна прокуратура гр.Бургас представител не се явява.

 

Явява се ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.Д.М., който е депозирал заключението си в законоустановения срок.

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

По хода на делото съдът, след като констатира, че не са налице процесуални пречки

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

        

         ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по доказателствата.

 

Адв.Д.: Преди да изслушаме заключението, искам да направя изявление. Считаме, че заключението не е относимо и релевантно към делото, защото по така поставените въпроси, трябва да се изчисли, за които не е бил начислен данък. Такива необложени доставки по първата експертиза се установи, че няма. Обект на настоящия спор изобщо има ли задължения за начислен данък. На този въпрос беше отговорено в първата експертиза. Всичко, което е получено от ВОП, е доставено в „Лукойл Нефтохим Бургас”. В момента обследваме обстоятелството дали това, което е получено през българския номер ДДС е доставено.

 

Адв.Р.: Очевидно, че има разлика и има нещо нередно в разликата. Разликата може да идва от грешки при самите ВОП. Не се казва, че има пропуснати продажби.

 

Юрисконсулт Д.: Дали се дължи ДДС или не, ще отговори съдът, експертът няма как да го каже.

Моля да се изслуша експертизата.

 

Адв.Р.: Да се изслуша експертизата.

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит вещото лице със снета по делото самоличност.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Депозирал съм заключение, което поддържам.

 

Адв.Р.: Беше ли Ви представена нова информация, която се отличава от информацията при изготвянето на първата експертиза?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Нова информация не бих казал. По-скоро допълнителна информация, която уточнява, че справките-декларации, които са подадени от дружеството…

Адв.Р.: Отговорете кратко с да или не.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да. Има нова информация.  Това са справките-декларации.

 

Адв.Р.: Какви действия предприехте, за да съпоставите покупните фактури с последващи продажби на дружеството-жалбоподател през българския ДДС-номер и по-конкретно фактурите за продажба на жалбоподателя през българския ДДС-номер?

Какви критерии за съпоставки използвахте?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Позовал съм се изцяло на техническата експертиза, която беше приложена по делото. Критериите, които те са използвали са ми чужда материя, но все пак мисля, че чисто документално няма как да се проследят самите фактури, какво е купено и след това какво е продадено реално.

 

Адв.Р.: С оглед отговора, въпросът ми е дали е допустимо от счетоводна гледна точка да се направи калкулация на хипотетични продажби, за които не може да  се установи какви са.

 Юрисконсулт Д.: Възразявам. Поставеният въпрос съдържа понятия „хипотетично”, „счетоводна гледна точка”, „калкулация”. Ако е от счетоводна гледна точка, то това ще е отразено в документи. Така заден въпросът считам, че няма как да отговори вещото лице.

 

Адв.Р.: Да уточня. Този въпрос е зададен във връзка с конкретен въпрос от експертизата. Да се направи рекапитулация на задълженията съобразно отговорите на предходните въпроси. Затова нашият въпрос е как може да се направи такава, при условие че вещото лице не може да проследи извършените покупки и съответно продажби.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: С оглед на това, че винаги в един спор има две гледни точки – на жалбоподателя и на ответника, съответно при съставянето на експертизата, заключението се опитва да представи рекапитулацията, която в първоначалната експертиза не беше направена реално, за да допълни и да представи възможност на съдията да излезе с конкретно заключение.

 

 Адв.Р.: Обърнахте ли внимание какъв е предметът на изследване? Видях, че фактурите са описани с доставчик, суми и други неща, но няма предмет на фактурите.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Говорите за всичко по ВОП по въпрос 1 или за фактурите, с които дружеството прехвърля нещо към „Лукойл”.

Има издадени фактури частично и са описани в таблица 1 от заключението

 

Адв.Р.: За фактурите, които са описани на страници от 2 до 10 от експертизата, обърнахте ли внимание какъв е предметът на доставка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Предметът на тези фактури, които са предимно, (поне това, което помня, тъй като обемът е голям) смятам, че са части от различен вид кабели, В и К части, цели огромни компоненти с различно предназначение, които не мога да обясня за какво служат, но определено нещо материал. Не е услуга, само стоки и материали.

 

 Адв.Р.: Запознахте ли се с двата договора между жалбоподателя и получателя за изграждане на инсталации?

 ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В предходното заключение обследвах двата договора, като суми имам предвид.

 

 Адв.Р.: Предполагат ли двата договора доставка на тези части и компоненти?

 Юрисконсулт Д.: Възразявам. Този отговор не е от компетентността на вещото лице.

 

Адв.Р.: Тогава задавам въпроса така: Предполагат ли двата договора доставката на въпросните кабели, части, компоненти в този им вид от получателя?

 

 Съдът НЕ ДОПУСКА така поставеният въпрос към вещото лице.

 

Адв.Р.: Това е свързано със заключението.

Адв.Д.: В конкретното заключение са изследвани продажбите в периода, в който са направени покупките. Извън тези периоди, с оглед характера на тези доставки, може да са извършени продажби към „Лукойл” извън тези периоди.

Възможно ли е извън тези периоди да са извършени продажби?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Сигурно е възможно. Само предполагам, не съм проверявал останалите периоди.

 

Адв.Р.: Тъй като видяхме едно конкретно изречение в експертизата на стр.16-17 „не е открита връзка между оборудването описано в таблица 2 и това по фактури, описани в  задача 1”, моля да поясните.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В таблица 2 са описани фактури, които са издадени от български ДДС номер, за които не се спори. Съдебно-техническата експертиза е установила, че материалите са влезли в изграждането на общата система, която е била предвидена по договора. Съответно, за съжаление в тези фактури са се съдържали такива материали и стоки, които не могат да се обвържат по никакъв начин като ВОП в дружеството с български ДДС номер. Фактурите в таблица 2, които са продажба от българския ДДС номер към „Лукойл”, това са фактури извън посочените, просто са описани като факт, но експертизата няма как да направи връзка между купеното. Тези фактури са извън фактурите, които са изследвани в настоящата експертиза, между тях и доставеното оборудване на мястото на стопанската дейност „Лукойл” от доставчиците, които са многобройни. Фактурите в таблица 2 са различни и не присъстват в тези фактури, които съм изследвал.

 

Адв.Р.: На първия въпрос не получихме отговор за критериите за съпоставка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Мога да кажа как трябва да изглежда, но не е възможно да се направи такова съпоставяне.

Критерият е следният:

Оборудването във фактурата е изследвано дали е доставено на „Лукойл” съобразно данните в съдебно-техническата експертиза. Това, което е записано като оборудване във фактурата, се търси в данните по съдебно-техническата експертиза. Това, което е записано като предмет на доставка по фактурата, съм го търсил и изследвал в съдебно-техническата експертиза, от което правя извод за доставянето му.

 

Адв.Р.: Нямам повече въпроси.

 

Юрисконсулт Д.: По отношение малката разлика, която се получава в таблицата на стр.95 от заключението, има ли разлики между това, което е по решение на ОДОП и тази таблица.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В решението наистина има разлика. В потвърдителната част на решението са описани само материалния интерес. Аз съм използвал  и съм се позовал изцяло на справките-декларации. Като резултат от периода, но не и като начислен данък. В решението е написано доначисляването, а тук е написан резултата.

 В такъв случай в справката-декларация навсякъде пише ДДС за внасяне, декларирано от лицето. В тази рекапитулация е включено начисленото ДДС. 

 

 Юрисконсулт Д.: Лицето е декларирало в  последващ период ДДС за внасяне 116 хиляди, а експертизата е установила 728 хиляди, разликата е 612 хиляди лева.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В решението е посочен само размерът на допълнително дължимия данък. В рекапитулацията е резултатът от справката-декларация.

 

Юрисконсулт Д.: Разликата, която е между рекапитулацията на вещото лице и сумите, посочени в решението на ОДОП – в неговото заключение е посочен резултат за период, а в решението е посочен материалния интерес, за който спорим.

 

СЪДЪТ към ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В тази рекапитулация на стр.95 от заключението, в колона „дължим ДДС” какво се включва?

ДДС, който е деклариран по справка-декларация + ДДС, установен с ревизионния акт или само ДДС, което е начислено с ревизионния акт?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В заключението в „дължим ДДС” се включва само данъкът, който е дължим от дружеството към края на периода, който в случая се формира от това, което е декларирано от тях и доначислено от експертизата.

Това е крайният резултат.

 

Юрисконсулт Д.: В ревизионния акт записаното ще съвпадне със резултата по заключението.

Нямам други въпроси.

        

По доказателствата съдът

     

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което определя възнаграждение в размер на 2 583.36 лева, от които 2000лв. платими от внесения депозит, а разликата от 583.36лв. платима от ответната страна в 7-дневен срок, считано от днес.

 

Адв.Р.: Нямам други доказателствени искания.

Юрисконсулт Д.: няма да соча други доказателства.

 

По доказателствата съдът

     

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

         Дава думата по същество.

 

         Адв.Р.: Поддържаме жалбата и моля да бъде отменен обжалвания ревизионен акт.

         С оглед производството пред тази инстанция, искам да акцентирам върху няколко момента, защото с последната експертиза спорът се измести малко в различна посока.

         На първо място искаме да акцентираме върху факта, че това е повторно разглеждане на делото пред първа инстанция, до което се стигна след искане за изпращане на преюдициално запитване до СЕС, при преценката на което ВАС реши да възложи точно конкретни задачи на настоящата инстанция.

         Същността на спора е относно основателността на твърдяното задължение за начисление на ДДС от мястото на стопанска дейност. Мястото на стопанска дейност, образувано от жалбоподателя в България, е с цел единствено на надзираващи функции по изграждане на инсталация в „Лукойл Нефтохим Бургас”. Няма капацитета за доставяне на оборудване. В това отношение бихме искали да напомним за задължителната според нас преценка за съответствие с Регламент 282/2011 на ЕС.

         С последната експертиза спорът се измести върху размера на твърдяното задължение. Очевидно разлика има между размера на извършените ВОП и продажбите през българския ДДС номер. Една от възможните причини за съществуването на такава разлика е неотчетени продажби. Но възможно е да има и погрешни ВОП, по отношение на което изследване няма нито в хода на ревизията, нито по някоя от всички направени експертизи по делото.

         Предметът на двата договора за изграждане на инсталация за обезсерване между жалбоподателя и „Лукойл Нефтохим Бургас”  предполага непродажбата на компоненти, части, кабели, резервни части и други подобни. Дори такива да са придоби или декларирани като придобити под формата на ВОП през ДДС на мястото на стопанската дейност, това не означава, че те са доставени от него.

         Считаме, че трябва да се държи сметка на заключението от първата съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническата експертиза. Те двете установиха, че цялото доставено оборудване в съответствие с договореното по договорите е инсталирано на площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас” във вече действащи инсталации.

         Второ:

         Че са издадени фактури за пълната стойност на оборудване по българския и немския ДДС номер,  както е уговорено в двата договора. Въпросите предмет на искането ни за отправяне преюдициално запитване в СЕС, които зададохме както пред ВАС, така и пред настоящата инстанция, очевидно нямат разрешение в практиката на СЕС. Това се потвърждава от факта, че две дела са образувани пред СЕС от началото на производството пред настоящата инстанция. По едното дело, което вече е решено С-111/2014г., пред СЕС е поставен въпрос относно нарушаването на принципа на данъчен неутралитет от повторно начисление на ДДС, за което вече веднъж има извършено самоначисляване от получателя. Обръщаме внимание, че същият въпрос до буква е аналогичен на въпроса, който зададохме пред ВАС.

         Другото дело С -576/2015 е наскоро образувано дело пред СЕС с жалбоподател М.М..

         Моля да вземете предвид изложено досега от нас и в жалбата и моля да отмените обжалвания ревизионен акт, да ни присъдите разноските, които сме направили по делото.

         В указан от съда срок ще представим писмени бележки.

 

         Юрисконсулт Д.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърдите обжалвания ревизионен акт.

         Моля да ми дадете възможност да представя писмено становище, както и да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение в размер на  136 142.00 лева.

         По отношение твърденията за погрешно декларирани ВОП искам да уточня, че ако лицето твърди този факт, то е негова доказателствената тежест да го докаже, а не това нещо да бъде изследвано от вещото лице по негово усмотрение. А ако има недекларирани ВОП, за това се съставят съответните документи, а такива по делото няма. Това, дали доставките, които са получени от жалбоподателя чрез мястото на стопанска дейност са доставени в „Лукойл”, считам че на този въпрос съдебно-техническата експертиза е отговорила, а именно, че всичко, което е получено от жалбоподателя с български ДДС номер по ВОП с място на стопанска дейност е доставено в „Лукойл Нефтохим Бургас” и съответно там е влязло. Това го установява съдебно-техническата експертиза.

 

          

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, като им предоставя възможност в 7-дневен срок, считано от днес да изложат писмени становища.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15.25 часа.

 

СЕКРЕТАР:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: