О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 /22.06.2011 година, град Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и единадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

разгледа докладваното от съдия Енчев адм.д. № 143/2011 година.

 

Производството е по реда на чл.153 ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Бони Комерс” АД с ЕИК 110013374, против Решение № РД-10-07/07.01.2011 година на директора на дирекция “ОУИ” - Бургас при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на предварителното изпълнение на ревизионен акт № 02251000062/29.11.2010 година, издаден от орган по приходите в ТД - Бургас на НАП (РА).

Жалбоподателят поддържа, че отказът е незаконосъобразен, постановен при грубо нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Изтъква, че представената банкова гаранция с № 50/PG/448, издадена от „Алфа Банка – Клон България” отговаря на изискванията на чл.153 ал.4 от ДОПК и представлява годно обезпечение, и основание за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт.

След като се запозна с приложената преписка, съдът установи следното - от фактическа страна,

            С оспорения ревизионен акт по отношение на “Бони Комерс” АД са установени задължения за данък добавена стойност в размер на 231 995,88 лева, от които 198 660,35 лева - главница и 33 335,53 лева - лихви. РА е оспорен по административен ред по реда на глава ХVІІІ от ДОПК.

С молба вх. №04-Б-Ж-6/05.01.2011 година “Бони Комерс” АД е предявило искане за спиране на предварителното изпълнение на РА. Към молбата е приложено копие на банкова гаранция № 50/PG/448 от 27.12.2010 година, издадена от „Алфа Банка – клон България” АД с валидност до 16,00 ч. на 31.12.2011 година.

С Решение № РД-10-07/07.01.2011 година решаващият орган е постановил отказ за спиране на изпълнението на РА с аргумент, че предложеното обезпечение не е безусловна и неотменяема банкова гаранция, която да гарантира данъчните задължения, установени с РА.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл.153 ал.2 ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана, а съгласно ал.3 искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Според чл.153 ал.4 от ДОПК, решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал.3. При тази преценка административният орган се ръководи от принципа на съразмерност на представеното обезпечение с обжалваното данъчно задължение по РА, както и дали обезпечението отговаря на законовите изисквания, за да бъде годно такова.

Приложената към искането за спиране на изпълнението на оспорения ревизионен акт банкова гаранция е валидна до 31.12.2011 година и изтича изцяло и автоматично в случай, че до 16,00 часа на тази дата искането на ТД-Бургас на НАП не бъде предявено пред гарантиращата банка. Освобождаването на гаранцията става с изтичане на срока по нея. В случая представената банкова гаранция не отговаря на изискванията на чл.157 ал.3, във вр. чл.153 ал.4 от ДОПК, тъй като същата не е "безусловна и неотменяема" по смисъла на цитираните разпоредби. Видно от съдържанието й, банковата гаранция е със срок на валидност до 31.12.2011 година, след която дата гаранцията явно няма да е валидна, поради което тя не отговаря на изискванията регламентирани в ДОПК – не е "безусловна и неотменяема" след изтичане на срока. Гаранцията със срок, след изтичането на който същата изцяло и автоматично се освобождава не може да обслужи процеса на спиране на изпълнението, при което обезпечението следва безусловно да гарантира данъчните задължения, ведно с лихвите, установени с РА и то за срок, покриващ в максимална степен срокът на изчерпване на процедурата по обжалване на РА в това число и пред съда в двуинстанционно производство.

Предвид наличието на срок на действие на гаранцията до 31.12.2011 година, настоящият състав приема, че правилно решаващият орган е отказал да спре предварителното изпълнение на РА, като е приел, че представената банкова гаранция не отговаря на изискванията за обезпечение по смисъла на разпоредбата на чл.153 ал.3 вр. ал.4 от ДОПК, даващо основание за спиране изпълнението на обжалвания пред него РА. В този смисъл изводите на директора на Д»ОУИ» обективирани в обжалваното решение отговарят на закона, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Затова,  на основание чл.153 ал.7 от ДОПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бони Комерс” АД против решение № РД-10-07/07.01.2011 година на директора на дирекция “ОУИ” - Бургас при ЦУ на НАП.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: