Р Е Ш Е Н И Е

 

1822/22.10.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 1425/2018 година.

 

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Производството е образувано по жалба на С.В.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Д. ***, против писмо - отказ рег.  № 282000 – 2399/21.05.2018 година на началника на РУ – Карнобат при ОД – Бургас на МВР (лист 6).

С оспореното писмо на жалбоподателя е отказано връщане на разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и боеприпаси (РНУСОБ) № 20610274262/2016 година (лист 15) предвид обстоятелството, че през 2018 година спрямо него е била налагана мярка за незабавна защита по чл. 18 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

В жалбата се оспорва законосъобразността на отказа. Признава се, че по отношение на жалбоподателя е била наложена мярка за незабавна защита, но се подчертава, че лицето, в чиято полза е била издадена заповедта, е оттеглило молбата си за защита от домашно насилие, издадена заповед е била обезсилена, а производството прекратено от Районен съд – Бургас без произнасяне по съществото на спора. Изтъква се, че обезсилването на заповедта за незабавна защита и прекратяване на производството действието ѝ се заличава със задна дата и тя няма неблагоприятни правни и фактически последици за лицето, срещу което е била издадена – обстоятелство, което не е било отчетено от ответника при издаването на отказа.

Иска се отмяна на отказа, връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендират се разноски.

Ответникът не изразява становище по жалбата. Представя преписката.

Прокурорът изразява мотивирано становище за основателност на жалбата.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното.

Жалбоподателят В. разполага с РНУСОБ № 20610274262/2016 година по отношение на три единици ловно огнестрелно оръжие, описани в приложение към разрешителното (лист 15).

С определение № 2017/19.03.2018 година по гражданско дело № 1844/2018 година на Районен съд – Бургас, след получени сигнали на 16 – 17.03.2018 година, на основание чл. 18 ал.1 от ЗЗДН, по отношение на жалбоподателя била издадена заповед, с която той бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.Г.М.(лист 13 - 14).

На 22.03.2018 година, въз основа на издадената заповед за незабавна защита, докладна записка от младши полицейски инспектор „КОС“ и на основание чл. 58 ал.1 т.8 във връзка с чл. 153 т.6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ, с решене № 282з - 43/22.03.2018 година началникът на РУ – Карнобат на МВР отнел разрешението на В. и иззел притежаваното от него огнестрелно оръжие (лист 12 и 11).

С протоколно определение № 2648/11.04.2018 година  по гр. д. № 1844/2018 година РС – Бургас е прекратил производството – В., чрез процесуален представител, е признал акт на домашно насилие, изразил е съжаление и се е задължил в бъдеще да не извършва противоправни действия срещу М., а М., чрез процесуален представител – е оттеглила молбата за защита и е поискала производството да бъде прекратено. Определението е влязло в сила на 19.04.2018 година (лист 10).

На 10.05.2018 година със заявление вх. № 282000-2232 С.В. е поискал да му бъде върнато разрешението и отнетите оръжия, предвид прекратяването на делото и обезсилването на заповедта за незабавна защита (лист 8).

По подаденото заявление младши полицейски инспектор „КОС“ в районното управление е изготвил докладна записка до началника, с която е изразил становище, че разрешителното не следва да се връща, с оглед нормите на ЗОБВВПИ (лист 7).

Въз основа на докладната записка с обжалваното писмо ответникът е отказал на В. да върне издаденото разрешително.

 

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Отказът е издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 83 ал.5 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР е компетентния административен орган, издаващ разрешението за НУСОБ. Нормата на чл. 152 ал.1 от ЗОБВВПИ възлага контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия върху полицейските органи на МВР (какъвто е ответника в производство). Текстът на чл. 153 т.6 ЗОБВВПИ предвижда възможност за същите органи да отнемат издадените разрешения по реда на закона и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. От друга страна, разпоредбата на чл. 155 ал.1 от закона изисква в условията на обвързана компетентност при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58 ал. 1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58 ал. 1 т. 10 издаденото разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението.

В конкретния случай, разрешението е отнето от полицейски орган, началник на РУ (Карнобат) на МВР, който е местно компетентния административен орган, с оглед местожителството на С.В. и разпоредбите на чл. 83 ал.5 във връзка с чл. 153 т.6 и чл. 155 ал.1 от ЗОБВВПИ. Същият административен орган е бил компетентен да върне разрешителното на В. по подаденото заявление, съответно – да откаже връщане, както е сторено.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Отказът съдържа всички съществени реквизити на административния акт – издател; адресат; правни и фактически основания; волеизявление, с което се засяга правната сфера на адресата. В отказа не е посочено пред какъв орган и в какъв срок може да бъде обжалван, така както изисква чл. 59 ал.1 т.7 от АПК. Този порок, обаче, не е съществен – правната последица от него е единствено увеличаване на срока, през който административният акт може да бъде обжалван, по аргумент от чл. 140 ал.1 от АПК.

Отказът е съобразен с приложимото материално право.

При осъществяването на контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия полицейските органи имат право на основание чл.153 т.6 от ЗОБВВПИ да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Съобразно установения от административния орган факт на налагане на мярка по ЗЗДН, следва да се приеме за осъществена хипотезата на чл.155, ал.1 във връзка с чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ. С тези правни и фактически основания е било издадено решението началника на РУ - Карнобат при ОД – Бургас на МВР за отнемане на разрешението като при постановяване на такъв акт следва и кумулативната мярка по чл.213 от ЗОБВВПИ.

Спорът по делото е дали наложената мярка за незабавна защита по чл. 18 ал.1 от ЗЗДН и последвалото ѝ обезсилване при прекратяването на делото пред РС, е основание да се приеме (или не), че тя следва да бъде отчитана от ответника при преценката за липсата/наличието на предпоставката по чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ.

            Съгласно чл.58 ал.1 т.8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

            Според чл. 18 ал.1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

            В заповед за незабавна защита на жалбоподателя е разпоредено да се въздържа от извършване на домашно насилие над П.М.– мярка за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.

            По правните си последици съдебният акт по чл. 18 ал.1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 12 - чл. 15 ЗЗДН. Поради това, независимо дали са издадени със съдебно решение или с определение и въз основа на него е постановена съдебна заповед за защита, налице е хипотезата на чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни.

            В чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от налагането на тези мерки по ЗЗДН до акта за възстановяването на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. Явно, в настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е налице.

            Действително, РС – предвид постигнатото споразумение между страните  - е прекратил делото за домашно насилие и е обезсилил (на практика - отменил) наложената мярка за незабавна защита. Действието на това волеизявление, обаче, е занапред и по същество не заличава последиците на издадената вече заповед (ограничение в правната сфера на В., сезиране на органите на МВР, отнемане на издаденото разрешително), а се основава на новонастъпило обстоятелство - оттегляне на жалбата, подадена от М., което променя нуждата от по -нататъшното прилагане на мярката (в този смисъл решение № 1173/4.02.2016 година по адм. д. № 14670/2015 година, VII отделение на ВАС).

            Затова, като е приел, че е налице условието по чл. 58 ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ ответникът законосъобразно е отказал връщане на отнетото разрешение и иззетите оръжия.

            По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.В. с ЕГН ********** *** против писмо - отказ рег.  № 282000 – 2399/21.05.2018 година на началника на РУ – Карнобат при ОД – Бургас на МВР.

 

Решението подлежи на обжалване или протест с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: