Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 07.11.2008 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на девети октомври  2008 година, в публично заседание в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Р.

      ЧЛЕНОВЕ: 1. С.Д.

                    2. В.Е.

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора С. Х., като разгледа докладваното от съдия Д. касационно нак.а.х.д. № 1409 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, против решение № 802/08.07.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1564 по описа на БРС за 2008г., с което е отменено наказателно постановление № 8151/21.03.2008г. на директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище Бургас, към ГД „КП” при КЗП, с което на ЕТ „Белина Еко-Д. Я.”, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.39, вх.7, ет.6, за нарушение на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Счита за неоснователен изводът на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, като сочи, че направеното описание на нарушението, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, съответства на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а също и, че не е налице противоречие в описанието на нарушението и посочените в Закона за защита на потребителите текстове. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и съответстващо с целта на закона, тъй като наказаният едноличен търговец е извършил визираното в чл.127, чл.3 от ЗЗП нарушение, като не е вписал предявената от клиента рекламация в регистъра за рекламации, за което нарушение е бил санкциониран. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение и реши спора по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и представлява в съдебно заседание. 

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на районния съд.  Счита, че по безспорен начин е установено по делото, че едно лице е получило услугата, а съвсем друго е подало искането за рекламация, поради което търговецът правилно не е възприел искането за рекламация и не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведеното в нея касационно основание, предвидено в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В оспореното решение районният съд е приел от фактическа страна, че с акта за установяване на административно нарушение е било констатирано правнорелевантно според длъжностното лице бездействие на задължения търговски субект ЕТ „Белина Еко-Донка Янева”, в търговския му обект – ателие за химическо чистене на дрехи, а именно – неотразяване във водения в търговския обект регистър за рекламации на направена рекламация от Б. Р. Проверката е била извършена по повод постъпила в КЗП жалба от госпожа Т. А. По повод проверката са представени регистър за рекламации, но направената от жалбоподателката Т. А. рекламация не е била отразена. Представена е и поръчка № 40433, ведно с опис на приетото за пране бельо, стокова разписка № 397/23.01.2008 г. и заявка за услуга № 40432 на името на Б. Р. Административнонаказващият орган е приел, че от страна на едноличния търговец е допуснато административно нарушение, което е квалифицирано като такова по чл.127, ал.3 от ЗЗП. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което описаната в акта фактическа обстановка е била възпроизведена като надлежно установена и доказана, а именно – предявената рекламация на клиента не е описана в регистъра за рекламации, поради което на основание чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото районният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, тъй като в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както съставеният акт, така и издаденото наказателно постановление не съдържат достатъчно конкретизирано описание на нарушението, датата и мястото където е извършено, и обстоятелствата при които е извършено. Приел е, че като е пропуснал съществени белези от обстоятелствената част на констатираното нарушение – кого и чия рекламация по повод на съответната услуга не е била вписана в регистъра за рекламации, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде коригирано в настоящата фаза на производството. По изложените съображения съдът е отменил като незаконосъобразно издаденото на жалбоподателя, сега касационен ответник, наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото в касационната жалба отменително основание.

Изложените от касатора доводи за законосъбразност на издаденото наказателно постановление, тъй като направеното описание на нарушението, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, съответства на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и не е налице противоречие в описанието на нарушението и посочените в Закона за защита на потребителите текстове, са неоснователни.

Обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено против ЕТ „Белина Еко-Д. Я.” - гр.Бургас, за това, че по повод подадена в КЗП-РД-Бургас жалба с вх.№ Б-03-45/15.01.2008г. от Т. А., при направената на 18.01.2008г. проверка в ателие за химическо чистене, стопанисвано от едноличния търговец, е установено, че предявената рекламация на клиента по поръчка  за пране на спално бельо не е описана в регистъра за рекламации. Административнонаказващият орган е приел, че едноличният търговец е допуснал нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП и на основание чл.222 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В съставения АУАН е описано следното: „При проверка в химическо чистене „Белина Еко” се установи, че ЕТ „Белина Еко” не е отразил във водения регистър за рекламации рекламация по поръчка за пране на спално бельо. Поръчката № 40433 е заведена на Б. Р. – пенсионер. По повод предявената рекламация по поръчка 40433 в тетрадка, водена в химическото чистене е удовлетворена г-жа К., като са дадени нови 2 бр. плика и 1 бр. чаршаф срещу подпис”. По делото е приложена посочената в акта за установяване на административното нарушение поръчка № 40433, видно от която същата е на името на Б. Р. – пенсионер, както и стокова разписка № 40433 от 3.11.2008г. с опис на приетото за пране бельо. Приложена е и жалба с вх.№ Б-03-45/15.01.2008г., с която лицето Т. А. е сезирала административния орган за удовлетворяване на предявена от нея рекламация през месец ноември 2007г. за похабени 5 бр. спално бельо /торби/ от едноличния търговец.

Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите не се съдържа ясно, точно и конкретно описание на предпоставките, основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, извършено от нарушителя. И докато в акта е направен опит да се конкретизира нарушението, чрез посочване на номера на поръчката за пране на спално бельо и името на лицето – заявител, по която е предявена рекламация, която е следвало да се отрази във водения от едноличния търговец регистър за рекламации, то в наказателното постановление липсва конкретика по отношение поръчката, лицето – заявител по поръчката, лицето – предявител на рекламацията по поръчката, датата и часа на рекламацията, както и останалите индивидуализиращи признаци на квалифицираното нарушение по чл.127, ал.3 от ЗЗП, който пропуск не може да бъде преодолян с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Правилна е преценката на съда, че допуснатите нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са свързани с правото на защита на едноличния търговец и представляват съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Отделно, по делото липсват налични доказателства за връзката между лицето  Б. Р. – заявило и получило услугата, на което принадлежи правото да предяви рекламацията, и лицето Т. А. – сигнализирало КЗП за съществуваща рекламация. Като не е извършил тази проверка преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, доколкото му се вменява нарушение, без да е установено задължение за него за определено поведение.

По изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от районния съд решение, с което е отменено обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 802 от 08.07.2008г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 1564 по описа за 2008г. на БРС.

Решението е окончателно.                                                  

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./                                            

                                           2./