Р Е Ш Е Н И Е

 

      379                                        01.03.2018г.                                      гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                             2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  И.Л.

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 140 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „Ел Тех Строй“ ООД от гр.Бургас, против Решение № 2014/14.12.2017г., постановено по НАХД № 5223/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 278026-F303512 от 20.07.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Бургас с което, на касатора, за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.179 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание касаторът „Ел Тех Строй“ ООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касацията ТД на НАП Бургас, редовно и своевременно уведомен, не се представлява и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157. Декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Според  чл.179 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124, декларацията по чл.157, ал.2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Районният съд основателно приел, че при правната квалификация на нарушението не е допуснато съществено нарушение, защото посочената норма на закона е достатъчна да бъде изведено задължението на дружеството за деклариране на данни. В разпоредбата на чл.125 от ЗДДС, а и в други разпоредби от същия закон, не са предвидени изключения от указаните срокове за подаване на справка-декларация. Нарушението, за което е санкциониран търговецът е формално и законодателят е предвидил същото да бъде санкционирано във връзка със защита на важни обществени отношения, свързани със статистиката и отчетността на държавния бюджет. Не са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което наказващият орган основателно не е използвал тази законова възможност за развитие на административнонаказателното правоотношение.

 Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2014/14.12.2017г., постановено по НАХД № 5223/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

2.