РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                 №1835                        дата 24 октомври 2018 год.                  гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 08 октомври  2018 год., в следния състав:

 

                                                                                   Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

 

разгледа адм. дело № 1427 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл., във вр. с чл.144, ал.1, във вр. с чл.107 от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002817005888-091-001/26.03.2018г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 114/23.05.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с който, в тежест на данъчнозадълженото лице Д.А.Д. е определено допълнително задължение по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 32830,92лв., ведно със съответните лихви, в резултат на непризнато право на преотстъпване на  данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателят Д. оспорва издадения ревизионен акт, като навежда доводи за неговата нищожност, поради това че първоначално издадената  ЗВР не е обхващала установяване на задължения по ЗДДФЛ, които са били по-късно включени в обхвата на ревизията с последващо издадена ЗВР, но след тримесечния срок по чл.114, ал.1 от ДОПК. Друга част от възраженията в жалбата касаят спора по същество, като се оспорва становището на органа по приходите, че право на преотстъпване на данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ имат само едноличните търговци, които са регистрирани като земеделски производители, докато тезата на жалбоподателя е, че държавната помощ под формата на преотстъпване на данъка се предоставя за упражняваната дейност като земеделски производител, а не за регистрираната правна форма, за което е изложил подробни мотиви. Иска се ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен, алтернативно – да бъде отменен като незаконосъобразен, както и да се присъдят разноските по делото. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че адресат на преференцията може да бъде само едноличен търговец, регистриран по Търговския закон. Претендира възнаграждение. 

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-001/05.09.2017г. е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя Д.Д., с предметен обхват – установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.07.2017г. – 31.07.2017г. Не се спори по делото, че заповедта е връчена на 11.09.2017г.

С последваща Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-002/06.10.2017г. е изменен предметния обхват на ревизионното производство, като е добавено и установяване на задължение за корпоративен данък за отчетната 2016г., както и срокът на ревизията е удължен до 11.12.2017г., с което също се потвърждава факта, че първоначалната заповед е връчена на 11.09.2017г., с оглед нормата на чл.114, ал.1 от ДОПК.

  С последваща Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-003/07.12.2017г. срокът за извършване на ревизията е удължен до 11.01.2018г.

С последваща Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-004/11.01.2018г. е изменен предметния обхват на ревизионното производство, като е отпаднала проверката за корпоративен данък, а е включено установяване на задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., както и е удължен срока на ревизията до 09.02.2018г.

Данните от проведеното ревизионно производство са обобщени в съставен Ревизионен доклад № Р-020002817005888-092-001/23.02.2018г., като въз основа на него е издаден процесния Ревизионен акт  № Р-02002817005888-091-001/26.03.2018г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя  Д. е определено допълнително задължение по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 32830,92лв., ведно с лихва в размер на 3009,74лв., в резултат на непризнато право на преотстъпване на  данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. По приложението на ЗДДС не са установени несъответствия с декларираното за възстановяване в размер на -15309,51лв.

При оспорването по административен ред ревизионния акт е потвърден в частта относно установеното задължение по ЗДДФЛ, като е постановено Решение № 114/23.05.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас.

Ревизионния акт в частта относно установеното задължение по ЗДДФЛ за отчетната 2016г. е нищожен.

Нормата на чл.113, ал.1 от ДОПК регламентира съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия, включващо данни за ревизираното лице, срок за извършване на ревизията, видовете задължения за установяване, ревизираните периоди, други обстоятелства имащи значение за ревизията.

Видно от алинея на 3 на чл.113 от ДОПК това съдържание може да бъде изменяно с нова заповед за възлагане.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Отнесено към настоящия случай, 3-месечния срок за извършване на възложената ревизия на жалбоподателя Д., е до 11.12.2017г., предвид обстоятелството, че Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-001/05.09.2017г. е била връчена на 11.09.2017г.

Ако този 3-месечен срок се окаже недостатъчен за приключване на ревизията, той може да бъде продължен до два месеца от органа по приходите, който я е възложил.

Съвкупният анализ на горните правни норми обосновава извод, че в 3-месечния срок по чл.114, ал.1 от ДОПК за извършване на ревизия, органът по приходите може да прави всички изменения относно съдържанието на ЗВР нормирано в чл.113, ал.1 от ДОПК. След изтичането на 3-месечния срок единствено възможно е изменение на срока за извършване на ревизията и удължаването му с още два месеца – арг. от алинея 2 на чл.114 от ДОПК, т.е. в рамките на тези допълнителни два месеца не могат да се изменят другите реквизити на заповедта за възлагане на ревизия.

В настоящия случай, както се посочи, 3-месечния срок по чл.114, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 11.12.2017г., поради което след тази дата органът по приходите не разполага вече с правомощия да внася изменения в съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия, освен за удължаване на срока за извършването на ревизията. В случая обаче е издал Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-004/11.01.2018г., с която не само е удължил срока, но е изменил и предметния обхват на ревизионното производство, като е отпаднала проверката за корпоративен данък, а е включил установяване на задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. Изхождайки от горния анализ, следва да се приеме, че за изменението на предметния обхват, органът по приходите вече не е разполагал с компетентност по време към 11.01.2018г., която компетентност да измени предметния обхват на ревизията е била изчерпана след 11.12.2017г. Видно от административната преписка, още на 06.10.2017г. главният инспектор по приходите водещ ревизията, е направил предложение да се измени нейния предметен обхват, като се включи и установяване на задължения по ЗДДФЛ, което предложение подробно е обосновал, но с издадената за целта ЗВР № Р-020002817005888-020-002/06.10.2017г. не е включено това задължение, а такова за корпоративен данък, поради което остава неясно защо установяването на задължение по  ЗДДФЛ е включено едва през м.01.2018г.

На основание изложените мотиви следва да бъде прогласена нищожността на издадения ревизионен акт в частта относно установеното задължение по ЗДДФЛ поради липса на компетентност по време у органа по приходите извършил изменение на предметния обхват на ревизията със  Заповед за възлагане на ревизия № Р-020002817005888-020-004/11.01.2018г., с която е включил и установяване на задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.,

Наличието на основания за обявяване на ревизионния акт за нищожен прави безпредметно обсъждането му по същество.       

 Съобразно този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1630лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА Ревизионен акт № Р-02002817005888-091-001/26.03.2018г., издаден от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 114/23.05.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, В ЧАСТТА, в която е определено допълнително задължение по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 32830,92лв., ведно с лихва в размер на 3009,74лв., за НИЩОЖЕН. 

  ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Д.А.Д. ***, с ЕГН ********** сумата от 1630лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            СЪДИЯ: