РЕШЕНИЕ

 

1499………….                    дата 10 август 2012 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХV-ти състав,

в публично заседание на 12  юли 2012 год.,  в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                           2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

 

разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

КАХ дело № 1417 по описа за 2011 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Общинска служба Земеделие Несебър против Решение № 41/06.04.2012год. постановено по гр.д.№ 135/2012год. по описа на Районен съд – Несебър, с което е обявено за нищожно протоколно решение № 378/20.12.2011год. на Общинска служба Земеделие гр. Несебър, с което е признато правото на собственост и е отказано на наследниците на М.И.А., б.ж. на гр. Обзор , починал на 25.11.1977г. да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 1,979 дка., находяща се в строителните граници на гр. Обзор в местността “Каик ада”, съставляваща имот №1036, парцел 080 по кадастралния план от 1992г.

Като касационно отменително основание се сочи неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че част от решаващите изводи на съда са необосновани, като не споделя изложените мотиви за издаване на № 378/20.12.2011год на Поземлена коми сия – гр. Несебър от некомпетентен орган и то след приключване на административното производство по възстановяване на собствеността с предходно решение на ПК – гр. Несебър. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се отхвърли като неоснователен протеста на Окръжна прокуратура- Бургас, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по жалбата – Общинска служба „Земеделие” – Созопол, редовно уведомен, не изпраща представител.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването.         

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Несебърски районен съд е обявил за нищожно протоколно решение № 378/20.12.2011год. на Общинска служба Земеделие гр. Несебър, с което е признато правото на собственост и е отказано на наследниците на М.И.А., б.ж. на гр. Обзор , починал на 25.11.1977г. да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 1,979 дка., находяща се в строителните граници на гр. Обзор в местността “Каик ада”, съставляваща имот №1036, парцел 080 по кадастралния план от 1992г.

В своето решение съдът е приел за установено, че със свое заявление Х.М.И., в качеството му на наследник на М.И.А. б.ж. на гр. Бургас, починал на 03.05.1994 г., видно от приложено по делото удостоверение за наследници №44/13.01.2009 г., издадено от Община Бургас, е поискал от ПК - Несебър да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на гр. Обзор.

По направеното искане поземлената комисия се е произнесла последователно с различни решения:

-  С решение без дата №З78, връчено на 20.05.1994 г., с което въз основа на представен нотариален акт № 164/1938 г., поземлената комисия възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1.979 дка в местността “Каик ада”, съставляваща имот № 1036, парцел 080.

- С Решение №78 от 29.09.1992 г., връчено на 20.04.1994 г., с идентично съдържание – се възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници собствеността върху нива от 1.979 дка в местността “Каик Ада.”, съставляваща имот № 1036, парцел 080, по кадастрален план, изработен през 1992 г., заявена с пореден № 6 от заявлението на наследниците.

Последвало е третото решение № З78/05.04.2005 г., с което Общинската служба по земеделие признава правото на собственост върху нива от 1.979 дка в местността “Каик Ада”, съставляваща имот № 1036, парцел 080 по кадастрален план, изработен през 1992 г., заявена с пореден № 6 от заявлението, но отказва да възстанови правото на собственост върху описания имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници, с мотива, че е налице  влязло в сила съдебно решение. Това решение е обявено за нищожно в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост върху имота с влязло в сила решение от 06.04.2012 г. на РС-Несебър по приложеното гр.д. №214/2011 г., като постановено при липса на мотиви. При липса на възможност да извърши преценка за наличието или липсата на основание за издаване на ново решение, съдът е върнал преписката за ново произнасяне.

При връщането на преписката административният орган се произнесъл с ново решение № З78/20.12.2012 г., идентично като резултат с предходното, но в изпълнение на дадените указания с изложени конкретни мотиви за отказа, а именно: че съгласно съдебно решение №138 от 17.06.1999 г. на РС-Несебър по гр.д. №227/1998 г. постановеното от поземлената комисия решение №З78/10.05.1994 г. се явява незаконосъобразно, съответно собствениците ще бъдат обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Посочено е също, че това решение допълва и изменя цитираното решение №З78/10.05.2004 г.

С жалбата е атакувано новото произнасяне, обективирано в решение № З78/20.12.2011 г. на Общинската служба по земеделие-гр. Несебър, според което причината за новото преразглеждане на преписката е цитираното съдебно решение. С него е отхвърлен предявеният от наследниците на М.И.А. иск срещу Г.А. с правно основание по чл.109 от ЗС за премахване на ламаринената сграда, находяща се във възстановения им имот №1036, парцел 80.

При тези фактически констатации решаващият съд е направил извод, че доколкото предходните Решения на поземлена комисия Несебър, а именно  решение без дата №З78, връчено на 20.05.1994 г. и Решение №78 от 29.09.1992 г., връчено на 20.04.1994 г. няма данни да са били обжалвани и са влезли в сила. Предвид изложеното, съдът е приел, че постановеното протоколно решение № 378/20.12.2011год.на Поземлена комисия - Несебър представлява акт, издаден след приключване на административното производство по възстановяване на собствеността и на това основание следва да бъде прогласена неговата нищожност, тъй като същият не попада в хипотезата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменение на постановено по-рано решение на същия орган.

Така постановеният съдебен акт е правилен, като фактическите и правни доводи на Несебърски районен съд се споделят изцяло и от настоящия касационен състав.

Безспорно се установява по делото, че липсва както инициатива от заинтересованите лица, така и такава, произхождаща от министъра на Земеделието и храните за откриване на подобно производство по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Изключена е възможността за самосезиране на административния орган.

Не са налице и предпоставките за провеждане на самото производство по изменение на предходно прието решение на ПК, а именно откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на влязлото в сила решение с правно основание чл.14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Мотиви в противна насока не са развити както в оспорения адм. акт, така и не са събирани каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа.

Във връзка с подадено заявление с вх.№ 78/16.10.1991год. от Х.М.И., Поземлена комисия - Несебър е признала правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху имот в местността „Каик ада” с площ от 1,979 дка.

С издаването на горепосочения административен акт органът по възстановяването се е произнесъл по заявените искания и конкретното развило се пред него административното производство е приключило. Няма данни цитираното решение да е обжалвано от заявителя, с оглед на което същото има характера на  стабилен административен акт.

Произнасяйки се впоследствие без подаденото пред нея заявление от надлежно лице по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и без излагане на доводи и събиране на доказателства за наличие на предпоставките за изменение на предходния постановен адм. акт по възстановяване на земеделска земя на заинтересованите лица в стари реални граници, Поземлена комисия – Несебър е постановила един нищожен акт, тъй като с него на практика се пререшава едно разрешено преди това административно правоотношение и то без да са били налице законовите предпоставки за това (по смисъла на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ - при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението).

Доколкото конкретните искания на заявителя веднъж са разгледани от компетентния административния орган – Поземлена комисия  - Несебър, постановеният акт от същия е влязъл в сила и е породил правни последици, следва да бъдат споделени мотивите на Районен съд – Несебър, че е недопустимо преразглеждане и пререшаване на заявеното искане от друг административен орган, с наличието на произнасянето от който всъщност се ревизира волята на предходния такъв и не се зачита стабилитета на вече постановения валиден административен акт.

Като е констатирал правнозначимите факти, решаващият съд е направил законосъобразен правен извод, като е обявил нищожността на оспореното пред него Решение № 378/20.12.2011год. на Общинска служба Земеделие гр. Несебър.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/06.04.2012год. постановено по гр.д.№ 135/2012год. по описа на Районен съд – Несебър, поправено с решение №405 от 28.05.2012г. по гр.д.№ 135/2012год. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          

         2.