Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1423                     16 юли 2018 година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Б.Ч.

като разгледа административно  дело  номер 1438 по описа за  2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.13, ал.5 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.П.Д. *** против заповед №ЗСП/Д-А/662 от 02.05.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускането на еднократна  помощ по чл.16, ал.1 ППЗСП, потвърдена с решение №13 от 04.06.2018 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/ Бургас.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа сезиращата съда жалба и твърди, че заповедта е неправилна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон. Моли да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - директор на дирекция „Социално подпомагане” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на  оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд  Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК и атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна при следните съображения:

 

По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Със заявление - декларация, вх.№ЗСП/Д-А/662 от 19.04.2018 г. до директора  на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна помощ при условията на чл.16, ал.1 ППЗСП във връзка с инцидентно възникнали здравни потребности /л.11 и 12 от делото/. Към последната са приложени декларация по  Закона за защита на личните данни/л.13 от делото/; ЕР на ТЕЛК №0459 от 15.02.2017 г., МБАЛ Бургас/л.17 от делото/; копие на рецептурна книжка на хронично болния/л.46 от делото/; протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №54 от 06.03.2018 г./л.15 от делото/; фактура №0000001331 от 20.04.2018 г.; фискален бон за закупени лекарства за сумата от 374.36 лева/л.18 и 19 от делото/ и протокол от 16.04.2018 г. за уведомяване на пострадал от престъпление, съобразно чл.6 ЗПФКПП/л.14 от делото/.

Във връзка с подаденото заявление - декларация  е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад, съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 ППЗСП. От  социалния доклад е видно, че Д. е на 68 години, вдовец, пенсионер, с 87 % трайно намалена работоспособност/ТНР/ и диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, съобразно представеното ЕР на ТЕЛК №0459 от 15.02.2017 г., МБАЛ, Бургас. Живее в наследствено жилище при задоволителни битови и хигиенни условия, което не може да бъде източник на допълнителни доходи за лицето. Няма друга движима и недвижима собственост, която да бъде източник на такива доходи. Не е извършвал прехвърляне или продажба на недвижими имоти през последните 5 години, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитал в търговско дружество. Доходите му са формирани от пенсия в размер на 526.04 лева. През годината е получил помощи по чл.25, 29 и 30 ППЗИХУ, всяка в размер на 32.25 лева или общо в размер на 96.75 лева/л.9 от делото/.

В социалния доклад е направено предложение за отказ отпускането на еднократна парична помощ по чл.16 ППЗСП, тъй като при извършената социална анкета не били установени „инцидентно възникнали, жизненоважни потребности от здравен характер и непредвидени и неочаквани събития“.

На 02.05.2018 г., директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, въз основа на данните и обстоятелствата, констатирани със социалната анкета, е издал заповед № ЗСП/Д-А/662 , с която е отказал на жалбоподателя отпускането на еднократна помощ по чл.16, ал.1 ППЗСП, поради липса на доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Тази заповед е обжалвана по административен ред пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, който с решение №13 от 04.06.2018 г. я е потвърдил.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № ЗСП/Д-А/622 от 02.05.2018 г. е издадена от компетентен орган, в случая директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, съобразно нормата на чл.16, ал.2 ППЗСП; заповед №РД 01-700 от 22.06.2016 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане/л.40 от делото/ и заповед №РД 01-0213 от 04.12.2017 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас/л.41 от делото/.

На второ място, при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в предвидената от закона писмена форма. Същата е мотивиран и съдържа фактически и правни основания, съобразно нормата на чл.13, ал.3 ЗСП.

На следващо място, заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Не се спори, че Г.Д. е с трайно намалена работоспособност - 87%, диагноза неинсулинозависим захарен диабет и срок-пожизнен, съобразно представеното ЕР на ТЕЛК №0459 от 15.02.2017 г., МБАЛ, Бургас/л.17 от делото/, както и че му предписано лечение и е закупил за м.април лекарства за сумата от 374.36 лева/л.18 и 19 от делото/.

Спорът се свежда до това дали Г.Д. има инцидентно възникнала жизненоважна потребност, за да му бъде отпусната еднократна помощ, веднъж годишно, по чл.16 ППЗСП.

Според правилото на чл. 16, ал.1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

Следователно, от анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че е  необходимо, към момента на подаване на заявлението-декларация да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, излизащи извън рамките на обичайните му разходи като доказателствената тежест за наличието им пада върху жалбоподателя, а помощта се отпуска веднъж годишно.

Еднократната помощ по цитираната норма  е само правна възможност, а не безусловно законово право, при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката на административния орган, не са били налице.

Посочените от Д. потребности нямат инцидентен характер. Предвид посочената в ЕР на ТЕЛК №0459 от 15.02.2017 г. на МБАЛ Бургас, диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, същият не се нуждае от инциденти медицински грижи, а от непрекъснати такива. Закупените от него лекарства се заплащат частично или напълно от НЗОК и не са разходи, които могат да бъдат квалифицирани като такива с инцидентен характер, в какъвто смисъл са представените по делото доказателства. Налице е съществуващо заболяване, което изисква постоянно лечение и не е инцидентно възникнала потребност. Освен това следва да се има предвид, че жалбоподателя е осигурен с постоянен доход и е получил интеграционни добавки към нея по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания/ППЗИХУ/. Отделно данните по делото сочат, че незавидното финансово състояние на Д. не е настъпило изведнъж и само по себе си не е основание и предпоставка за отпускане на еднократна помощ по смисъла на чл.16, ал.1 ППЗСП.

От изложеното се налага извода, че правилно административният орган е отказал на жалбоподателя изплащането на еднократна парична помощ по чл.16 ППЗСП.

Налага се изводът, че заповед №ЗСП/Д-А/662 от 02.05.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”  Бургас, е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, а жалбата  на Г.Д. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Д. *** против заповед №ЗСП/Д-А/662 от 02.05.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, с която е отказано отпускането на еднократна  помощ по чл.16, ал.1 ППЗСП, потвърдена с решение №13 от 04.06.2018 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“/РДСП/ Бургас.

ОСЪЖДА Г.П.Д. *** да заплати на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

                                               

СЪДИЯ :