О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

352

 

гр.Бургас  21 февруари 2011 г.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: 

 

    Съдия: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д. №143 по описа на Административен съд-Бургас за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Бони Комерс” АД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Промишлена зона запад, Фуражен завод, ЕИК 110013374, против Решение №РД-10-07/07.01.2011г. на директор на Дирекция ОУИ Бургас, с което е отказано исканото спиране на предварителното изпълнение на РА №02251000062/29.11.2010г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, дирекция „СДО”.

В жалбата се твърди, че отказа е незаконосъобразен, постановен при грубо нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че представената Банкова гаранция с № 50/PG/448, издадена от „Алфа Банка – Клон България” (л.48) отговаря на изискванията на чл.153, ал.4 от ДОПК, а именно – безусловна и неотменяема банкова гаранция и същата представлява годно обезпечение и основание за спиране изпълнението на обжалвания ревизионен акт.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, след като взе предвид наведените в жалбата и в оспореното решение доводи и като съобрази приложените писмени доказателства по административната преписка, намира следното:

            С оспорения ревизионен акт са установени дължими от жалбоподателя задължения за данък добавена стойност в размер на 231 995,88 лв., от които 198 660,35 лв. главница и 33 335,53 лв. лихви. Видно от представеното по делото копие от жалбата (л.36 и сл.) РА е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция “ОУИ” на ЦУ на НАП гр.Бургас.

С молба вх.№04-Б-Ж-6/05.01.2011г. (л.63) дружеството жалбоподател е сезирало директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП-Бургас с искане за спиране на предварителното изпълнение на РА № 02251000062/29.11.2010г. Към молбата е приложено копие на Банкова гаранция № 50/PG/448 от 27.12.2010г., издадена от „Алфа Банка – клон България” АД с валидност до 16,00ч. на 31.12.2011г.

С Решение № РД-10-07/07.01.2011г., директорът на Дирекция ОУИ Бургас е постановил отказ за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 02251000062/29.11.2010г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, дирекция „СДО”. В мотивите за отказа се сочи, че представената банкова гаранция в размер до 300 000 лв. покрива размера на главницата и лихвите по ревизионния акт, както и лихвите към датата на подаване на искането за спиране.

Същата обаче, не е безусловна и неотменяема банкова гаранция, която да гарантира установените с процесния РА данъчни задължения.

Общият принцип в производството по обжалване на данъчни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение.

Съгласно чл.153, ал.2 ДОПК изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана, а съгласно ал.3 искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Съгласно чл.153, ал.4 от ДОПК – решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал.3. При тази преценка административният орган се ръководи от принципа на съразмерност на представеното обезпечение с обжалваното данъчно задължение по РА, както и дали обезпечението отговаря на законовите изисквания, за да бъде годно такова.

Приложената към искането за спиране на изпълнението на оспорения ревизионен акт банкова гаранция е валидна до 31.12.2011г. и изтича изцяло и автоматично в случай, че до 16,00ч. на 31.12.2011г. искането на НАП ТД-Бургас не бъде предявено пред гарантиращата банка. Освобождаването на гаранцията става с изтичане на срока по нея. В случая представената банкова гаранция не отговаря на изискванията на чл.157, ал.3, във вр. чл.153, ал.4 от ДОПК, тъй като същата не е "безусловна и неотменяема" по смисъла на цитираните разпоредби. От легалното определение по §1, т.12, б."б" от ДР на Наредба № 38/23.12.2004г. за капиталовата адекватност на банките на понятието "пряко и безусловно гарантирано вземане" се вижда, че се изисква гаранцията да е със срок на действие по-дълъг от договорения срок за изпълнение на гарантираното задължение. В случая няма договорен срок за изпълнение на гарантираното задължение с оглед спецификата на конкретното данъчно правоотношение. Видно от съдържанието й, банковата гаранция е със срок на валидност до 31.12.2011г., след която дата гаранцията явно няма да е валидна, поради което тя не отговаря на изискванията регламентирани в ДОПК – не е "безусловна и неотменяема" след изтичане на срока. Гаранцията със срок, след изтичането на който същата изцяло и автоматично се освобождава не може да обслужи процеса на спиране на изпълнението, при което обезпечението следва безусловно да гарантира данъчните задължения, ведно с лихвите, установени с РА и то за срок, покриващ в максимална степен срокът на изчерпване на процедурата по обжалване на РА в това число и пред съда в двуинстанционно производство.

Предвид наличието на срок на действие на гаранцията до 31.12.2011г., съдът намира, че правилно директора на Д»ОУИ» е отказал да спре предварителното изпълнение на РА, като е приел, че представената банкова гаранция не отговаря на изискванията за обезпечение по смисъла на разпоредбата на чл.153, ал.3 вр. ал.4 от ДОПК, даващо основание за спиране изпълнението на обжалвания пред него РА. В този смисъл изводите на директора на Д»ОУИ» обективирани в обжалваното решение отговарят на закона, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл.153 ал.7 от ДОПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Бони Комерс” АД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Промишлена зона запад, Фуражен завод, ЕИК 110013374, представлявано от Ради Рашев – изп.директор против Решение №РД-10-07/07.01.2011г. на директор на Дирекция ОУИ Бургас, с което е отказано исканото спиране на предварителното изпълнение на РА №02251000062/29.11.2010г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, дирекция „СДО”.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: