ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2018, 09.10.                                                                    град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    ХІ Административен състав

На девети октомври                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: Г.С.

Прокурор:  

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Енчев

Административно дело номер 1412 по описа за 2018 година

 

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ  Я.И.П., редовно призован, не се явява, вместо него адв. И.Г. с пълномощно на лист 7 по делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ П.И.К.- началник сектор към ОДМВР Бургас РУ – Несебър, не се явява и не се представлява.

 

 

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА  ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА жалба от Я.И.П. против ЗППАМ №18-0304-000286/18.05.2018 г. на началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А Б.А – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са му отнети 2 броя регистрационни табели с рег.№ ***.

ДОКЛАДВА и доказателствените искания на лист 4 от делото.

 

         АДВ. Г.: Поддържам жалбата и доказателствените искания, както и искането за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които водим. Представям и пълномощно, че доверителят ми е делегирал права по отношение на управление на лекия му автомобил на сестра си М.П., което пълномощно от дата 09.11.2016 година е с нотариална заверка на М.Д., нотариус в район Районен съд Ямбол, рег.№ *** на Нотариалната камара.

 

         Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРИЕМА административната преписка по делото съгласно описа на лист 12, както и доказателствата, приложени към жалбата на Я.П. – лист 5-7 по делото.

ПРИЕМА пълномощното, представено в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

По искането за допускане до разпит на двама свидетели, съдът счита, че искането е основателно, затова

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит свидетелите, посочени от жалбоподателя на лист 4 от делото.

СЪДЪТ КЪМ АДВ.Г.: Въведете и двамата свидетели!

 

Съдът ПРИСТЪПВА към установяване самоличността на свидетелите, както следва:

И.В.В.- 23 години, средно образование, осъждан, в момента безработен, към 18.05.2018 година работил като барман в гр.Несебър, приятел на жалбоподателя, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ В.: Обещавам да говоря истината. Предупреден съм за наказателната отговорност по чл.290 от наказателния кодекс.

 

М.И.П.– 22 години, средно образование, неосъждана, безработна към момента, към 18.05.2018 година работила като хостеса, на жалбоподателя сестра, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА П. Обещавам да говоря истината. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл.290 от наказателния кодекс.

 

От залата беше изведен свидетелят В..

В залата остана свидетелката П..

АДВ. Г.: Управлявате ли лек автомобил с марка “Хюндай“? На кой се води и от кога го управлявате?

СВИДЕТЕЛКАТА П. Управлявам го от две години, собственост е на брат ми. Към 18.05.2018г. ми го беше предоставил да го управлявам. Имам писмено пълномощно. Като цяло само аз управлявам този автомобил.

АДВ. Г.: Нещо да Ви е известно да е станало нещо на 18.05.2018  година с автомобила?

СВИДЕТЕЛКАТА П. На 18.05.2018 година бях на работа. Прибрахме се, след което Ивелин ми се обади, понеже по-рано видях, че на него не му е добре. Поиска ключовете за автомобила да отиде до новия град до денонощна аптека, понеже в началото на сезона почти всичко беше затворено. Дадох му ключовете. Нямам спомен дали съм му дала документите на автомобила. Най-вероятно съм му ги дала, след което той ми се обади – нямам спомен след колко време ми се обади, каза да отида до един хотел, че са го спрели полицаи. Хотелът беше „Д.М.”. Облякох се и отидох пеша. Като отидох разбрах, че той няма книжка. Преди това никога не е ставало въпрос, че той не е правоспособен водач. Знаех, че кара курсове. Полицаите ни закараха в полицията в Слънчев бряг. Аз се качих на моя автомобил „Хюндай”, а В. беше отзад в моя автомобил, беше придружаван от двама полицаи. В автомобила се возеха двама полицаи и В., а аз го управлявах. Отидохме в една стая в РУ, там го питаха дали е употребявал алкохол и наркотици. След като пристигнахме пред РУ свалиха номерата на автомобила. Казаха, че ще се обадят и ще изпратят на адреса в Ямбол документи – на адреса на който живеем с брат ми. С брат ми живеем на един адрес.

АДВ. Г.: В момента на проверката обяснихте ли на полицаите, че имате нотариално заверено пълномощно и къде беше тогава пълномощното?

СВИДЕТЕЛКАТА П. Да, даже показах пълномощното – то се намираше в отделението за вещи на автомобила. Те просто се запознаха с него.

АДВ. Г.: Искали ли са да предадете пълномощното с протокол за доброволно предаване?

СВИДЕТЕЛКАТА П. Не.

АДВ. Г.: Нямам други въпроси към свидетелката П..

Свидетелката П. беше освободена от съдебната зала.

В залата беше въведен свидетелят В..

СЪДЪТ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ В.: На 18.05.2018 година, докато управлявахте „Хюндая“, какво се случи?

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Взех колата от М. след работа, понеже ми беше лошо, имах температура, питах я дали може да ми даде ключовете, тя ми ги даде, не пожела да дойде с мен, защото беше изморена. Беше късно към 11:00-12:00 часа вечерта, отидох да си търся хапчета, понеже в стария град аптеките не работят толкова късно и няма отворени в началото на сезона. Даде ми ключовете, тръгнах да търся с автомобила аптека в Несебър. Излязох от стария град в посока новия град, след което бях спрян до хотел „В.”. Полицаите ме питаха дали имам СУМПС. Отговорих, че нямам. В момента карам курсовете, към този момент не бях правоспособен водач. В момента все още ги карам курсовете, понеже бях скъсан, а после заминах на морето да работя. Бяха свалените табелите на колата там на място от полицаите. Обадих се на М., за да дойде там, където съм спрян. Тя даже не знаеше, че нямам книжка. Знаеше, че съм почнал курсовете, но не беше разбрала, че не съм ги изкарал. Правиха ми тест в РУ за употреба на алкохол и наркотици.

АДВ. Г.: Тази кола, която управлявахте, на кого е - на М.П. или на Я.П.?

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Знам, че тази кола е на М.. Я. няма друга кола, той ми е приятел.

АДВ. Г.: Я. кара ли друга кола?

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Не, не кара, доколкото ми е известно.

АДВ. Г.:  Я. знаеше, ли че вие се намирате заедно с М. в ресторант „Е.“? И двамата работите там в този период.

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Я. не знаеше това.

АДВ. Г.:  Я. кога разбра, че се е случило нещо с тази кола?

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Когато всичко стана с дадената случка, когато му се обадих.

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Имате ли някакъв спомен в момента на проверката някой да е търсил Я.П. от полицаите? Ставало ли е въпрос да се обадите на Я.П.?

СВИДЕТЕЛЯТ В.:  Не.

АДВ. Г.:  Нямам повече въпроси към свидетеля В..

 

Поради липса на повече въпроси разпитът на свидетеля В. приключи.

Свидетелят беше освободен от съдебната зала.

 

АДВ. Г.:  Нямам други доказателствени искания. Няма да представям други доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

Предвид изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ХОД на устните състезания.

         АДВ. Г.:  Моля да отмените заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0304-000286/18.05.2018 г. на началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, като неправилна и незаконосъобразна на основание изложените в жалбата твърдения и обстоятелства като считам, че от събраните в днешното съдебно заседание гласни доказателства безспорно и категорично се установи, че доверителят ми от субективна страна нито е можел, нито е съзнавал, че по отношение на притежавания от него лек автомобил, е била извършена проверка, следствие на което е издадена и процесната принудителна административна мярка. Същият в този момент е бил на територията на град Ямбол, а видно от представеното днес нотариално заверено пълномощно, управлението на лекия автомобил е било предоставено на М.П., в чиято фактическа власт е бил и автомобилът. Считам, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.26 от  АПК, тъй както стана ясно в днешното съдебно заседание, свидетелката  М.П. е предоставила на полицейските служители нотариално замереното си пълномощно, от което е било видно, че тя е имала правно основание да управлява лекия автомобил на територията на страната. Ето защо считам, че административният орган е следвало да потърси жалбоподателя П. и да издаде процесната заповед след изясняване на всички факти, релевантни за случая. Ако беше сторил това, то би установил, че М.П. е надлежно упълномощена да управлява автомобила. Писменото доказателство за това е нотариално заверено пълномощно от 09.11.2016 г. преди датата на констатиране на нарушението. Това е достоверна дата с оглед нотариалната заверка и няма основания в неговата неправилност. Следователно направеният извод, че Я.П. е допуснал управлението на автомобила от неправоспособно лице, е правно и доказателствено необоснован.

         С оглед процесуална икономия моля за срок за писмени бележки.

         Моля в случай, че уважите жалбата по отношение на доверителя ми, да ми присъдите направените разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съответния съдебен акт в законоустановения срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14:00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        СЪДИЯ: