Р Е Ш Е Н И Е

 

         844                  от 11.04.2013г.,          град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар С.Х., като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 143 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Ж.Ж. ЕГН ********** *** против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1214027/ 10.10.2012 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 444/ 15.12.2012 год. на Изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (понастоящем с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърдения с него АПВ и да бъде постановено сумата от 551 лева, представляващи данъчно облекчение за 2011 год. да бъде възстановено изцяло на жалбоподателката, ведно със законната лихва. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощени процесуални представители - адвокати, които поддържат жалбата по изложените в нея доводи и съображения, не ангажира допълнителни доказателства и желаят присъждане на направените по делото разноски. 

Ответната страна – Директор на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище, че обжалвания АПВ е правилен и законосъобразен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: 

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложените по административната преписка доказателства се установява, че с Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 383/03.10.2012 год., Д.Ж.Ж. е сезирала Директора на ТД на НАП Бургас с искане на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК да бъде извършено възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, подлежащи на възстановяване в размер на 550 лева. Към искането са приложени Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 024391200165933/27.03.2012 год., служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за придобит облагаем доход по трудово правоотношение с Община Бургас, ОП „Спортни имоти, паркинги и гаражи”, служебна бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ за придобит облагаем доход от трудово правоотношение с „Лукойл Нефтохим Бургас” АД и Експертно решение № 2222 от 168/98.10.2010 год. на Обща ТЕЛК гр. Бургас.

По повод така подаденото искане, с Резолюция за извършване на проверка № 1214027/ 04.10.2012 год. на Началник отдел „Услуги” в Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Бургас е възложена проверка, която да обхване установяването на сумите за прихващане/възстановяване. Указано е проверката да приключи в срок до 02.11.2012 год., като за резултатите следва да бъде съставен съответния документ. В изпълнение на указанията, дадени в цитираната резолюция и след извършена проверка е постановен Акт за прихващане или възстановяване № 1214027/10.10.2012 год., издаден от ръководител екип „Проверки” в сектор „Прием и обработка на декларации” при Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Бургас. С така постановения АПВ е извършено прихващане на недължимо платени и събрани суми за данъци, подлежащи на възстановяване в размер на 551 лева – надвнесен данък по ЗДДФЛ срещу изискуеми публични вземания, събирани от НАП в размер на 204,20 лева – задължения, установени с Декларация Патент № 1338/13.01.2002 год. и лихва в размер на 236,35 лева, изчислена към 10.10.2012 год.

Против така постановения АПВ № 1214027/10.10.2012 год. е подадена жалба с вх. № 94-Д-505/25.10.2012 год. до Директора на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас, в която са оспорени констатациите, обективирани в АПВ. По повод така подадената жалба, с Решение № 444/15.12.2012 год., Изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас е приел, че жалбата е неоснователна, поради което е потвърдил оспорения АПВ № 1214027/ 10.10.2012 год.

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство се оспорват констатациите на приходния орган, обективирани в АПВ № 1214027/10.10.2012 год. и потвърждаващото го Решение № 444/15.12.2012 год. на Изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция „ОУИ” гр. Бургас. Твърди се, че жалбоподателката не е била надлежно уведомена за образуваните против нея изпълнително дело № 5564/2005 год. и изп. дело № 6322/2008 год., като последното е било образувано през 2008 год., към който момент, задълженията вече са били погасени по давност – нарушение на чл. 109 от ДОПК. Твърди се, че към момента на подаване на сезиращата съда жалба е изтекла и абсолютната 10 годишна погасителна давност. На следващо място е заявено, че в нарушение на закона е извършено прихващане от данъчните облекчения на физическото лице за данъчните задължения на ЕТ „ДИЯ-Д.Ж.”. Формулирано е искане за отмяна на оспореното решение и потвърдения с него АПВ, а също и със съдебния акт да бъде постановено възстановяване на сумата от 551 лева, представляваща данъчно облекчение за 2011 год. по чл. 19 от ЗДДФЛ, ведно със законната лихва.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт за прихващане или възстановяване акт, настоящият съдебен състав констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон. Този извод се налага по следните съображения:

При преценката на законосъобразността и обосноваността на АПВ, съдът следва да извърши проверка дали същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.

В настоящият случай, оспорения АПВ № 1214027/10.10.2012 год. е издаден от компетентен орган – ръководител екип „Проверки” в сектор „Прием и обработка на декларации” при Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Бургас, на основание чл. 129 от ДОПК, във връзка с писмено искане на лицето и след извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка № 1214027/ 04.10.2012 год. на Началник отдел „Услуги” в Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Бургас. Актът е издаден в писмена форма и съдържа името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за лицето и номера на заявлението с което е инициирано производството, констатации и мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която е посочено прихващането, като са определени изискуемите вземания и сумите за възстановяване, а също и сумата за възстановяване, останала, след прихващането, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. При издаване на АПВ, органа по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.

С оспорения АПВ № 1214027/10.10.2012 год., съгласно представените по преписката писмени доказателства, органа по приходите е констатирал, че по отношение на жалбоподателката, годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения е в размер на 19 864,92 лева, в какъвто размер е и сумата от годишните данъчни основи. Съгласно представеното Експертно решение № 2222 от 168/98.10.2010 год. на Обща ТЕЛК гр. Бургас, деклараторката е с намалена работоспособност 51,00%, поради което и на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи се намалява със сумата от 7 920 лева. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи е намалена и с направените от работодателя вноски по допълнително доброволно пенсионно осигуряване в размер на 200,00 лева, съгласно представената служебна бележка, издадена от работодателя „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. С оглед на това, общия размер на данъчните облекчения е в размер на 8 120,00 лева, а общата годишна данъчна основа е изчислена в размер на 11 744,92 лева. При така определената обща годишна данъчна основа, данъка е определен в размер на 1 174,49 лева. Видно от представените служебни бележки за придобит облагаем доход по трудово правоотношение с Община Бургас, ОП „Спортни имоти, паркинги и гаражи” и „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, авансово удържания и внесен данък е в размер на 1 726,24 лева. Във връзка с това, органа по приходите е установил, че е налице надвнесен данък в размер на 551,00 лева

В хода на проверката е била извършена справка в информационната система на НАП, относно задълженията на Д.Ж.Ж. към дата 10.10.2012 год. От така извършената справка е било установено, че лицето има задължения, установени с Декларация Патент №1338/13.01.2002 год. на ТДД Бургас, които е следвало да бъдат платени през 2002 год. в размер на 204,20 лева и лихва в размер на 236,35 лева, изчислена към 10.10.2012 год. общият размер на установените на лицето задължения са определени на сумата от 440,55 лева.

Във връзка с горните констатации, органа по приходите е извършил прихващане на изискуемите данъчни задължения на Д.Ж.Ж. за периода 2002 год. в размер на 440,55 лева с установения за възстановяване надвнесен данък в размер на 551,00 лева, като е постановено възстановяване на остатъка в размер на 110,45 лева.

Във връзка с така установената фактическа обстановка и предвид заявените в жалбата възражения, съда намира следното:

От доказателствата по делото се установява на 13.01.2002 год., жалбоподателката е подала Данъчна декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ (отм.) за облагане с патентен данък за 2002 год. с вх. № 1338/13.01.2002 год. по описа на ТДД Бургас, Данъчно подразделение „Приморие”. В така подадената декларация, Ж. е декларирала дължим патентен данък за 2002 год. в размер на 360 лева. Така определената дължима сума не е била заплатена от жалбоподателката, поради което с покана изх. № 93-С-5105/10.11.2004 год. по реда на чл. 145, ал. 7 от ДПК, Д.Ж.Ж. е поканена доброволно да заплати в 7-дневен срок дължимото данъчно задължение в размер главница 360 лева и лихви 114,30 лева към 18.11.2004 год. Така изготвената покана е връчена лично на задълженото лице на 02.12.2004 год. С оглед обстоятелството, че лицето не е заплатило данъчното задължение в указания срок е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания към данъчната администрация в ТДД гр. Бургас под № 5564/17.02.2005 год. С оглед така образуваното изпълнително дело до задълженото лице е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 184 от ДПК с изх. № 93-С-1016/17.02.2005 год. Така изпратеното съобщение не е било получено от задълженото лице, като видно от известието за доставяне, на същото е отбелязано „непотърсен”.

С оглед заявеното в жалбата твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на данъчните задължения, възникнали през 2002 год., съда намира, че в случая е приложим закона, действал към момента на възникване на задължението – Данъчния процесуален кодекс (ДПК). Съгласно действалия към момента на възникване на задължението чл. 140, ал. 1 от ДПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В настоящия случай, данъчното задължение, установено с Декларация Патент № 1338/13.01.2002 год. е следвало да бъде заплатено през 2002 год., поради което, началния момент за изчисляване на давностния срок за погасяване на данъчното задължение е започнал да тече от 01.01.2003 год. В този смисъл, 5-годишния срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК е до 01.01.2008 год.

Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 7 от ДПК, давността спира с предприемането на действия по принудително събиране. Безспорно, от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на установените задължения, данъчната администрация е предприела действия по принудителното им събиране, като е образувано изпълнително дело № 5564/17.02.2005 год. по описа на ТДД гр. Бургас, а също е изпратено и съобщение за доброволно изпълнение по чл. 184 от ДПК. Възраженията на жалбоподателката, че не е била своевременно уведомена за така образуваното изпълнително дело са ирелевантни към факта на спиране на давностния срок, тъй като законодателя е предвидил спиране на този срок с факта на предприемане на действия по принудителното събиране, а не от момента на уведомяване на лицето за така предприетите действия. С оглед на това, съда намира, че в случая липсват данни за изтекъл 5-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и чл. 153. Както вече беше посочено, в случая началния момент за изчисляване на давностния срок е 01.01.2003 год., т.е. към момента на постановяване на оспорения  АПВ – 10.10.2012 год., абсолютния давностен срок не е бил изтекъл. В сезиращата съда жалба е заявено, че към момента на оспорване на Решение № 444/15.12.2012 год. на Изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция „ОУИ” – 09.01.2013 год., вече 10-годишната давност е изтекла, поради което прихващането е незаконосъобразно с оглед погасеното по давност публично задължение.

С оглед обстоятелството, че началния момент за изчисляване на давностния срок за установеното задължение е 01.01.2003 год., то действително към 01.01.2013 год. е изтекъл абсолютния 10-годишен давностен срок с което се погасяват всички публични вземания. Независимо от изтеклата към момента абсолютна погасителна давност, настоящия съдебен състав намира оспорения АПВ за правилен и законосъобразен с оглед нормата на чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. В случая, искането за възстановяване на недължимо платени и събрани данъци е подадено от Д.Ж. на 03.10.2012 год. и касае надвнесен данък за 2011 год. В този смисъл, по отношение на искането за възстановяване е приложим действащия към момента Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Безспорно, от събраните по делото доказателства, се установява, че към момента в който вземането на Ж. за надвнесен данък за 2011 год. е станало изискуемо – м. 01.2012 год., задължението й не е било погасено по давност (01.01.2013 год.), поради което по правилата на цитираната правна норма не съществува пречка за извършване на такова прихващане.

Съдът намира за неоснователно и следващото възражение, развито в жалбата, съгласно което в нарушение на закона е извършено прихващане от данъчните облекчения на физическото лице за данъчните задължения на ЕТ „ДИЯ-Д.Ж.”. В случая, едноличния собственик на фирмата, като физическо лице, отговаря солидарно за задълженията й.

Съобразявайки горните мотиви, настоящия съдебен състав счита, че оспорения АПВ № 1214027/10.10.2012 год. е съобразен с приложимото материално право и в частност с уредбата на давността и като такъв се явява правилен и законосъобразен, а жалбата на Д.Ж.Ж., като неоснователна следва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (понастоящем с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определен по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на Д.Ж.Ж. ЕГН ********** *** против Акт за прихващане или възстановяване № 1214027/10.10.2012 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 444/15.12.2012 год. на Изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (понастоящем с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Д.Ж.Ж. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (понастоящем с наименование Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”) – гр. Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: