О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Град Бургас,  20.07.2012г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на двадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в закрито заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА РАДИКОВА

             2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 1432 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.2 от ЗАНН.

Образувано e по частна жалба на Н.А.Г., ЕГН **********,***, против протоколно определение от 7.06.2012г., постановено по н.а.х.д. № 1313/2012г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Н.А.Г. против наказателно постановление № 12899/2010 от 29.12.2010г., издадено от на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на „МВР” – гр.Бургас.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с постановеното от районния съд определение за прекратяване на съдебното производство и моли съдът да го отмени. Твърди, че няма вина за пропускане срока за обжалване на наказателното постановление пред съда. Според него вина имат хората от КАТ - Бургас, които не са му изпратили известие за уведомяване, че наказателното постановление не е отменено и остават определен брой дни за обжалване.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Частният жалбоподател е обжалвал пред БРС наказателно постановление № 12899/2010 от 29.12.2010г., издадено от на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на „МВР” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания, съответно глоба в размер на 200 лв. и глоба в размер на 100 лв.

За да постанови оспореното определение, районният съд е приел, че жалбата против наказателното постановление е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния седмодневен срок, установен в чл.59, ал.2 от ЗАНН. Достигнал е до този извод въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от съдържанието на които се установява, че наказателното постановление е връчено лично на нарушителя на 27.01.2011г., а жалбата до Районен съд – гр.Бургас е подадена чрез административнонаказващия орган на 20.03.2012г.

Обжалваното определение е правилно.

Както пред районния съд, така и в настоящото производство не са представени доказателства, оборващи констатираното просрочие на жалбата против издаденото на Н.А.Г. наказателно постановление.

Видно от оформената към наказателното постановление разписка, същото е връчено лично на Н.Г. на 27.01.2011г. и правилно районният съд е приел, че това е валидната дата на връчване на наказателното постановление. Видно от положения регистрационен индекс върху жалбата до БРС, тя е входирана в деловодството на административнонаказващия орган на 20.03.2012г.

При начален момент 27.01.2011г., срокът за обжалване на наказателното постановление изтича на 3.02.2011г. (присъствен ден), а в случая жалбата до районния съд е подадена след законоустановения седмодневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни възраженията на частния жалбоподател за липса на вина от негова страна за пропускането на срока за съдебно обжалване на наказателното постановление.

Съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, нарушителят може да обжалва постановлението пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, в седемдневен срок от връчването му. Тоест, срокът за обжалване започва да тече от датата на връчване на наказателното постановление, като в приложимия закон липсва визирано задължение административнонаказващият орган да уведомява нарушителя колко на брой дни остават до изтичането му, нито е предвидена възможност сам административнонаказващият орган да отмени издадено от него наказателно постановление.

Предвид изложеното правилно районният съд е приел, че преклузивният срок за обжалване е изтекъл и е прекратил производството, поради недопустимост на жалбата. Определението следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.234, ал.1 и чл.235, ал.1 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 7.06.2012г., постановено по н.а.х.д. № 1313/2012г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Н.А.Г. против наказателно постановление № 12899/2010 от 29.12.2010г., издадено от на началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на „МВР” – гр.Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1./                  

 

                                           2./