Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1763                                  от 16.10.2018 г.,                                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Банкова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1429 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.) (ЗИНЗС), във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, първа група против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието (МП) - София.

Искът е с правно основание „чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК …във връзка с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г.“, като ищецът първоначално претендира да получи „обезщетение за претърпени вреди от действията или бездействията на съответните административни органи и длъжностни лица, в случая ответника Г“Д“ИН при МП, по време на присъдата ми“.  Обезщетението се претендира за времето, през което А. изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвора Бургас, считано от „13/14.06.2002 г. - 100 лева на ден общо“ за претърпените от него вреди вследствие лошите битови условия и вследствие лошото и липсващо медицинско обслужване. В исковата молба се излагат подробни разсъждения относно претърпяните от А. вреди поради изключително лошите битови условия, при които изтърпява наложеното му наказание, както и поради нарушение на изискванията относно медицинското обслужване в Затвора Бургас.

Делото е за втори път висящо пред настоящата съдебна инстанция, след като с решение № 7466/05.06.2018 г. по адм.д. №5283/2017 г. на Върховен административен съд е обезсилено решение № 369/07.03.2017 г., постановено по адм.д. 1243/2016 г. на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията дадени в мотивите на решението, които са задължителни за настоящата инстанция по силата на чл. 224 от АПК.

С разпореждане № 2758/15.06.2018 г. по делото, съдът е указал на ищеца да изправи нередовностите на исковата молба, като с молба вх. № 7105/25.06.2018 г. същият е изпълнил указанията. Според последното уточнение на исковата молба, А.Х.А. претендира обезщетение за вредите, които са му нанесени от нарушаване на битово-хигиенните изисквания и нормативи в размер на 91 250 лева и обезщетение за вредите, които са му нанесени от нарушаване на медицинското обслужване в размер на 91 250 лева за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016г., или общо в размер на 182 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. В съдебно заседание се явява лично и със служебен защитник – адв. В.Р., БАК, като се поддържат така уточнените претенции и се прави изявление, че ще се ползват от събраните до този момент доказателства, включително свидетелските показания, дадени в хода на съдебното дирене по адм. д. № 1243/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно уведомен, не изпраща представител. На основание чл. 131 от ГПК представя писмен отговор по исковата молба вх. № 8029/16.07.2018 г. (л. 12), в който се сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са налице предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като цитира съдебна практика на ВАС в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас в проведеното на 19.09.2018 г. съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на предявената искова претенция по основание и размер. Излага доводи относно минималната жилищна площ за всеки затворник и относно недоказаността на твърдението за завишените цени на лавката. Сочи, че няма доказателства и за неоказване на медицинска помощ, като по този въпрос искът е изцяло неоснователен и недоказан. В случай, че съдът уважи исковата молба по отношение на претенцията за битовите условия, иска алтернативно да се определи обезщетение в разумни граници между 1 000  и 1 200 лева.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначалната претенция на А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е за периода от „13/14.06.2002 г. до датата на подаване на исковата молба“. Предвид заявлението на ищеца, че ще се ползва от събраните по предходното дело доказателства, съдът установи, че между кориците на адм. д. № 1243/2016 г. е представена Справка изх. № 381/02/21.11.2016 г. от началника на Затвора Бургас относно условията, при които А. е пребивавал в тази институция от 14.06.2002 г. до 26.06.2016 г. От справката се установява, че А. изтърпява наказание доживотен затвор без замяна по НОХД №79/2003 г. на Окръжен съд – Бургас,  с начало на наказанието 25.06.2002 г. при първоначален специален режим. В затвора е постъпил на 07.10.2002 г. В групата за осъдени на доживотен затвор е настанен от 06.02.2006 г. От този момент А. е бил настаняван в спално помещение, както сам, така и с още един лишен от свобода. Към момента на изготвяне на справката е съжителствал с още един лишен от свобода в спално помещение с площ от 5,89 кв.м. Съжителството е по желание на двамата лишени от свобода.  А. е бил настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС. Посоченото спалното помещение, в което е настанен, е било оборудвано с легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи и малък и голям шкафове за съхранението на лични вещи. Достъпа на дневна светлина и въздух са били осигурени от двукрилен прозорец с PVC дограма. В спалното помещение е имало извод за ползване на кабелна телевизия и два стенни контакта. През зимния период отоплението на спалното помещение се е осъществявало с чугунен радиатор, захранван от парната инсталация на затвора.

Според циитраната справка в коридора на групата има изграден санитарен възел с отделни баня и тоалетна, като в банята е имало три места за къпане с душ и две мивки. Тоалетната е можело да се ползва от двама души едновременно. За удовлетворяване на физиологични нужди във времето от вечерна до сутрешна проверка в спалното помещение е осигурена кофа с капак. Посочено е, че през деня е осигурен шест пъти достъп до тоалетна и течаща вода, а къпането се осъществява по отделен график два пъти седмично като всеки лишен от свобода разполага тридесет минути. В справката се твърди, че веднъж седмично на всеки лишен от свобода от групата на осъдени на доживотен затвор е осигурено време в размер от два часа за почистване на спалното помещение и през това време също е осигурен достъп до течаща вода. За поддържане на чистотата и хигиената в помещенията и личната хигиена на лишените от свобода администрацията на затвора ежемесечно осигурява сапун, миещи препарати и технически средства - метли, четки и други. Изброени са възможните варианти за дейностите, които затворниците могат да осъществяват при престоя си на открито.

На л. 33 и л. 34 от адм.д. № 1243/2016 г. ответникът е представил копие на здравния картон на А.. За дата 11.06.2008 г. , която е извън процесния период, е посочено, че А. се оплаква от затруднено преглъщане и болка в гърлото, като е консултиран със специалист УНГ и му е назначена лекарствена терапия. На 16.03.2011 г. на А. е извършен профилактичен преглед, като са отразени данни за здравословното му състояние и на са направени записи за отклонения от нормата. На 16.05.2012 г. е отбелязано вземане на кръв за изследване с направление.

На л. 41 от адм. д. № 1243/2016 г. ответникът е представил График за прегледи в медицински център в Затвора Бургас, като не става ясно за какъв период се отнася същия. Видно от съдържанието на графика, администрацията на Затвора е разпледелила посещението при медицинския персонал седмично по групи.

Като писмени доказателства по адм. д. № 1243/2016 г., А. е представил 6 касови бележки за покупка различни продукти от лавката на 5 и 6 октомври 2016 г. (л. 38 и л. 39); писмо изх. № 3375/02.09.2016 г. (л. 40) на Омбудсмана на Република България по въпроса за здравното осигуряване и отпускането на медикаменти на лишените от свобода и жалба; молба до директора на Затвора Бургас срещу медицинската сестра на затвора (42).

            В съдебно заседание на 14.12.2016 г. по адм. д. № 1243/2016 г. А. е направил изявление, че в периода от 22.06.2011 г.  е пребивавал в три килии - № 12, № 14 и № 17, като повече от 5 г. е бил настанен в последната, а от тях от около четири години пребивава с Ж. Андонов. Според А. килиите са идентични.

Като гласни доказателства в хода на съдебното дирене по адм. д. № 1243/2016 г., А. е поискал събирането на свидетелски показания от Ж. Андонов, което се е състояло в съдебно заседание на 08.02.2017 г. Според свидетеля Андонов, в началото на 2010 г. са били в отделни килии, но после се е преместил при А., като това е било общо желание на двамата, защото са се познавали. Свидетелят дава показания, че килията е с размери 3м/2м и в нея има кофа, както за миене, така и за малка и за голяма нужда,  също и кош за отпадъци. В другите килии е имало, както по един, така и по двама затворници. Прозорецът е с размери 1м/0,50 м; може да се отваря, вътрешно има мрежа, но все пак влиза въздух. Отвън на вратата има капак, но той е затворен. Банята и тоалетната са много мизерни. На един етаж от едната страна има към 9 килии, а от другата са към 7-8, като преди са били пълни килиите, но не повече от 20-тина човека. На този етаж има две тоалетни и три бани за всички. Водата е студена, ту има топла вода, ту няма. Тоалетните миришат постоянно. Дупките са запушени постоянно. Коридорът се пълни с вода. Въпреки оплакванията за тези проблеми, според свидетелят управата на затвора не предприема действия за тяхното решаване. Андонов сочи още, че има мишки, като действия по дезинфекция са предприети само веднъж. Според свидетеля, те сами поддържат хигиена и сами си закупуват препарати, като близките им изпращат пари. Закупуваните стоки от лавката в затвора са скъпи. Имат два часа през деня, когато стоят отключени. Преди обяд и след обяд по един час, и вечерта от 18.00-18.30 часа. През другото време са заключени. Това е време за ползване на тоалетна и душ, а през останалото време ползват кофата. Относно прането посочва, че има пералня, но тя се ползва с писмено разрешение. Перат със собствени препарати, тъй като такива не им се предоставят. Прането се простира вътре в килията. Според Андонов, както той, така и А., страдат от язва и следва да бъдат на специален режим на хранене, но макар да им дават понякога различна храна, на практика по-често това е обща храна. Количеството е достатъчно, но качеството е отвратително, понякога примесено с инсекти. Хранят се в килията тъй като няма столова. Храната се носи от общата столова.

Свидетелят Андонов дава показания и относно начина на медицинското обслужване в затвора – сочи, че не може веднага да се отиде при лекар, а първо следва да се запише в тетрадка. В случай, че на някой му стане лошо, има дежурен старшина, който е без медицинско образование и той трябва да вземе отношение и да предаде информацията на лекарката. Последната, ако има свободно време, приема затворника за преглед, а когато тя отсъства затворник, по прякор Бацила, който няма медицинско образование дава хапчета – аналгин или парацетамол. Андонов, на въпрос на процесуалния защитник на ищеца отговаря, че има доста смъртни случаи, но не дава конкретна информация. Според него А. се е оплаквал от болки в кръста, ходил е в болницата на преглед и са му оказали медицинска помощ навреме.

Съдът намира, че така подадените искове са процесуално допустими, като по основателността съобрази следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Както чл. 284, ал. 1, така и чл. 3 са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в  ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвид законодателното преуреждане на тези правотношения в § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр. 13/2017 г.).

Безспорно А. има правен интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че за посочения период същият е бил лице, лишено от свобода, изтърпяващо наказание в Затвора Бургас.

Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал. 2 искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора Бургас. Следователно, ГДИН притежава и материална, и процесуална легитимация да бъде ответник по предявените искове.

По изложените мотиви исковете са допустими за разглеждане в производство по реда на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС, във връзка с гл. 11 от АПК и са подсъдни на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

 По основателността на исковете:

За да е основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Относно претенцията за обезщетение на неимуществени вреди от поставянето на А. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и при лоши хигиенно-битови условия, съдът съобрази следното:

В исковата молба и уточнението към нея изрично се посочва, че претенцията на А. за обезщетение се основава и на нарушение на чл. 2, т. 3; чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 43, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНС (в приложимата редакция къмдатата на първоначалната искова молба – 22.06.2016 г.) от страна на администрацията на Затвора Бургас през посочените периоди. Посочените правни норми съдът намира пряко съврзани с нормата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧОС).

По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ЕКЗПЧОС е международен договор, ратифициран и влязъл в сила за Република България, поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл. 1 от ЕКЗПЧОС страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са решенията на  Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012 г. по делото Червенков срещу България; решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България и много други.

Съдът намира, че следва да изложи поотделно мотиви за всяка от трите предпоставки, визирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС относно битовите условия, при които ищецът е пребивавал в Затвора Бургас.

1.1. Относно наличие на акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС:

Съгласно ал. 1 от посочената норма, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В исковата молба подробно са изложени възражения относно обстоятелствата, при които А.А. е пребивавал в процесния период в Затвора Бургас. Твърди се, че спалното помещение (килия), в което е бил настанен А., е с размери 1,80м/3,00м, което той споделя с още един затворник. Поради малката площ той е принуден да прекарва по-голяма част от деня в леглото. Наличната втора вишка на леглата не е обезопасена. Притокът на въздух вкилията е умишлено ограничен от директорът на затвора, защото капаците на вратите са затворени и според А., ако си позволят да ги отворят, носят наказателна отговорност. По тази причина той живее в нечовешка жега. Прането се пере и се простира в самата килия като се вдишват вредни изпарения. В килията липсва санитарен възел и достъп до течаща вода. Общо 12 човека ползват 2 тоалетни и 2 мивки. За облекчаване на физиологични нужди се изпозват кофи, при това в присъствие на другия обитател на килията. Топлата вода се подава два пъти седмично, но температурата е непостоянна. Твърди, че в зоната, в която той пребивава, се настаняват и заразно болни – лишени от свобода, тъй като медицинският пункт и предназначеното за това отделение са препълнени, от което неговото здраве е застрашено. Храната е нискокалорична, приготвя се в разрес със санитарно-хигиенните изисквания и еднообразна, като е неясен произходът на даваните за закуска банички и кифли. Сочи, че е принуден да закупува продукти от лавка, която в нарушение на закона слага много високи и монополни цени. Освен това по време на „каре“ с престой 1 час е лишен от тоалетна, тъй като такава няма навън. Няма и навес, където да се подслони при лошо време. Изразява недоволство от отношението на персонала на затвора, тъй като в присъствието на други затворници се сочи, че той е осъден с доживотна присъда.

По изложените обстоятелства, които не се оспорват от ответника, съдът приема, че и за процесния период А. е бил поставен при условия на живот, които уронват човешкото достойнство, т.е. безспорно е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В подкрепа на този извод е и факта, че на официалния сайт на Министерството на правосъдието http://www.justice.government.bg/119/ е публикуван доклад до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от 04 май до 10 май  2014 г. Аналогичен е и доклад до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет за Превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношения или наказания (КПИ) от 24 май до 3 април 2014 г. В § 66 на цитирания доклад изрично е посочено, че „Не бе изпълнена нито една от препоръките свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора в Бургас по време на посещението през 2012 г. …  В параграфи 22 до 25 на доклада за посещението, извършено през месец май 2012 г. вече е направено подробно описание на материалните условия в затвора в Бургас. Достатъчно е още веднъж да се подчертае, че тези условия се характеризират с влошаващи се и нехигиенични условия (килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители) и, че, в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност, те могат да се считат за нечовешки и унизителни.“  В параграфи от 22 до 25 на доклада от 2012 г. е направено подробно описание на материалните условия в Затвора - Бургас. Констатациите по доклада са, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Направен е извод, че „само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка“. Затворът е в напреднал стадий на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на някой места има течове от канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък сапун на месец. Кухните, както и другите части на затвора, са разнебитени и нехигиенични, със стени и подове, покрити с плесен, а течащите и преливащи отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго усещани миризми на канализация. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни, което може да се смята за нехуманно и деградиращо”. Дадени са препоръки към българските власти за подобряване на тези условия, които явно не са спазени, както се установява от доклада от 2014 г. Следва да се посочи, че съществуването на тези условия продължава и се установява и от доклада на КПИ за посещението му от 13 до 20 февруари 2015 г. При така изложените доводи съдът съобрази, че А. е пребивавал при условия на живот, които уронват човешкото достойнство за целия процесен период от 22.06.2011 г. до 22.06.2016г.

За претендирания период е била в сила нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗИНЗС (ДВ, бр. 81 от 18.10.2011 г.), съгласно която в сила три години след приемането на програмата по § 11 минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Според § 11 от ПЗР на ЗИНЗС в 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в съответствие с чл. 43, ал. 3. Макар тази правна норма да е била действаща, по казуси, сходни с процесния, е налице и съдебна практика на българските съдилища (Решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г. и др.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, т.е. това е нехуманно и унизително отношение към лицата, лишени от свобода.

Съгласно  пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. срещу България (на което ищецът изрично се позовава), както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу България във връзка със състоянието на нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство; достъп до естествена светлина и въздух; ниска хигиена; липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Според посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се има предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането. По изложените причини, за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016г. следва да се приеме, че ищецът е пребивавал в Затвора Бургас при нечовешки и унизителни условия.

Идентични на установената в чл. 3 от ЕКЗПЧОС забрана са въведени от българското законодателство в чл. 29, ал. 1 от Конституцията (никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение). В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. (обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г.) изрично  е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на живот в местата за лишаване от свобода.

Следователно, в хода на съдебното дирене безспорно се доказа бездействие на затворническата администрация относно осигуряване на нормална битова среда за пребиваване в Затвора Бургас за А..

1.2. Относно настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС:

След като съдът безспорно установи, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧОС. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига прага по чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Съдът по силата на закона е задължен да отчете преживяванията на ищеца кумулативно, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация.

Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване правата на човека,  неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. срещу България, не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на така описаните битови условия за живот - подобни нечовешки и унизителни условия винаги предполагат наличието на настъпване на неимуществени вреди, поради което последните не следва да се доказват. В конкретния случай липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу България;  решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Шахъмов срещу България). По същите причини такива неимуществени вреди настъпват за ищеца и поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето му да обитава спално помещение, населено с инсекти, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията, както и нормални условия за поддържане на лична хигиена – баня и тоалетна в съответствие със санитарно хигиенните изисквания.

При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство, които следва да бъдат обезщетени.

1.3. Относно оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която  неимуществена вреда се предполага до доказване на противното:

    Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил никакви доказателства за осигуряване на нормални битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас за процесните времеви периоди. Нещо повече, събраните гласни доказателства сочат на обратното и напълно подкрепят твърденията на ищеца. Представената на л. 32 от адм. д. № 1243/2016 г. справка на началника на Затвора Бургас относно битовите условия не може да бъде кредитирано от съда, тъй като същото въобще не отразява проблемите, отразени в докладите на КПИ за съответните периоди. Същото е общо, стандартизирано. Според съда ответникът не е ангажирал доказателства, че е осигурил на А. условия на пребиваване според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите (т. 10 – т. 13, относно помещенията, в които затворниците са настанени, санитарните възли и къпалните помещения).

Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Затвора Бургас, въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята. Тези задължения за органите и служителите по изпълнение на наказанията са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода.

С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в Затвора Бургас за посочените периоди съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. Доколкото съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като  съобрази  нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС и се отчете времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016 г. (1 828 календарни дни) е в размер на 3 656 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до претендирания размер от 91 250 лева искът следва да бъде отхвърлен, както и претенцията върху тази част да бъде присъдена лихва от датата на подаване на исковата молба.

Относно претенцията на А. за обезщетение на неимуществени вреди от лошото и липсващо медицинско обслужване, съдът съобрази следното:

В исковата молба А. *** не са изпълнени нормативните изисквания, заложени в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС относно медицинското обслужване на лишените от свобода и не са създадени условия за опазване на физическото му здраве. Твърди, че начина по който е организирано медицинското обслужване, не му позволява да ползва същите в случаите на необходимост, а само в случаите след предварително записване. Посочва, че няма лекар, а само фелдшер и поради големия брой записани за преглед, често той не може да бъде прегледан. Счита, че поради тези причини е претърпял неимуществени вреди от бездействието на ответника. Отделно, според А., поради липса на здравни инспектори в Затвора Бургас (каквото е изискването на „Чл.150 от ЗЕНС“ – вероятно се има предвид чл. 150 от ЗИНЗС), които да дадат предвидените в закона предписания, същият е поставен в неблагоприятни условия на живот. А. прави изявление, че по време на посочения период нито веднъж не са изпълнени предвидените в чл. 151 от ЗИНЗС възможности за поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката;  къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира; задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Счита, че предоставяният му веднъж месечно сапун е крайно недостатъчен за целта. Аналогично е положението и за ал. 2 на посочената правна норма – за процесния период под контрола на медицински специалист не е извършвано основно почистване и дезинфекция на спалните и помещенията за общо ползване.

Съдът намира тази претенция за неоснователна и недоказана. Изложените от А. в исковата молба възражения на практика се отнасят до лошите битови условия, в които той е пребивавал по време на процесния период в Затвора Бургас и  не са свързани с конкретни оплаквания.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл. 128, ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода (издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31/23.04.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр. 81/18.10.2011 г.) при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в горецитираните нормативни актове. По делото не се твърди и не се установява той да се е записал в специалния дневник по чл. 12, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. и да му е отказан амбулаторен преглед или да е бил в състояние, което изисква незабавен прием, а и начина по който са осъществявани прегледите според свидетелските показания (по график) не противоречи на законовата регламентация. Видно от представения здравен картон на л. 33 и л. 34 от адм. д. № 1243/2016 г. , за процесния период на 16.05.2012 г. А. е дал кръв за изследване с направление.

     Представеният седмичния график за прегледи в медицинския център (л. 41) не може да се цени от съда като доказателство, тъй като става ясно за какъв календарен период е същият и не е подписан и подпечатан от посочените в него длъжностни лица.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Андонов по адм. д. № 1243/2016 г., в които се твърди, че А. страда от язва, тъй като самият ищец не е направил подобно изявление нито по адм. д. № 1243/2016 г., нито в настоящото производство. Отделно от това, в исковата молба не се въвеждат конкретни твърдения за нарушаване правата на А., свързани с ненавременно предоставени медицински грижи, от които да се направи извод, че са налице конкретни действия или бездействия на съответните длъжностни лица и от които да произтичат вреди за ищеца. Напротив, А. въвежда съждения под формата на теоретични постановки за липсата на организация на медицинското обслужване в Затвора - Бургас и задълженията на медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода да изпълняват задълженията на здравни инспектори съгласно чл. 150 от ЗИНЗС. Поради това, в конкретния случай за Затвора Бургас, не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема за недоказана исковата претенция за обезщетение в размер на 91 250 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване. С оглед изложеното, категорично се установява, че исковата претенция в тази й част е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.

 

 

 

Относно разноските

По делото ищецът не е предявил искане за присъждане на разноски, а такова е заявил само ответникът.

За присъждането на разноски по делата, водени по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е предвиден специален ред, посочен в чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, като за настоящото производство е приложима хипотезата, предвидена в ал. 3, съгласно която когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

За разноските на ответника:

След анализ на нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, настоящия съдебен състав приема, че в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. В посочената разпоредба е указано, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, а също и, че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Може да се направи извод, че разноски в полза на ответника се присъждат единствено при изцяло отхвърлен или оттеглен иск. В настоящия случай един от  исковете е частично уважен. В този смисъл следва също да се има предвид, че нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на това, независимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието София, да заплати на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, първа група, обезщетение в размер на 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест) лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето на А. в неблагоприятни битови условия в Затвора Бургас за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3 656 (три хиляди шестстотин петдесет и шест)лева до пълния предявен размер от 91 250 (деветдесет и една хиляди двеста и петдесет) лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба  22.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, първа група против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошо и липсващо медицинско обслужване в Затвора - Бургас за периода от 22.06.2011 г. до 22.06.2016г. в размер на 91 250 (деветдесет и една хиляди двеста и петдесет) лева, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба  22.06.2016 г.  до окончателното изплащане на сумата.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

           

                                                                                                СЪДИЯ: