Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 821/09.04.2013 година, град Бургас,

  

Административен съд –  Бургас, в съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1418/2012 година.

 

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И.С.Д. с ЕГН ********** *** против Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и Национален осигурителен институт (НОИ).

Видно от исковата молба и допълнително уточнение (лист 27), предявени са два иска, с които се претендира осъждане на ответниците за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди впоследствие на издадени незаконосъобразни административни актове - разпореждане № 7314/14.08.2006 година на длъжностно лице от СУСО и експертно решение № 0047/16.01.2007 година на НЕЛК по ортопедични болести, с което е потвърдено експертно решение № 2897/11.10.2006 година на ТЕЛК – Общи заболявания при “ІV МБАЛ София” АД.

Цената на всеки от исковете е по 3 062,88 лева, общо, от които - 2 500 (петстотин) лева главница и 562,88 лева мораторна лихва. Ищецът поддържа, че в следствие на неправомерни действия на служители на ответниците е претърпял душевни страдания и притеснения, свързани с причинени притеснения, емоционален стрес и безпокойство във връзка с продължило с години административно производство. Иска присъждане на обезщетение в посочените размери, претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът НОИ, чрез представляващия юрисконсулт, изразява становище за липса на пасивна процесуална легитимация по ЗОДОВ, а по същество – за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Ответникът НЕЛК, в писмено становище - отговор, оспорва иска като неоснователен и недоказан. При евентуалност, иска намаляване размера на присъденото обезщетение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за неоснователност на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

 

С декларация вх. № 713/03.08.2006 година (досие № 7314/2006 година) И.С.Д. е декларирал пред Столично управление “Социално осигуряване” (СУСО) трудова злополука, от която е пострадал на 07.10.2005 година.

С разпореждане № 7314/14.08.2006 година (лист 89-91) на длъжностно лице от СУСО, на основание чл. 60 ал.1 от КСО, злополуката не е приета за “трудова”.

Разпореждане № 7314/14.08.2006 година е оспорено от И.Д. по административен ред пред главния директор на СУСО, който с определение № 346/08.09.2006 година (лист 52-54), на основание чл. 54 ал.1 т.5 от АПК, във връзка с чл. 117 ал.5 от КСО, е спрял административното производство. Прието е, че не е установена причинната връзка между внезапното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат. Затова с писмо от 07.09.2006 година СУСО е уведомило органите на експертизата на работоспособността за произнасяне относно наличието/липсата на такава причинна връзка, преди да постанови административен акт по същество.

С експертно решение № 2897/11.10.2006 година (лист 9) на ТЕЛК – Общи заболявания при “ІV МБАЛ София” АД не е прието наличието на причинна връзка между увреждането и неработоспособността.

При оспорването по административен ред от страна на И.Д., това експертно решение е потвърдено с експертно решение № 0047/16.01.2007 година на НЕЛК по ортопедични болести (лист 11).

Експертно решение № 0047/16.01.2007 година на НЕЛК е обжалвано от И.Д. пред Административен съд – София град (АССГ), който с решение № 1179/29.07.2009 година по адм. д. № 146/2008 година (лист 15-18) е отменил експертно решение № 0047/16.01.2007 година на НЕЛК, като е върнал преписката с указания за произнасяне при отчитане на факти, установени в съдебното производство.

С решение № 5259/22.04.2010 година по адм.д. № 16 435/2009 година на ВАС (лист 19-21) решението на АССГ е оставено в сила.

В изпълнение на съдебното решение, с експертно решение № 528/04.06.2010 година на НЕЛК – ортопедични болести (лист 77-78) е прието наличието на причинна връзка между злополуката, претърпяна от И.Д. и временната неработоспособност, в която е изпаднал той, като следствие от нея.

Предвид новото експертно решение на НЕЛК, с решение № 72/28.01.2011 година на ръководителя на СУСО (лист 22-23), постановено по възобновеното административно производство, разпореждане № 7314/14.08.2006 година е отменено, като неправилно, злополуката, претърпяна от И.Д. на 07.10.2005 година, е приета за “трудова” с произтичащите от това законови последици.

Решение № 72/28.01.2011 година на ръководителя на СУСО е оспорено по съдебен ред от работодателя на И.Д., като АССГ - с необжалвано решение № 4 400/12.10.2011 година по адм.д. № 1363/2011 година (лист 41-47) – е отхвърлил оспорването.

 В съдебното производство за установяване на твърденията на ищеца за претърпените неимуществени вреди, е разпитан свидетел – Д.М. М. (лист 107). Според свидетеля, през 2005 година И.Д. й се е обадил, бил е “подтиснат” и “отчаян” заради здравословния си проблем, а двамата са се срещали периодично (неясно колко пъти), за да обсъждат заболяванията си. Д. е бил отчаян, защото по това време е работела единствено съпругата му и паричните средства на семейството са били недостатъчни. Пред свидетеля М. той е споделял, че има дрязги с работодателя си, че не искат да му изплащат “болнични, заплати” (израз, който съдът тълкува като “обезщетения за неработоспособност и трудови възнаграждения”). Свидетелят уточнява, че не е в течение на трудностите (“перипетии”), преживени от И.Д., както и че е забравила какво се е случило “по-нататък” с оглед значителния период от време, който е минал. На въпроси на съда заявява, че не знае дали ищецът е ползвал - по време на периода на неработоспособността и обжалванията на административните актове – помощ от психолог или психиатър, както и че не знае дали е употребявал медикаменти, свързани с медицинското му състояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прави изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По отношение и на двамата ответника исковата претенция е допустима, но неоснователна.

НОИ и НЕЛК са пасивно легитимирани по силата на чл. 204 ал.1 от АПК, който изисква незаконосъобразният акт административен акт да бъде отменен по “съответния ред”. “Съответният ред” е реда, определен в закона, без значение дали е административен или съдебен. В случая разпореждане № 7314/14.08.2006 година на орган на НОИ е отменено по административен ред, а решение № 0047/16.01.2007 година на НЕЛК по ортопедични болести – по съдебен ред. Затова, съдът приема, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.

Недоказани, обаче, останаха неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял от незаконосъобразните административни актове.

От показанията на разпитаната, като свидетел, Д. М. е невъзможно да се установи точното отражение на издадените незаконосъобразни административни актове върху психичното състояние на ищеца. Съдът констатира, че първото впечатление от свидетеля от психичното състояние на И.Д. датира от 2005 година. Наблюдаваната потиснатост и отчаяние, обаче, няма как да бъдат свързани с постановените – и впоследствие отменени – разпореждане и експертно решение, защото административното производство пред НОИ, по признаване на злополуката за “трудова”, е започнало през август 2006 година. В този смисъл съдът приема, че наблюдаваните от госпожа М. психични проблеми у ищеца са имали за вероятен източник усложнените му трудовоправни отношения с работодателя, а не с администрацията. Що се отнася до периода август 2006 – януари 2011 година, свидетелят не разполага с конкретни впечатления, които да обосноват претендираните неимуществени вреди от И.Д.. М. не излага конкретни данни за непосредствено наблюдавани от нея  прояви на твърдените в исковата молба “притеснения, емоционален стрес и безпокойство”.

 Действително, административното производство пред НОИ и пред ТЕЛК/НЕЛК е продължило дълго (с години). Това обстоятелство, обаче, не освобождава ищеца от задължението да установи с доказателствените средства, допустими в процеса, своите твърдения, а оттам и да обоснове размера на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Предвид факта, че вреди не са доказани, съдът счита, че не следва да обсъжда липсата/наличието на третата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ – причинната връзка.

Съобразно установените обстоятелства по делото, съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК.

Исковата претенция, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, с оглед на което съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на И.С.Д. с ЕГН ********** *** против Национална експертна лекарска комисия  и Национален осигурителен институт.

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: