РЕШЕНИЕ

 

Номер  326                          26.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер  141 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на Р.Т.П.– началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас против решение № 2041/18.12.2017г. постановено по а.н.д. № 5068/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

С оспореното решение, Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление (НП) №17-0769-002433 от 19.07.2017г. на началник група сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.4, вр.с ал.1, т.6 от същия закон, на Д.И.Г. е наложена „глоба“ в размер на 1 050 лв. и лишаване право да управлява МПС за срок 3 месеца.

Касаторът – ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, оспорва решението в частта, с която е отменено НП. Счита, че същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, редовно призован не се представлява.

 

Ответникът – Д.И.Г., редовно призован се явява лично като оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на същата.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, съобрази становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жална е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е ОСНОЕВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление, административнонаказателната отговорност на Д.И.Г. е ангажирана за това, че на 26.08.2016 г., в 04:21 часа, в община Бургас, на път ПЪРВИ КЛАС № Е-773 до км. 491, до бензиностанция „Ромпетрол“ посока от кв. „Ветрен“ към КПП-1, управлява лек автомобил „АУДИ С 8“ с рег.№ ***, собственост на ДСК Лизинг АД – клон Бургас, с наказуема скорост 178 км/ч.,при разрешена скорост за движения в населено място 90 км/ч, въведена с пътен знак – В-26. Посочено е, че участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24. Скоростта е засечена със стационарна радарна система – „Multiradar“ SD 580, с фабр.№ 00209D32D4F9, снимка S 0000345F018, показана на водача, при връчване на АУАН. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно – ЕФ № К 1162911/10.03.2016г., връчен на 14.06.2016г. и ЕФ № К 966745/09.06.2015г., връчен на 15.12.2015г. за същото по вид нарушение. Отразено е наличието на декларация по чл.188 от ЗДвП.

За установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя, който е направил отказ да подпише акта, а отказа е документиран от един свидетел. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на НП органа е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като никъде в АУАН не е посочено, че се касае за повторност, а този факт се обективира за първи път едва в НП. Намира, че лицето е санкционирано за деяние, което не е установено по  надлежния ред и по което същото не се е защитавало.

Така постановеното съдебно решение, настоящият касационен състав намира за неправилно със следните аргументи:

За разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумен в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението (на материалноправната норма, бел.авт.), самоличността на нарушителя и неговата вина.

Така за нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h, а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност. Т.е. касае се така или иначе за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма (чл.21, ал.2 ЗДвП), за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи нарушението белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. В този случай не се касае за преквалифициране на деянието, тъй като фактите касаещи нарушената материалноправна норма си остават същите, а за намаляване на наказанието или замяната му с по-леко, поради липса на квалифициращи белези обосноваващи налагането на по-високо наказание.

В конкретния случай, въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на спора, доказано ли е нарушението на материалноправната норма от обективна и субективна страна, като касационната инстанция не може за пръв път да стори това, за да прецени дали оспореното НП е следвало да бъде изменено или отменено. По тази причина решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да разгледа спора по същество и се произнесе по въпросите за авторството и вината на ответника по касация..

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2041/18.12.2017г. постановено по а.н.д. № 5068/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление №17-0769-002433 от 19.07.2017г. на началник група сектор „Пътна полиция“, към ОД на МВР – Бургас, като Постановява:

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав, за произнасяне по съществото на спора при съблюдаване на дадените в настоящото решение указания.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.