Р Е Ш Е Н И Е

 

     1492                                 23.07.2018г.                                    гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Х. административно дело № 1414 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работиМВР/.

Образувано е по жалба от К.Х.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.М.от САК, против Заповед № 3232з-498/12.02.2018г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр.София, в частта й по т.ІІ, с която е временно ОТСТРАНЕН от длъжност младши експерт К.Х.К. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие.

С жалбата се иска отмяна на заповедта в оспорената й част като неправилна и незаконосъобразна. 

В съдебно заседание  жалбоподателят К.Х.К. се явява лично, като поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания и аргументи. Претендира за присъждане на разноски, като представя списък на същите.

Ответникът - Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр.София, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт К.И., който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на определено възнаграждение за адвокат на процесуалния представител на жалбоподателя. Представя по делото писмени бележки с допълнителни съображения относно законосъобразността на оспорената заповед.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Срещу К.Х.К. има образувано наказателно производство – досъдебно производство № 70/2016 година по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура.

С постановление от 23.01.2018 година на следовател по досъдебното производство К. е привлечен като обвиняем за това, че в периода декември 2016 – декември 2017 година, на ГКПП - Малко Търново, към ГПУ - Малко Търново, РДГП - Елхово, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т.20 от НК, заедно с няколко конкретно изброени лица, престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 във връзка с ал.2 от НК (лист 16-18 от адм.д. № 2807/18г. по описа на АССГ)..

Във връзка с досъдебното производство и повдигнатото обвинение на К.К., директорът на РДГП – Елхово е отправил предложение рег.№ УРИ 4070р-2169/07.02.2018г. до директора на ГД „Гранична полиция“ за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от К.. В предложението е обоснована и необходимостта от временно отстраняване на служителя от длъжност по време на дисциплинарното производство с мотив, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина(лист 14-15 от адм.д. № 2807/18г. по описа на АССГ)..

На 12.02.2018 година по направеното предложение директорът на ГД „Гранична полиция“ е издал обжалваната Заповед № 3232з-498/12.02.2018г. С т. I от нея е образувано дисциплинарно производство срещу К.К.. С т. II К. е отстранен временно от длъжност. С т. III-V, са назначени дисциплинарно – разследващ орган и са дадени указния за хода на дисциплинарното производство (лист 11-12 от адм.д. № 2807/18г. по описа на АССГ).

Заповедта била връчена на К. лично на 19.02.2018г., който я оспорила чрез директорът на ГД „Гранична полиция“ пред Административен съд – София град с жалба вх.№ 328200-3441/28.02.2018г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване  компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени  ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - директорът на ГД „Гранична полиция“, на основание чл.207, ал.1, вр. с чл.158 и чл.159 от ЗМВР.

Процесната заповед е издадена на основание чл.214 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква "а" от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, съответният орган по чл.158 и 159 го отстранява временно от длъжност.

С решение № 10/29 май 2018 година по конституционно дело № 4 от 2017 година на Конституционния съд /КС/ разпоредбата на чл.214 ал.2 от ЗМВР е обявена за противоконституционна. Действието на отмяната, по аргумент от чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, е ex nunc, но доколкото заповедта не е влязла в сила, на основание чл.142 ал.2 от АПК съдът е длъжен да отчете решението на КС при преценката на материалната законосъобразност.

След като актът на ответника не е влязъл в сила и текстът на чл. 214 ал.2 от ЗМВР е обявен междувременно за противоконституционен, то конкретната норма не може да бъде годно правно основание за отстраняване на К.К. от длъжност.

В този смисъл са Решение № 12905/12.10.2011г. на ВАС по адм.д. № 14141/2010г., VІІ отд. и Решение № 4625/11.04.2018г. на ВАС по адм.д. № 1848/2018г., V отд.

         

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената заповед Заповед № 3232з-498/12.02.2018г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр.София, в частта й по т.ІІ, с която е временно ОТСТРАНЕН от длъжност младши експерт К.Х.К. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие, следва да бъде отменена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат за основателно. Същевременно съдът преценя като основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения го определя в размер на 400.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3232з-498/12.02.2018г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ – гр.София, в частта й по т.ІІ, с която е временно ОТСТРАНЕН от длъжност младши експерт К.Х.К. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - СОФИЯ да заплати на К.Х.К., ЕГН **********  направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: