О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 1091

 

гр.Бургас , 28.06.2012г.

 

Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                                 СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело №1436 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на постъпили в Административен съд Бургас: Разпореждане № 2932/26.06.2012 година, с което по компетентност на Административен съд Бургас е изпратена жалба вх. № 15224/25.06.2012 година, подадена от „Смолник Енерджи” ЕООД, представлявано от управителя Д.Ю.Ш., срещу Разпореждане № 00-400-02-845/12.06.2012 година за налагане на административна принудителна мярка, постановено от А.К. и М.Д. – регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата; Разпореждане № 2934/26.06.2012 година, с което по компетентност на Административен съд Бургас е изпратено искане вх. №15225/25.06.2012 година, подадено от „Смолник Енерджи” ЕООД, представлявано от управителя Д.Ю.Ш. за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № 00-400-02-845/12.06.2012 година за налагане на административна принудителна мярка, постановено от А.К. и М.Д. – регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата и Определение № 2905/25.06.2012 година, с което е прекратено производството по административно дело № 6018/2012 година по опис на Административен съд София-град и делото е изпратено на административен съд Бургас. Административно дело № 6018/2012 година е било образувано по искане на „Смолник Енерджи” ЕООД, представлявано от управителя Д.Ю.Ш. за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане № 00-400-02-845/12.06.2012 година за налагане на административна принудителна мярка, постановено от А.К. и М.Д. – регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата.

С цитираните съдебни актове съдът е приел, че не е компетентен да разгледа повдигнатия пред него спор, тъй като искането и жалбата не са му местно подсъдни. Посочил е, че според разпоредбата на чл.153, ал. 1 от АПК ответник по жалбата е органът, издал оспорения акт, а разпоредбата на чл.133, ал. 1 АПК определя като местно компетентен административният съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на културата, според които Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” е структурирана в централно управление и в регионални инспекторати по опазване на културното наследство, като регионалните инспекторати се създават във всеки от районите за планиране по смисъла по Закона за регионалното развитие. В тази връзка е посочил, че регионалните инспектори А.К. и М.Д., издали административния акт, са такива за Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол и е приел, че тяхното седалище е гр. Бургас, а не седалището на юридическото лице, към което се числят, а именно Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерството на културата.

Настоящият състав на съда не споделя така изложените аргументи и счита, че делото не му е подсъдно именно с оглед разпоредбите на чл. 133, ал.1 и чл. 153, ал. 1 от АПК.

Действително чл. 21, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на културата сочи, че регионалните инспекторати се създават във всеки от районите за планиране по смисъла на Закона за регионалното развитие. Тази норма обаче не определя изрично седалището на регионалните инспекторати. Такова отделно седалище не е определено и с разпоредбите на Закона за регионалното развитие. Последният с разпоредбата на чл. 4, ал. 3 изрично сочи, че районите, които образуват ниво 2 не представляват административно-териториални единици и са с определен териториален обхват. За югоизточен район този териториален обхват включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

При тази законова регламентация, при липса на изричен законов, подзаконов или вътрешноведомствен акт, който да определя седалището на регионалния инспекторат на Югоизточен район, респ. на регионалните му инспектори, съдът приема, че е налице уредба само по отношение на териториалния обхват на компетентността на инспекторите, на които са възложени контролни правомощия с разпоредбата на чл. 15 и чл. 192 от Закона за културното наследство.

Затова намира, че регионалните инспектори, каквито са лицата, издали оспорения акт нямат седалище, различно от това на Министерство на културата, което седалище е в гр. София.

Тези съображения мотивират съда при хипотезата на чл. 135, ал. 5 АПК да изпрати делото на Върховен административен съд София за определяне на подсъдността, затова

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1436/2012г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр.Бургас и Административен съд София- град, по повод жалба, подадена от „Смолник Енерджи” ЕООД, представлявано от управителя Д.Ю.Ш., срещу Разпореждане № 00-400-02-845/12.06.2012 година за налагане на административна принудителна мярка, постановено от А.К. и М.Д. – регионални инспектори в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата и искане за спиране на предварителното изпълнение на акта.

ИЗПРАЩА административно дело № 1436/2012 година по описа на Административен съд Бургас на Върховен административен съд София за определяне на подсъдността.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ:………………………………