Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         533                        18.03.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести февруари,                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 141 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „С.В. Пропърти Инвест“ООД, ЕИК-102930882, ***, против решение № 337/27.11.2014г. постановено по НАХД № 672/2014г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 27/01.07.2014г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите (ЗВ), за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация – директор на РИОСВ-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира за потвърждение на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Несебър с оспореното решение, е потвърдил наказателно постановление (НП) № 27/01.07.2014г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за това, че „на 07.04.2014г., в комплекс „Чери Гардън“, землището на с.Кошарица, общ.Несебър, зауствал нерегламентирано, чрез РVС тръба с диаметър около 300мм., сформираните отпадъчни води от комплекс „Чери Гардън“ с 22 бр. еднофамилни къщи в имот с идентификатор 013198, местност „Кору дере“ в землището на с.Кошарица, в повърхностен воден обект – безименно дере с ЕКАТЕ 39164.12.30, с координати 42°44'07,6'' и 27°42'01,5''. Заустването на отпадъчните води било без издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Имотът граничи с гореописаното дере.“ За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №27/07.04.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин по делото. От фактическа страна е намерил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат обективните елементи от състав на нарушението. Преценено е че жалбоподателят не е представил доказателства, че притежава изискваното от закона разрешително за ползване на воден обект, поради което с изграждането на тръба която отвежда отпадните води в дерето, е осъществил състава на нарушението.

Основните възражения на касатора са, че при постановяване на решението си Районен съд Несебър не е изяснил фактическата обстановка по казуса във връзка с твърдението му, че за обекта не е бил издаден акт образец 16, а само акт образец 14 и няма разрешение за ползване, а същият бил на етап груб строеж. Счита се, че нарушението не може да бъде доказвано единствено с твърденията на актосъставителя, а е възможно отпадните води да са от други обекти. Изразява се несъгласие и с размера на наложената санкция.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Несебър е правилно по следните причини:

На първо място настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени от районния съд относно доказаността на нарушението, поради което не намира за необходимо да преповтаря същите. Единствено следва да се посочи, че показанията на разпитаните по делото пред районния съд свидетели са годно доказателствено средство и от тях безпротиворечиво се установява съществуването на нарушението и неговия автор. Освен това установеното фактическото състояние по нерегламентираното заустване на отпадните води, което е квалифицирано като административно нарушение, се доказва и със съставения при проверката констативен протокол, който е подписан и от управителя на дружеството-касатор. В този протокол изрично е посочено, че макар за обекта да няма издаден акт образец 16, в него е населена една къща, т.е. той се ползва ефективно. Последното се установява и от жалбата на лицето което е закупило тази къща, която е станала повод за проверката на органите на РИОСВ-Бургас.

На следващо място, при доказано нарушение от страна на административния орган, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства за защита на собствената си теза. Не може да се твърди, че заустването на отпадните води е било извършвано от друго лице, без да се ангажират доказателства в тази насока при положение, че всички доказателства събирани в хода на производството безпротиворечиво установяват, че именно касаторът е осъществил състава на нарушението.

Не е налице и възможност за преценка, съответно намаляване размера на наложената санкция, тъй като тя е определена от административнонаказващия орган в предвидения от закона минимум. В санкционната част на нормата – чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е предвидено, че който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се наказва се с глоба, съответно имуществена санкция от 2000 лв. до 10`000 лв.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № 27/01.07.2014г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 337/27.11.2014г. постановено по НАХД № 672/2014г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.