ПРОТОКОЛ

       

                                              

Година 2016, 23.11.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,                ХІІ-ти административен състав

на  двадесет и трети ноември           през две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

                                                    

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГАНЕВА

 

Секретар: Й.Б.,

Прокурор: АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Ганева

Административно дело номер 1430 по описа за 2016 година.                 

 

   На именното повикване в 14:45 часа при спазване нормата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и на второ четене в се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ – А.Д.Ч., редовно призован, не се явява, за него адвокат Б., с пълномощно от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТОбщина Несебър, редовно призован, се представлява юрисконсулт Т., с пълномощно от днес.

 

ОТВЕТНИКЪТ служител в Община Несебър – Н.Г.В., редовно призован, се явява лично.

 

ОТВЕТНИКЪТ И.С.Н., редовно призован, не се явява.

Изявления НЕДКО В.: Г-жо съдия колегата И.Н. към момента е в София.

 

За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Червеняков.

 

СТРАНИТЕ:  Да се даде ход на делото

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И  ГО ДОКЛАДВА:

 

Производството е образувано по жалба на А.Д.Ч. против наложена принудителна административна мярка „Преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, лек автомобил марка „Опел”, модел „Мерива” с рег.№СН 99 77 СА, постановена на 18.06.2016г. от Н.Г.В. и И.С.Н.. Иска се прогласяване на нищожност и алтернативно отмяната и като незаконосъобразна.

 Предявен е иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който се разглежда по реда на чл. 203 и сл. АПК, от А.Д.Ч. *** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 40лева, представляваща заплатена такса за репатриране и неимуществени в размер на 1000лева, изразяващr си в шок, притеснения, неудобство, обида,  срам в резултат на приложената Принудителна административна мярка.

 

С Определение №1602/27.09.2016година, съдът е указал доказателствената тежест на страните, допуснал е представените по делото с жалбата и административната преписка документи като писмени доказателства.  Допуснал е на ищеца гласни доказателства.

 

АДВОКАТ Б.: Поддържаме жалбата, ведно с исковете по ЗОДОВ. Запознати сме определение №1602/27.09.2016година и нямам възражение по доклада и разпределената доказателствена тежест. Да се приемат представените по делото доказателства. Водим допуснатите ни двама свидетели, които моля да бъдат разпитани днес. Представям и моля да приемете свидетелство за регистрация на автомобила на доверителя ми.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Оспорвам жалбата и предявените с нея искове. Запознати сме с определение №1602/27.09.2016година и нямам възражение по доклада и разпределената доказателствена тежест. Да се приемат представените по делото доказателства. Да се разпитат допуснатите свидетели. Оспорвам и по основание и  размер иск за вреди

 

ПРОКУРОРЪТ: Искът е процесуално допустим. Запознат съм с определение №1602/27.09.2016година и нямам възражение по доклада и разпределената доказателствена тежест. Да се приобщят и приемат представените по делото доказателства. Да се разпитат свидетелите.

 

 По доказателствата съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА приложените с жалбата, административната преписка писмени документи и представеното в днешното съдебно заседание от адвокат Б. свидетелство за  регистрация, част І, като доказателства по делото.

 

ПРИСТЪПВА към разпит водените свидетели, които бяха въведени в съдебната зала и СНЕМА самоличността им , както следва:  

 

            Х. Я. К.-Ч.- г.,  семейна, съпруга на жалбоподателя.

В. М. Д.- 64г. семейна, без родство със страните

И двамата български граждани, неосъждани, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК. ОБЕЩАВАТ да говорят истината.

СВИДЕТЕЛЯТ К.-Ч.: Жалбоподателят ми е съпруг. Желая да свидетелствам.

 

Свидетелите изведени от съдебната зала.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Представям  и моля да приемете в оригинал протокол №13 от 18.06.2016година и моля да го предявите на ответника В., за да каже лицето дали подписа е негов и дали помни случая.

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на адвокат Б. и прокурорът да се запознаят с представения протокол.

 

АДВОКАТ Б.: Не го оспорвам протокола.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме протоколът и да се предяви на ответника В..

 

Съдът,

 

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА протокол №13/18.06.2016година за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство като доказателство по делото и го ПРЕДЯВЯВА на ответника В..

 

ОТВЕТНИКЪТ В.:  Мога да кажа, че във въпросния протокол няма подпис и печат. Почеркът прилича на моя, но не съм сигурен, защото принципно ги пише колегата полицай.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Тъй като г-н В. е конституиран като ответник по оспорването и същия се явява страна по делото, то моля  по реда на ГПК да допуснете изслушване на страна.

 

Съдът с оглед заявеното от прокурора

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до изслушване като страна в производството ответника В. по чл.176, ал.1 от ГПК.

 

 ОТВЕТНИКЪТ В.: На 18.06.2016година не мога да кажа дали съм бил на работа, тъй като оттогава мина доста време. Към онзи момент работих като скобаджия, но тъй като имаме смени и се въртим , не знам дали съм бил на работа на тази дата. Работодател към онзи момент ми беше община Несебър, кметство Свети Влас. Аз не управлявам репатриращ автомобил. Скобаджия съм. Аз единствено слагам скобите и шофьорът вдига автомобила и го репатрира. Всеки ден сме с полицай и той констатира коя кола е в нарушение и коя не е и дали трябва съответния автомобил да бъде вдигнат. На ден минават 50-60 автомобила, едва ли ще си спомня някакъв автомобил конкретно или марка. Това мога да кажа.

 

            Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Ч., която  беше въведена в съдебната зала.

          

              СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на адвокат Б.:  А.Ч. е мой съпруг. Юни месец, може би края на май, детето работеше на Слънчев бряг. Мисля, че края на май някъде началото на юни 2016година започна работа детето на Слънчев бряг. Това беше първото му работно място и решихме да отидем да го видим. Аз, съпруга ми и дъщеря ми отидохме до Слънчев бряг, взехме сина ми и  цялото семейство отидохме в Свети Влас на разходка. Влязохме в населеното място и паркирахме на едно място където имаше куп паркирани автомобили. Направи ми впечатление, че в дясно,  където паркирахме имаше един знак на който пишеше „служебен абонамент на супермаркета”, като в съседство в дясно до знака имаше супермаркет и до знака имаше оградени в две кръгчета две места и ние паркирахме в ляво. След като паркира мъжа ми автомобила, тръгнахме да се разхождаме, да хапнем. Някъде надвечер решаваме да се прибираме, тъй като сина ми беше и на смяна и стигаме до автомобила, т.е. на мястото където бяхме го паркирали, но него го нямаше. Оттам нататък моят съпруг се притесни страшно много, помисли че е откраднат автомобила, то на морето какво може друго да се случи. Аз му казах дали не сме объркали пресечката, на която сме паркирали и тръгнахме аз на единия край, той на другия край да търсим колата. Детето почна да крещи. Обикаляхме, търсихме и не можехме да разберем какво се случва.  Към 20.30 часа се връщаме на същото място, където бяхме сигурни, че сме паркирали, но ни вест, ни кост от колата. Бяхме много притеснени вече. Отсреща на другия тротоар имаше магазин за зеленчуци и жената, която беше там явно виждайки, че съпругът ми е много притеснен видимо му подвикна и той отиде при нея. Тя му каза да отидем да проверим в паркингите на общината дали автомобила не е вдигнат. Оттам нататък тръгнахме пеш, изморени, стресирани да търсим от  паркинг на паркинг автомобила. Намерихме паркинга и там започна някакъв малък кошмар. Един служител, не беше този човек, който беше преди малко в залата. Такъв мисля, че нямаше там. Имаше един по дребен мъж, който стоеше и казаха, че той не е никакъв в тази ситуация. Имаше и един по едър мъж, който влизаше и излизаше в една будка, която беше на паркинга и един униформен полицай имаше. Този по- високия мъж, без обяснения като го попита мъжа ми как да си вземем колата, му каза да платим 40лева иначе няма да я дадат. На поставените въпроси за какво, на какво основание е вдигната колата, какво са установили, отговор не получавахме. В един момент аз се намесих  и казах, че се чувстваме цялото семейство изключително унизително. Обясних, че съм юрист и адвокат по професия да ни обяснят какво се случва. Ако някой ми беше казал, че ще попаднем в такава ситуация, нямаше  да повярвам.  Бяхме в капан, дъщеря ми която е на 10 години започна да пищи. Мислеше, че ще ни арестуват. Гледаше с подозрение хората. Дъщеря ми беше много притеснена, започна да дърпа баща си и да му  казва „Плащай 40 лева, да ни пуснат от ареста по- рано”.Аз попитах на какво основание трябва да платим 40 лева и този по високия мъж каза „Тук така се прави”. Казах, че без да ни издадат надлежния  документ- Акт за нарушение, някакъв документ, няма да платим.  Високият мъж каза, че „Ако искате да Ви издадем акт за нарушение и да бъдем два пъти наказани, ще се обади  на органите на МВР, за да ни издадат такъв”. Започна се едно лудо чакане, третирани бяхме като престъпници, никой не ни обръща внимание. Влизат и излизат хора, всички крещят и всички с подобни драми, и дори ако представлява индиция мисля, че една г-жа от Пловдив ги заплашваше с телевизии, с медии. Имаше и друго момиче, но това не е по делото. Чакахме, чакахме да дойде някой от МВР, но никой не дойде. Полицая на смяна каза „Не виждате ли, че това е държава в държавата, платете там каквото Ви казват и тръгвайте”. Той каза „Аз съм командирован тук и такава е ситуацията, никой не обяснява за какво се плаща”. Започнах да гледам за някакъв акт дали няма на будката залепен за какво се плаща, защото съм и била председател на Общински съвет и знам, че трябва да има някакъв документ, който да е на видно място и да се знае кое за какво е. Видях един нечетлив документ и дори го снимах. Съпругът ми взе да вика „Тук ли да оставим автомобила”, дъщерята крещи, синът ми закъсняваше за смяна. Съпругът ми каза да звъним 112 и аз от моя телефон, мисля че служебния с номер 0889 528887 звъннах. Казах, че съм адвокат и  казах, че се чувстваме като арестанти в собствената си държава и никой не ни обяснява какво се случва с нас, какво сме направили и какво трябва да понесем като последица. От 112 нямаха отговор и помолиха да изчакаме, за да ни препратят към служител на РУ- Несебър. Като ме прехвърлиха един любезен г-н обясни, че тази такса от 40 лева е такса, за да бъде освободен автомобила. Платихме таксата, касов бон мисля, че дадоха и мисля, че съпругът ми го е  приложил по делото. Така общо взето приключи сагата. Взехме автомобила  след заплащане на таксата, но след 3-4 часа. След това тръгнахме да се прибираме, като преди това трябваше да закараме сина ни към Слънчев бряг. Беше ужасно, не съм се чувствала по този начин, изключително обидна ситуация. Същата вечер никакъв документ май не искаха да ни дадат и като настоявах, тогава май го изготвиха протокола. Ние като настоявахме след много мъки ни дадоха този протокол. Не мога да бъде сигурна, кой го е изготви, но не беше мъжа който беше преди малко в залата. В момента няма съставен АУАН на съпруга ми, няма и други документи издадени. Запозната съм с протокола и е представен по делото, много нечетлив, тъй като е писан под индиго. Относно протоколът, който е приложен по делото на лист 7, това е този който имаме ние и който сме приложили по жалбата и който  беше връчен на съпруга ми. Не е с цел да докажа претенцията, казах че съпругът ми беше видимо притеснен, тъй като си помисли, че е откраднат автомобила. Той е държавен служител и  липсата на автомобила е загуба дори и във финансово отношение. Съпругът ми няма как да не бъде афектиран от това, още повече състоянието на децата , дъщеря ми крещеше и това не може да не повлияе и на състоянието на съпруга ми. Синът ми каза, „Аз сигурно повече няма да се кача скоро в кола”, дъщеря ми през цялото време го дърпаше съпругът ми. Мъжът ми казваше  „Вижте детето реве, дайте някакво обяснение, защо е тук колата, защо са тези пари“. Детето си  мислеше, че сме в някакъв затвор. Като взехме колата тръгнахме да се прибираме, но все още ни беше притеснено. Съпругът ми на няколко пъти спира колата, защото му ставаше лошо, трепереше.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпрос на юрисконсулт Т.: При предаване на автомобила получихме протокола приложен по делото и касов бон мисля, че протоколът беше връчен под индиго и изглеждаше по този начин, по който е приложен по делото и още като го получихме протоколът беше абсолютно нечетлив. Аз бях очевидец и мисля, че още тогава ни дадоха протокола и когато седнахме да пишем  жалбата видяхме, че има разминаване  в номера на автомобила. Копието мисля, че беше една идея по четливо от това приложено по делото.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Ч. на въпроси на прокурора: Според мен там където беше паркиран автомобила от съпруга ми е парко място. Автомобилът  се намираше на улицата под тротоара. Според мен не сме създавали пречки за другите участници в движението, както беше паркиран автомобила. Когато бяхме на паркинга по отношение на нас не е имало заплашителни действия и никой не е ни е обиждал. Отказаха  да освободят автомобила, ако не платим таксата. Те през цялото време искаха да се платят 40 лева, без да обяснят защо. Разбрахме, че трябва да заплатим 40 лева, за да освободят автомобила едва след разговора с полицай от РУ Несебър. Душевното ни състояние на мен и семейството е комплексно, че няма автомобил, там където е паркиран и се стресирахме, дължи се на всички действия последвали от това, че не откриваме автомобила, а вътре са всичките ни вещи и документи и после стоиш с часове на някакво общинско място и никой не ти дава обяснения какво се случва и това се случва, цялата тази  драма пред едно невръстно дете.

 

Съдът освободи свидетелката Ч., която остава в залата.

 

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Д., която беше въведена в съдебната зала.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Д. на въпроси на Адвокат Б.: Съпругата на жалбоподателя е моя колежка и сме в една къща, където са ни канторите. Познавам и съпруга и по край нея. Познавам я от преди,  когато беше съдийка и областен управител. Не съм очевидец на случилото се, но 20.06.2016година помня датата, защото се върнахме от една екскурзия, на която колежката не дойде, защото трябваше да отиде да види детето си в Слънчев бряг и  сутринта, като дойде на работа, разказа  какво  се случило в съботния ден. Тя, съпруга й, малкото дете са отишли при сина в Слънчев бряг и са го взели, след това отиват на разходка в Свети влас, оставят колата. Колежката ми е много изпълнителен човек и е Председател на общинския съвет гр. Котел. При всички положения тя, която съставя такива наредби, би следвало като има такъв знак, че не се паркира, да го спазва. Оставяйки колата, отиват на разходка, връщат се и потресени виждат, че колата я няма. Естествено първото нещо, което човек си мисли в този момент е, че колата открадната. Започват да се оглеждат и чудят къде е, някакъв човек от съседен магазин им казал да отидат на паркинга, където носят колите. Отиват на паркинга и питат на какво основание е вдигнат автомобила и започва едни безсмислен разговор с един неграмотен човек, както се изрази колежката.  Не получават обяснения, защо трябва да се плати и тя отговорила, че няма да плати сумата, мисля че 40 лева, без да знае  за какво и я искат тази сума. Каза колежката, че и други хора е имало на паркинга и при тях е било същото. Детето малкото се разплакало, големия се е притеснил, защото трябва да отиде на работа, а съпругът и той притеснен бил.  Установяват, че няма как да приберат колата, ако не платят парите, които им искат и принудени  плащат и искат документ, който като ни го показа, беше доста  нечетлив  и издаден от някакви физически лица, вместо от органа, който трябва да го издаде. Гледахме колежките  и се чудихме. В крайна сметка един юрист не може да се оправи в тази ситуация камо ли обикновения човек. Дойде и съпругът и през това време с малкото дете. Беше видимо блед и притеснен. Колежката каза, че три пъти се е наложило да спират колата на връщане, защото му е прилошавало от унижението, което са преживели, а детето плачело и се страхувало да не ги затворят. Колежката се е принудила да се обади на 112, за да разбере защо и искат тази сума, но оттам я прехвърлили към РУ Несебър. Командированият полицай им казал „Плащайте и взимайте колата, защото тук съм се нагледал на неща, които дори в София не стават”. Големият син няколко пъти се обади докато говорихме, да пита как  е татко му и сестричката му  Я., а  той едвам работил, защото се е чувствал унизен, и казал „Ако бях сам не знам как щях да се оправям.

 

Съдът ОСВОБОДИ свидетелят Д., която заедно със свидетелят Ч., напуснаха съдебната зала.

 

АДВОКАТ Б.: Държа да бъде представена изисканата с жалбата справка от тел. 112.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.:  Какво ще се докаже в случай, че бъде представена такава справка.

 

АДВОКАТ Б.: Ще установят фактите, които са описани в жалбата, касаещи претенцията за обезщетение и състоянието на доверителя ми и членовете на семейството. Ще се установи факта, че действително дори и след проведения разговор по тел. 112 доверителят ми  не е разбрал по какви причини неговия автомобил е бил репатриран, т.е. за какви нарушения. Държа и на обясненията и на другия служител, тъй като са от съществено значение по съществото на спора.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Държим на обясненията на другия служител. Считам, че исканата справка не е необходима и неотносима към настоящото производство, тъй като ако същата бъде представена може би ще съдържа факти относно това постъпило ли е обаждане от този телефон. Г-жа Ч., още повече каза в  показанията си, че са прехвърлили обаждането към РУ Несебър и смятам, че тази справка няма да докаже твърдяните от нея притеснения.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде изискана конкретната справка. Считам, че е необходимо и другия ответник да даде бъде изслушан и даде обяснения. Имам искане - с оглед изясняване на правния спор от община Несебър да бъде изискана транспортната схема на Свети Влас на неподвижните пътни знаци с локализация, предупреждаващи преместване на Пътно транспортно средство, тъй като към настоящия момент не е изяснено дали такъв пътен знак е бил наличен на мястото където е бил паркиран автомобила, а  тази схема би посочила къде има такива знаци.

 

АДВОКАТ Б.: Не се противопоставям на бъде изискана такава схема, но това следва да предмет на протокол за преместване на ППС.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Не възразявам по направеното искане.

 

По доказателствата съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

             Не приключва събирането на доказателствата.

 

ПРИЕМА представения протокол№13/18-06.2016година за осъществено преместване  на неправилно паркирано пътно превозно средство.

ОТЛАГА делото и го насрочва за 18.01.2017година от 13.00 часа, за която дата и час страните редовно уведомени по чл.137, ал.7 от АПК

 

Да се призове ответника И.С.Н., с указание, че следва да се яви в съдебно заседание за да даде обяснения. При неявяване в съдебно заседание ще му бъде наложена глоба на основание чл.89, т.2 от ГПК, вр. с чл.91, ал.1 от ГПК, вр. с.чл.144 от АПК.

 

Да се ИЗИСКА справка  от МВР, Дирекция „Национална система 112” досежно постъпило ли е обаждане на тел.112 от мобилен номер 0889528887, с подател Х.Ч. на дата 18.06.2016г. и какво е било оплакването.

Да се ИЗИСКА  транспортната схема на Свети Влас на неподвижните пътни знаци с локализация, предупреждаващи преместване на Пътно транспортно средство.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15:35часа.

 

СЕКРЕТАР:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: