Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 630                 Година 11.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: С.А.

Прокурор: Величка Костова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 142 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ЕТ „Дони-Д.Щ.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Обзор, ул.“Места“ ***, представлявано от Д.Щ. срещу решение № 418 постановено на 28.11.2016г. по н.а.х.д. ***38/2016г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 24-001006/15.09.2016г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София. Съдебното решение се обжалва като необосновано и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административно-производствените правила. Касаторът не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление и прави искане да се отмени постановеното съдебно решение и измененото наказателно постановление. Алтернативно иска да бъде изменено наказателното постановление в частта относно наложената имуществената санкция, като същата да бъде отменена, тъй като се касае за маловажен случай.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е изменил наказателно постановление № 24-001006/15.09.2016г. издадено от Изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ гр.София, с което на  касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като съдът е намалил санкцията на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа лицето П.К. преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на „работодател”. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния размер от 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63 ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях, е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че П.К. е престирал труд, като „продавач - павилион“, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски показания, но и от представените писмени доказателства, а именно справка по чл.402, ал.1, т.3, във връзка с чл. 402, ал.2 от КТ, трудов договор от 31.05.2016г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от справката на прието/отхвърлени уведомления, уведомлението за сключеното трудово правоотношение с П.К. е подадено от търговеца на 02.06.2016г. Видно от писменото обяснение дадено от Д.Щ., лицето П.К. е започнал работа на 01.06.2016г., тоест уведомлението е подадено след като П.К. е започнал ефективното изпълнение на трудовите си функции, респ. към този момент няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Ето защо, правилно търговеца, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл. 63 ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Неоснователен е искането на касатора за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото в разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случай са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в настоящия случай.

Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. След като касатора е санкциониран за нарушение на чл.63, ал.1 от КТ, същото не е  „маловажен случай”, по смисъла на  чл.415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал.2 изключения, спрямо които тази норма е неприложима.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 418/28.11.2016г. по н.а.х.д. ***38/2016г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.