РЕШЕНИЕ

 

……                              дата  12 декември 2008 год.                  град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 17 ноември 2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 1437 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, вр. с чл.178, ал.5 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № 27/12.08.2008 год. на началник на РДНСК – Бургас, с която е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по установения ред строеж, описан като канализационен колектор от съществуваща ревизионна шахта на главен канализационен колектор до Черно море, находящ се в с.Синеморец, източно от УПИ ІІ, кв.13, преминаващ през дере и заустен в Черно море.

         Жалбоподателят община Царево навежда доводи за нищожност на административния акт, като счита, че липсва предмет на оспорената заповед, предвид обстоятелството, че процесният колектор не представлява самостоятелен обект, годен да бъде въведен самостоятелно в експлоатация, а представлява част от общата система за пречистване и отвеждане на отпадните води. Алтернативно прави оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, повлияли върху съдържанието на акта, също така се твърди, че актът е немотивиран и органът не е издирил и приложил правилно материалния закон.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който ангажира допълнителни доказателства.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че е налице строеж, който се използва по предназначение, без да е въведен в експлоатация.

         Заинтересованата страна – министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез представляващия юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в предвидения от закон срок, против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол и отговаряща на формалните изисквания за редовност от външна страна. Представената по делото обратна разписка за изпращане на жалбата по пощата, в частта на положения от пощенската станция в гр.Царево печат, не е достатъчно четлива, но видно от придружаващата извадка на пощенската станция, в същата, на дата 27.08.2008 год., е постъпило писмо, съдържащо жалба с изх. № 02-118/26.08.2008 год., поради което, правото на жалба е упражнено в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         На 30.07.2008 год., при извършена проверка от органи на РДНСК – Бургас, бил съставен констативен акт относно установен обект, описан като строеж, представляващ канализационен колектор от съществуваща ревизионна шахта на главен канализационен колектор до Черно море, находящ се в с.Синеморец, източно от УПИ ІІ, кв.13, преминаващ през дере и заустен в Черно море. Данните за строежа са описани по следния начин – от съществуваща ревизионна шахта на главен канализационен колектор, която е разположена под експерименталния пречиствателен модул, е изграден канализационен колектор, представляващ гофрирана PVC тръба с ф 600 мм, с дължина 69 м, свързана с желязна тръба с ф 720 мм и с дължина 12 м. Десет метра от желязната тръба е заустена в Черно море. Канализационният колектор е положен в стоманобетонен кожух с дължина около 30 метра. Строежът е квалифициран като такъв от ІІ категория, ползва се по предназначение и за него не е издадено разрешение за ползване от компетентния орган.

         На основание така съставения протокол и възприетите в него фактически констатации, началника на РДНСК – Бургас приел, че е налице строеж, за ползването на който не е налице разрешение за въвеждането му в експлоатация, което, с оглед на неговата категория за квалифицирането на строежите, е задължително, поради което и на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ издал оспорената заповед за забрана достъпа и ползването на строежа.

         В хода на съдебното производство беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице описва процесния колектор със същите технически параметри и размери. Посочва, че този канализационен колектор е част от проекта за пречистване, отвеждане и заустване на отпадъчните води на с.Синеморец, като до момента на изграждането му, отпадъчните води са били зауствани в дере, с ясно изразени свлачищни процеси. При изслушване в съдебно заседание вещото лице квалифицира процесния колектор като елемент на техническата инфраструктура, като част от цялото техническо съоръжение по отвеждане на отпадъчните води, като едно негово продължение, което не би могло функционално да действа като самостоятелно, а действа в рамките на цялата система. Началото на колектора е положено в съществуващата ревизионна шахта, в която до този момент са се събирали водите и впоследствие са се зауствали в дере, а краят на колектора достига на около 10 метра в Черно море, където понастоящем се заустват водите.

         Съдът не кредитира експертното заключение в частта, в която вещото лице дава становища от правен характер и в частност относно правната квалификация на обекта и подлежи ли същия на въвеждане в експлоатация.

         Така изпълненият обект съдът квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т.38, във вр. с т.44 от ДР на ЗУТ.

         Съгласно нормата на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими паметници на културата, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Безспорно е, че процесният колектор представлява съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т.31 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай, по отношение на това съоръжение на техническата инфраструктура, с оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е извършена реконструкция по смисъла на § 5, т.44 от с.з., съгласно който реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Видно от изготвената по делото експертиза, изпълненият колектор представлява нова част от общата съществуваща досега канализационна система, с която се извършва подобрение на съществуващото положение от гледна точка на това, че вече се извършва заустване на отпадъчните води в Черно море, а не на земната повърхност в съществуващо дере. В този смисъл, с изпълнението на този нов конструктивен елемент, съдът приема, че се извършва реконструкция на съществуващия строеж. Както се посочи по-горе, законът - § 5, т.38 от ЗУТ квалифицира самостоятелно и дава характеристиките на строеж на  реконструкцията на съоръжение на техническата инфраструктура.

         Така изграденият строеж е втора категория съгласно нормата на чл.137, ал.1, т.2, б.”и”, във вр. с б.”б” от ЗУТ и с оглед разпоредбата на чл.177, ал.2 от с.з. подлежи на въвеждане в експлоатация. Страните не спорят, че към момента на издаване на оспорената заповед обектът се ползва по предназначение и за същия не е проведена административната процедура по въвеждане в експлоатация.

         Тезата на жалбоподателя е, че в случая не е необходимо снабдяване с разрешение, като в тази насока са и доводите му за незаконосъобразност на акта. 

         Съдът не споделя становището, че в случая не е налице самостоятелен обект, годен да бъде въвеждан в експлоатация, като това е и едно от сочените основания за незаконосъобразност на акта, обуславяща неговата нищожност, поради липса на предмет на заповедта.

         Безспорно е, че процесният колектор няма самостоятелен статут и същият представлява конструктивна част от общата канализационна система. В случая обаче следва да се изхожда не от това дали обектът има самостоятелен статут, а дали представлява строеж по смисъла на закона. Извършената реконструкция, не само в конкретния случай, но и по дефиниция няма как да бъде самостоятелен обект, тъй като тя по своето естество и предназначение по необходимост се извършва по отношение на друг съществуващ обект и представлява негово подобрение, модернизация, изменение в определена насока. Ако самата реконструкция би била самостоятелен обект, то тогава също би бил налице строеж, но на друго основание. Квалифицирането от закона на реконструкцията като строеж, прави безпредметно обсъждането на въпроса дали е налице самостоятелен обект или не.

         Не се споделят възраженията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради връчване на констативния акт по реда на § 4 от ЗУТ. Дори и да се приеме, че в случая неправилно е бил приложен този начин на връчване, съдът не възприема това нарушение като такова от степен на същественост, достатъчна да обоснове извод за незаконосъобразност на издадената впоследствие заповед, само на това основание, тъй като това не е оказало влияние на акта по същество. Впоследствие процесната заповед е връчена лично на кмета на община Царево, който е упражнил надлежно правото си на жалба. Фактическите констатации не се оспорват от жалбоподателя, т.е. неговите възражения не касаят представянето на нови факти и обстоятелства, които биха обосновали друг правен извод. Възразява се, че административният орган не е проявил необходимата процесуална активност да изясни в цялост статута на строежа, както и да събере всички налични за обекта строителни книжа. Действително, по делото се представят съгласувания и  разрешение за строеж на експериментален пречиствателен модул с подвижна стена, находящ се в с.Синеморец, в УПИ ІІ, кв.13 по плана на селото, но това разрешение от едно страна не касае процесния строеж, а от друга страна предмет на настоящото дело не е законността на строежа, а неговото въвеждане в експлоатация. Освен това, дори и да бил въведен в експлоатация първоначално изграденият пречиствателен модул, това не освобождава от задължението да бъде въведена в експлоатация и извършената в последствие негова реконструкция.

         Не се споделят оплакванията за липса на мотиви на оспорения акт, предвид обстоятелството, че административният орган е квалифицирал строежа като такъв от втора категория, без да посочи в коя именно хипотеза на закона попада. Вярно е, че в процесната заповед, в частта относно категорията на строежа, е посочена нормата на чл.137, ал.1, т.2, съдържаща множество хипотези, но тази непрецизност не би могла да  доведе до нейната незаконосъобразност. За целите на процесната заповед е достатъчно да се установи, че строежът е от категория, изискваща въвеждане в експлоатация. Друг би бил случаят, ако въпросът за категорията на строежа беше спорен между страните и от вида на категорията зависеше въвеждането или не в експлоатация на строежа.

         Не се споделя и становището за неправилно издирен и приложен материален закон, респ. посочване на взаимноизключващи се правни основания за издаването на оспорената заповед. Констатираните от административния орган фактически обстоятелства, правилно са обосновали извод за наличието на строеж, за ползването на който е необходимо въвеждане в експлоатация по предвидения ред, което не е осъществено. Посочените материалноправни разпоредби – чл.178, ал.1 и чл.177, ал.1 и 2 от ЗУТ са именно приложимите в настоящия случай, като двете не само не са взаимноизключващи се, но се прилагат във връзка една с друга – арг. чл.178, ал.1 от ЗУТ.   

Като е квалифицирал процесният обект като строеж и е констатирал, че за него не е проведено производството по въвеждането му в експлоатация, административният орган е приложил правилно материалния закон.

Забраната за ползване е законосъобразна при положение, че строежът не е въведен в експлоатация по съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед на неговата категория.

Фактическите констатации на административния орган са безспорно установени, като същите правилно са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, като в рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт, не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Царево, с административен адрес ***, представлявана от П.А. – кмет на общината, против Заповед № 27/12.08.2008 год. на началник на РДНСК – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:……………