Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1686                           от 10.10.2018г.,                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В.и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1433 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.К.П. ***, к-с „Славейков“ бл.56, вх.1, ет.8, с ЕГН ********** против решение № 185/26.04.2018 г. на Районен съд-гр.Несебър, постановено по НАХД № 263 по описа за 2018 г. на Районен съд-Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0304-004249/13.12.2017 г., издадено от издадено от началник сектор "ПП" при ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на П.П., за нарушение на  чл. 139, ал.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Счита, че липсата на конкретизация от страна на административнонаказващия орган дали участъка от пътя, по който се е движил, попада в или извън населено място, за да се изисква заплащане на винетна такса, води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за основателна и пледира решението на районния съд да бъде отменено.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на П.П. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 15.11.2017 г. около 11.20 часа в община Несебър на път втори клас № 9061 управлявал ППС-товарен автомобил, влекач Скания Р 124, с рег. № А6309 МС, като за автомобила не е закупен валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение, е наложена глоба в размер на 3000 лв.

С оспореното решение районният съд е потвърдил изцяло обжалваното пред него наказателно постановление след като е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. По същество съдът е приел за доказано извършеното от лицето нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание посочената в наказателното постановление санкционна разпоредба.

Решението е правилно.

В наказателното постановление се съдържа точно и ясно описание на извършеното от водача на автомобила нарушение на  чл. 139, ал.5 от ЗДвП – управление на ППС по републикански път без да е заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа по реда на чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Според цитираната разпоредба на закона, движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Нарушението е индивидуализирано от обективна и субективна страна и правилно квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващия орган. Дадената правна квалификация съответства изцяло на фактическото описание на нарушението, поради което на санкционираното лице е предоставена възможност да разбере фактическите и правните рамки на вмененото му административно нарушение и не е ограничено правото му на защита в процеса.

Констатираният при проверката и описан в акта и наказателното постановление факт на управление на товарен автомобил в община Несебър на път втори клас № 9061 срещу база Петрол, т.е. по републикански път, за който се изисква заплатена винетна такса, се потвърждава от събраните писмени доказателства и разпитания по делото като свидетел актосъставител, установил нарушението, и не е опроверган от жалбоподателя. Посоченият път втори клас № 9061 е в приетия и обявен списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно приложение № 2 към решение № 945/01.12.2004 г. на Министерски съвет за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Изключение от задължението за заплащане на дължимата такса е налице само при пътища, които попадат в урбанизирани територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д 12, а също така за обходните и околовръстни пътища. По делото е установено, че П.П. е управлявал МПС по път от републиканската пътна мрежа и няма данни този път или части от него да попадат в така посочените изключения. Следователно, за него важи изискването управлението по него да става след заплатена винетна такса.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП (3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 39 от 2011 г.) водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва:

1. при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000 лв.

Предвид фактическата установеност по делото правилно административно- наказателната отговорност на касатора е ангажирана на посоченото правно основание, като му е наложена предвидената в санкционната разпоредба глоба във фиксиран размер.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХV – ти  състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №185/26.04.2018г., постановено по НАХД №263/2018 г. на Районен съд –Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.