Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1364                        от 09.07.2018 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря Стоянка Атанасова и прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1409 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.С. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адв. А.С. от Адвокатска колегия *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „***“ № * против Решение № 40/20.04.2018 г. постановено по НАХД № 22/2018 г. на Районен съд - Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0269-000502/04.12.2017 г. на Началника група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация  - Началника група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Средец е образувано по жалба на Г.Д.С. против наказателно Наказателно постановление № 17-0269-000502/04.12.2017 г. на Началника група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на лицето за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. При извършената служебна проверка в рамките на предвидените от закона правомощия, районният съд не е констатирал наличие на процесуални нарушения в производството, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя до степен, че да налагат отмяна на наказателното постановление, а отделно от това актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му. Първата инстанция е приела, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съдСредец е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която се възприема и от касационния състав на съда.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 30.10.2017 год. около 23.10 часа в гр. ***, на кръстовището на ул. „****“ с ул. „****“, Г.Д.С., като водач на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № А **** КВ, собственост на Д. Д. С., при полицейска проверка отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи вещества и техните аналози. Издаден е бил и талон за медицинско изследване с № 0333740, който водача е отказал да получи. За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено и оспореното наказателно постановление. Като свидетел е разпитан актосъставителя, от показанията на който се установява вече описаната фактическа обстановка.

При така изложените обстоятелства настоящия касационен състав намира изводите на районния съд за правилни и съответни на материалния закон.

Несъстоятелни се явяват наведените касационни основания за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, тъй като административнонаказващия орган не е проверил дали са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Посочената правна норма регламентира маловажния случай, който с оглед охраняваните обществени отношения се явява изцяло неотносим.

Не могат да се приемат за основателни и касационните оплаквания относно наличието на описание на две нарушения в съставеното Наказателно постановление, с което се препятства осъществяването на правото на защита на санкционираното лице. Без опора в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е заявеното в касационната жалба твърдение, че в случая в нормата са регламентирани две алтернативни предложения, установяващи два различни състава на административно нарушение. В нормата са регламентирани два различни способа за установяване на един и същ факт – употребата на наркотични вещества или техните аналози, а не две отделни административни нарушения. Следвайки логиката на това възражение, то при всеки случай би било налице административно нарушение – когато лицето направи проба с техническо средство, но откаже медицинско изследване или когато откаже проба с техническо средство, но даде материал за химическо изследване. Тази логика е неправилна и в противоречие с духа на закона.

Съдът, предвид обществените отношения които се защитават от нормите на ЗДвП, и предвид особеното значение на извършваните проверки от компетентните органи за управляване на МПС под въздействие на алкохол или на наркотични/упойващи вещества, счита, че административното нарушение е правилно квалифицирано както със съставения АУАН, така и впоследствие при издаването на НП, като наложените санкции са съответни на извършеното деяние.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл.63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/20.04.2018 г. постановено по НАХД № 22/2018 г. на Районен съд - Средец.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                  2.