Р Е Ш Е Н И Е

 

1808/22.10.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар: Г.С.,

разгледа адм. дело № 1412/2018 година.

 

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от Я.И.П. с ЕГН ********** ***, кантора № 109, чрез адвокат И.Г. ***, против заповед за прилагане на ПАМ № 18-0304-000286/18.05.2018 година на началник сектор в РУ - Несебър към ОД – Бургас МВР.

Със заповедта, на основание чл.171 т.2а б“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца по отношение на собствения му лек автомобил „Хюндай Гетц“ с регистрационен № У 1817 АМ. Със същата заповед са отнети два регистрационни табели № У 1817 АМ и свидетелство за регистрация на МПС № 007981349.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на заповедта.

Поддържа се, че ПАМ е наложена в противоречие с материалния закон, защото жалбоподателят никога, по никакъв повод, не е преотстъпвал управлението на автомобила на неправоспособния водач (това е сторила сестра му) и е бил в обективна невъзможност да осуети подобно действие. Изтъква се, че нормата на чл. 171 т. 2а б. “а“ от ЗДвП е в сила от 03.01.2018 година, а заповедта, от която черпи компетентност органа, наложил ПАМ, е издадена преди приемането на този законов текст, т.е. ответникът не е компетентен да налага ПАМ по право, което не е съществувало към момента на оправомощаването му. Заявява се, че наложената мярка не е в съответствие с основния принцип на съразмерност по чл. 6 ал.1 и ал.5 от АПК.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорената заповед. Ангажира доказателства и претендира разноски.

В съдебно заседание упълномощен представител, поддържа жалбата излага подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. Представя административната преписка.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

На 18.05.2018 година, около 01:15 часа в град Несебър на КПП „Горубсо“, при извършена полицейска проверка било установено, че И.В.В.с ЕГН ********** *** управлява лек автомобил „Хюндай Гетц“ с регистрационен № У 1817 АМ, собственост на жалбоподателя Я.П.. При проверката било констатирано, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, т.е, че В. е неправоспособен.

За констатираните факти бил съставен АУАН № 524442/18.05.2018 година, в който нарушението било квалифицирано по чл.103 и чл.150 от ЗДвП (лист 15).

Като взел предвид установеното нарушение и издадения АУАН, ответникът – началник на сектор в РУ - Несебър към ОД – Бургас на МВР, е издал оспорената заповед. С нея той определил продължителност на ПАМ на законовия минимум от шест месеца. Заповедта е съобщена срещу подпис, лично на Я.П. на 31.05.2018 година (лист 14).

По делото в качеството на свидетели са разпитани И.В.В.и М.И.П.(сестра на жалбоподателя).

В съдебно заседание свидетелят П. обяснява, че през 2016 година брат й предоставил процесния лек автомобил за управление. За целта изготвил писмено пълномощно (лист 30). П. заявява, че на 18.05.2018 година била на работа. Свидетелят В. й позвънил и помолил за ключовете за автомобила, за да отиде до „новия град“ (на град Несебър), до денонощна аптека. П. му предоставила ключовете, без да има спомен дали е предоставила на В. и документите на автомобила. П. твърди, че разбрала, че В. не е правоспособен водач след спирането на В. от органите на МВР (лист 31 - 32).

Свидетелят В. потвърждава, че взел автомобила от П., за да отиде до аптека - за лекарства. Пред полицейските служители потвърдил, че не притежава СУМПС. В. заявява, че П. не знаела, че е неправоспособен.

По делото е представено и нотариално заверено пълномощно, по силата на което Я.П. упълномощава М.П. да го представлява пред трети лица във връзка с управлението и стопанисването на автомобила, да управлява автомобила в страната и чужбина, да го застрахова, преминава през годишен технически преглед, „да получава и подписва всякакви необходими документи“ във връзка с МПС (лист 30).

За удостоверяване компетентността на ответника е представена заповед № 251з-209/18.01.2018 година на директора на ОД – Бургас на МВР, по силата на т.1.6 от която началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД – Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (лист 20). Представена е и заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи, с т.1 от която са определени полицейските органи, които осъществяват контролна дейност по ЗДвП (лист 17 - 19).

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Съгласно чл. 165 ал.2 т.10 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби прекратяват служебно регистрацията на регистрирано пътно превозно средство.

Според чл. 172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Областният директор на ОД – Бургас на МВР осъществява ръководни функции на територията на областта, съобразно нормата на чл. 43 ал.3 т.1 от ЗМВР. Той може да осъществява контролна дейност по ЗДвП, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи, явява се ръководител на секторите в областната дирекция и е компетентен да оправомощава подчинени му служители на министерството да прилагат ПАМ по ЗДвП (в това число и процесната), както е сторено със заповед № 251з-209/18.01.2018 година. Фактическият издател на обжалваната заповед черпи своята компетентност именно от заповед № 251з-209/18.01.2018 година. В тази заповед не е извършено изчерпателно изброяване (по членове, алинеи и точки от закона) на ПАМ, които могат да бъдат налагани. В заповедта е посочено, че органите се оправомощават да издават „заповеди за прилагане на принудителни административни мерки“ по ЗДвП. Тази обща формулировка е достатъчна да се приеме, че ответникът е бил компетентен да наложи мярката по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП, въпреки че заповедта предхожда по време настоящата редакция на закона, защото мярката по чл. 171 т.2а б. „а“ от ЗДвП е същинска ПАМ, а за налагането ѝ областният директор разполага с компетентност, с която може да оправомощава – без оглед моментното словесно формулиране съдържанието на ПАМ в закона, на основание чл. 172 ал.1 от ЗДвП.

Заповедта съдържа всички реквизити, задължителни за съдържанието на административния акт по чл.59 ал.2 от АПК. 

В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. ПАМ има преустановителен характер и би следвало да се налага незабавно – при констатиране на конкретното нарушение на ЗДвП. Така е сторено в процесния случай от ответника. В ранните часове на 18.05.2018 година И. В. е установен да управлява автомобила на жалбоподателя, без да е правоспособен водач и още в рамките на същия ден административният орган е наложил обжалваната мярка. При налагането ѝ П. е бил представляван от пълномощника си М.П., която съгласно т.1 от представеното пълномощно е можела да извършва (и приема) фактически и правни действия от трети лица – в това число и „държавни органи“ – от името и за сметка на упълномощителя – собственик (лист 30 и 32).

Заповедта е съобразена с приложимото материално право.

Съгласно чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ се налага, за да се преустанови и/или възпрепятства в бъдеще възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство (независимо кой е собственика) от лице, което не е правоспособен водач.

В конкретния случай, разпоредбата на чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП императивно указва на компетентния административен орган да наложи процесната ПАМ при наличие на някое от посочените в хипотезата на нормата обстоятелства. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и единственото законосъобразно действие, което следва да предприеме е издаване на заповед за налагане на ПАМ . Автомобилът е предоставен за управление на неправоспособния водач от пълномощника на собственика, без да са положени необходимите усилия за установяване на факта разполага ли В. с правоспособност да управлява МПС и в нарушение на чл. 102 т.1 от ЗДвП. В. е спрян за полицейска проверка, управлявайки автомобила на Я.П. и при установяване на предпоставките в закона, законосъобразно по отношение на МПС и П. и наложена ПАМ, предвидена в чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП.

Мярката е съобразена с целта на закона – да се преустанови административното нарушение и да се осигури безопасността на движението по пътищата.

Жалбата неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Предвид изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.И.П. с ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000286/18.05.2018 година на началник сектор в РУ - Несебър към ОД – Бургас МВР.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: