Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1872/26.10.2018 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.,

разгледа адм.д. № 1437/2018 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С.Д.А. с ЕГН ********** и адрес ***, против ревизионен акт № Р – 02000217007670 – 091 – 001/28.02.2018 година (РА) на ТД – Бургас на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 108/21.05.2018 година на началник отдел „Обжалване“, изпълняваща правомощията на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП.

С потвърдената част на РА на жалбоподателя са определени публичноправни задължения – отговорност по чл. 19 ал.2 от ДОПК -  както следва: ДДС за данъчни периоди януари -  май 2014 година в размер на 66 269,54 лева; корпоративен данък за данъчен период 2010 година - 22 701,71 лева; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода януари 2010 – юли 2014 година в общ размер 25 463,20 лева;  данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчен период октомври – декември 2013 година в размер на 10 000 лева и за юли – септември 2014 година в размер на  2 141,69 лева; отговорност за ДОО – за осигурители – за периода ноември 2010 -  април 2013 година в размер на 21 843,28 лева; вноски за здравно осигуряване – за осигурители – за периода декември 2010 – април 2013 година 9 241,61 лева; вноски за универсален пенсионен фонд – за осигурители – за периода декември 2010 -  февруари 2013 година в размер на 4 135,12 лева и дължими вноски за фонд „ГВРС“ за декември 2012 година в размер на 3,85 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на потвърдената част от РА. Заявява се, че в нарушение на чл. 109 ал.1 от ДОПК са определени задължения за данъчен период 2010 година, въпреки изтичането на преклузивния срок в цитирания текст. Поддържа се, че не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки по чл. 19 ал.2 от ДОПК – в редакцията му към времето, за което са определи задълженията.

Жалбоподателят иска отмяна на РА. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка и правни изводи.

 

РА съдържа всички реквизити, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

РА е издаден от компетентни органи, съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК (в актуалната му редакция). Компетентността на издателите на РА се установява от заповед № РД – 5/03.01.2017 година на директора на ТД – Бургас на НАП (лист 239 - 240) и от обхвата на заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР), с която е образувано административното производство (лист 237). Със ЗВР изрично е посочено, че целта на ревизията е реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК.

Издателите на РА са началник сектор „Ревизии“ (посочена в т.І.4 от заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП) и П.Георгиев– главен инспектор по приходите (определен в ЗВР за ръководител на ревизията). С оглед разпоредбата на чл. 119 ал.2 от ДОПК, съдът приема, че РА е издаден от компетентни органи.

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.

РА не противоречи на приложимото материално право

При ревизията е установено, че ревизираното лице е било едноличен собственик и управител на „АГ“ ЕООД с ЕИК *** от 14.05.2004 година. Констатирано е, че за периода 01.08.2008 - 29.01.2018 година „АГ“ ЕООД е натрупало особено големи задължения от публичноправен характер в общ размер 688 513,50 лева и лихви върху тях в общ размер 281 191,50 лева - от декларирани, но невнесени данъчни и осигурителни задължения и глоби, включително по декларации обр.6 за дължими осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, по справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО и наложени имуществени санкции.

Ревизионният екип е установил, че срещу дружеството е било образувано изпълнително дело № 20100000055/2010 година за събиране на изискуеми публични задължения, които към момента на ревизията вече са били в общ размер 952 698,36 лева, а след като всички изпълнителни способи са изчерпани и е била установена невъзможност за събиране на изискуемите задължения, както и предпоставки за завеждане на иск по чл.225 от ДОПК, дългът е бил прекатегоризиран като трудно събираем.

Констатирано е, че за периода 01 – 31 юли 2017 година въпреки значителните публичноправни задължения, които е имало дружеството, управителят С.А. си е разпределил като собственик дивидент в размер на 161 800,00 лева. Разпределянето е било извършено с 19 решения и разходни касови ордери с дати от 01.07.2017 година до 23.07.2017 година (лист 163 - 177). Изискуемите публични задължения на „АГ“ ЕООД към 30.06.2017 година са били в общ размер 969 195,96 лева.

По представената оборотна ведомост на дружеството е изяснено, че към 01.01.2017 година „АГ“ ЕООД е разполагало с 169 187,13 лева в брой (в касата на дружеството), а към 31.10.2017 година – с 92,73 лева в брой.

При ревизията е констатирано, че с решение № 112/01.11.2017 година по в.т.д. № 268/2017 година на Апелативен съд – Бургас е открито производство по несъстоятелност на „АГ“ ЕООД и е назначен временен синдик.

Предвид установените факти, с неотменената част от РА ревизионният екип е приел, че с разпределянето на дивиденти през 2017 година А. е целял намаляване на наличните парични средства в дружеството, за да не бъдат платени задълженията на юридическото лице към бюджета – за данъци и осигурителни вноски. Той е бил наясно какви изискуеми публични задължения има към бюджета „АГ“ ЕООД и е могъл да нареди изплащането на задълженията на дружеството с наличните пари от касата на дружеството още преди вземане на решенията за разпределяне на дивиденти през юли 2017 година.

Затова на ревизираното лице е определена отговорност по чл. 19 ал.2 от ДОПК, която, на основание чл. 19 ал. 4 от ДОПК, е сведена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото на дружеството - 161 800,00 лева.

Възражението на жалбоподателя, за определяне на задължението в нарушение на чл. 109 ал. 1 от ДОПК (с включване на задължения за 2010 година) е неоснователно.

Съгласно чл. 109 ал.1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

В настоящия случай с РА е установено специфично задължение, различно от данъчните задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски по извършени облагаеми доставки, декларирани от самия търговец със съответните справки – декларации за конкретните данъчни периоди, както и от данъчните задължения, установени от органи по приходите с РА или АПВ.

Данъкът (данъчното задължение) е принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от съответната държава. То е елемент на бюджетния приход, който ведно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Налага се на определени групи обекти или лица и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Данъкът не е предпоставен (обусловен) от липсата или наличието на някакво неправомерно поведение от страна на данъчно задължените лица. За неговата дължимост е достатъчно държавата да е обявила за облагаеми определени сделки от гражданския оборот. При реализирането на тези сделки, задължението за данък възниква автоматично.

Правната същност на задължението по чл. 19 от ДОПК, обаче, е различна. Въпреки, че е безвъзмездно, невъзвръщаемо и принудително изпълняемо (като данъка), това задължение не е данък. То е особен вид солидарна юридическа (имуществена) отговорност, установена за конкретно определени категории лица, свързани със „задължено юридическо лице“. Тази отговорност се реализира при установяване на предпоставките по чл. 19 ал.2 от ДОПК и не е обвързана от срока по чл. 109 ал.1 от ДОПК.

Неоснователно е и възражението, че в ревизионното производство не са били установени всички предпоставки за прилагането на чл. 19 ал.2 от ДОПК по отношение на С.А..

От приложеното решение № 112/01.11.2017 година по в.т.д. № 268/2017 година се установява, че през 2016 година „АГ“ ЕООД не извършвало търговска дейност – нямало е направени разходи за материали, приходи от извършени услуги, поемани нови задължения към доставчици. Дружеството не е погасявало публичноправните задължения през цялата 2016 година, като последното плащане на данъчно задължение е било на 25.03.2015 година, а на осигуровки - на 10.10.2014 година (лист 231 - 236). Дружеството е имало публичноправни задължения в особено големи размери и е било длъжник по изпълнително производство, образувано за събирането им. Същевременно, по оборотна ведомост, към 30.06.2017 година то е разполагало с пари в брой и тези пали са били изтеглени под формата на разпределение на дивиденти от управителя (и едноличен собственик) С. А..

От цитираните факти съдът прави извод за установеност на  причинно -следствена връзка между поведението на ревизираното лице - в качеството му на управител на „АГ“ ЕООД - и невъзможността за събиране на данъци и задължителни осигурителни вноски от дружеството, а именно - с наличните парични средства управителят не е наредил разплащане с бюджета, а е насочил средствата на дружеството за изплащане на дивиденти, след което не са останали достатъчно активи за плащане на задълженията.

Отговорността по чл. 19 ал.2 от ДОПК е определена в последователност от най-старото към най-новото задължение, възникнало според срока на плащането му, а тези задължения, срокът на които изтича на една и съща дата, са калкулирани пропорционално. Размерът на сумата, дължима с РА, съответства напълно на размера на дивидента, разпределен за 2017 година.

Съдът счита, че всички предпоставки за приложението на чл. 19 от ДОПК са доказани от ответника в производството по оспорване на РА. Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя в съответствие с нормите на чл. 161 ал.1 от ДОПК и чл. 8 ал.1 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника. Жалбоподателят в производството следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на  4 148 (четири хиляди сто  четиридесет и осем) лева. Предвид изложеното, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.А. с ЕГН ********** и адрес ***, против ревизионен акт № Р – 02000217007670 – 091 – 001/28.02.2018 година на ТД – Бургас на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 108/21.05.2018 година на началник отдел „Обжалване“, изпълняваща правомощията на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП.

 

                ОСЪЖДА С.Д.А. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 4 148 (четири хиляди сто  четиридесет и осем)  лева - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: