ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                  Година  11.07.2012      Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, трети състав на девети юли две хиляди и дванадесета година в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Чавдар Димитров

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Димитров дело номер 1408 по описа за   2012  година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на П.К.П. *** против отговор на областния управител на Бургаска област с изх. № 94-00-435/1/15.06.2012г. С решението е оставено без разглеждане по същество искането на жалбоподателя по заявление вх.№ 94-00-435/07.06.2012г. за обезщетение по реда на чл.6 ЗОСОИ вр. чл.18, ал.2 ЗППДОП /отм./ , вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3 ЗВСОНИ  за твърдяна като отнета собственост, а именно реална част от около 2 декара от бивш имот с пл. № 507 по кадастралния план от 1949г. В жалбата /след тълкуване на изложеното/ Съдът счита, че се прави искане да бъде отменено оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се разгледа спора по същество, като се присъди обезщетение по реда на чл.6 ЗОСОИ

Ответникът – Областен управител на Област Бургас изпраща копие от административната преписка и изразява становище за неоснователност на жалбата. Обосновава отказът да бъде разгледано искането по съществото с разпоредбата на чл.6 ЗОСОИ, според чиито разпоредби преклузивният срок за отправяне на искане за постановяване на обезщетение по реда на този закон е изтекъл на 28.11.1998г.

На следващо място се обяснява, че жалбата е недопустима и с оглед обстоятелството, че са налице влезли в сила съдебни решения по гр. Дело 2835/2007г. по описа на БРС и гр. Д. № 2463/2003г. по описа на БРС, с които със сила на присъдено нещо са решени въпросите за наличие на предпоставките за възстановяване на имотите на жалбоподателя, както и дължи ли му се обезщетение за посочения от него имот.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.197 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания отговор № 94-00-435/1//15.06.2012г. постановен от Областния Управител на област Бургас, напрактика на основание чл.27, ал.1, т.1 от АПК е оставено без разглеждане по същество искането на жалбоподателя по заявление вх.№ 94-00-435/07.06.2012г. за възстановяване на собственост върху 2 000 кв.м. от бивш имот с пл.№ 507 по кадастралния план от 1949г. , находящ се в м. Старите лозя, землище на с. Атанасово , а впоследствие на гр.Бургас.

Като мотиви в същия е посочено, че това е поредно искане за обезщетение, на което се отговаря по идентичен с предходните случаи начин /въпреки това не се представят доказателства за тези твърдения/. По тази причина се сочи, че уведомлението не може да бъде възприето като индивидуален административен акт. Обяснено е , че същото има характер на уведомление за обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОСОИ исканията за обезщетение с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до министъра или ръководителя на съответното ведомство , който упражнява правата на държавата в съответните търговски дружества , в активите на които са включени имуществата Обяснено е , че законът е обнародван в Държавен вестник бр.107 от 18.11.1997г. и е в сила от 22.11.1997г., като на 28.11.1998г. е изтекъл преклузивния срок за иницииране на производство за обезщетение.

Наред с това жалбоподателят е уведомен и за обстоятелството, че същият е предявил иск, на чието основание е образувано гр.д. 2463/2003г. по описа на БРС приключило с протоколно определение от 13.11.2003г., с което исковата молба като недопустима е върната на ищеца.

Припомнено му е и това обстоятелство, че през 2007г. отново по негова искова молба, с която последният е пожелал отново да бъде обезщетен по реда на чл.6 ЗОСОИ , вр. чл.18, ал.2от ЗППДОП /отм./, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3 от ЗВСОНИ, за същия имот предмет и на настоящото производство. По молбата е образувано гр.д. № 2835/2007г. по описа на БРС, което отново е било прекратено поради недопустимост на исковата молба.  

Липсват доказателства за момента на връчване на оспорвания пред настоящата инстанция отговор, но предвид обстоятелството, че същият е изведен с № 94-00-435/1/15.06.2012г., а жалбата е депозирана на 22.06.2012г., т.е. не по-късно от 14 преди връчването й, т.е. подадена е в срока по чл.197 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.6 ЗОСОИ оценките и установените квоти по ал.5 /на същата разпоредба/, както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Гражданския процесуален кодекс пред съответния окръжен съд, а тези на министрите - в същия срок пред Върховния административен съд. Мълчаливите откази могат да се обжалват до 31 март 2000 г. При уважаване отхвърленото искане съдът назначава експертиза от лицата по чл. 4 ЗОСОИ и решава окончателно претенцията. Тъй като в настоящия случай се касае за оспорен отказ от разглеждане изобщо на искането за обезщетение по същество и това е хипотеза, при която не е уредена изрична подсъдност на районен съд, настоящият съдебен състав счита, че именно административният съд е компетентен да се произнесе по жалбата. 

С обжалваното решение административния орган се е произнесъл по допустимостта на искането с което е бил сезиран, поради което настоящото производство се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК, в закрито заседание.

Съгласно чл.200 от АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

Обжалваният отговор на Областния управител на област Бургас е издаден от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.6, ал.3 от ЗОСОИ.

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗОСОИ исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до: 1. министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон; 2. областните управители - във всички останали случаи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗОСОИ Собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на обезщетение. Същото искане, както бе посочено по-горе следва да бъде депозирано в едногодишен срок от обнародване на закона, като срокът е преклузивен и спазването му е абсолютна предпоставка за разглеждане на искането по същество. Същият цели обезщетяване в кратък период с цел създаване на стабилност в отношенията между принципала и гражданите по повод на одържавеното им имущество. Този срок е изтекъл преди около 15 години, поради което липсва каквото и да е основание за разглеждане на искането по същество

С оглед на така изложеното искането по повод на което е образувано настоящото производство се явява преклудирано и действително е недопустимо разглеждането му по същество.

Недопустимостта от разгеждане на искането по същество е постановена и със съдебни актове на Районен съд Бургас, част от които представени по делото, видно от приложената административна преписка, не се сочат нови обстоятелства, които биха обусловили правния интерес на лицето да подава искане в настоящия момент след изтичане на преклузивния срок. Ето защо, след като е установено изтичането на едногодишния срок по чл.6, ал.1 ЗОСОИ и постановен отказ от разглеждане на спора по същество пред общите граждански съдилища, на още по-голямо основание липсва възможност за преразглеждане на случая.

Направеното ново искане се явява недопустимо и правилно административния орган го е оставил без разглеждане по същество, а жалбата на лицето се явява неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.П. *** против отговор на областния управител на Бургаска област с изх. № 94-00-435/1/15.06.2012г., с който е оставено без разглеждане по същество искането на жалбоподателя по заявление вх.№ 94-00-435/07.06.2012г. за обезщетение по реда на чл.6 ЗОСОИ вр. чл.18, ал.2 ЗППДОП /отм./ , вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3 ЗВСОНИ  за твърдяна като отнета собственост, а именно реална част от около 2 декара от бивш имот с пл. № 507 по кадастралния план от 1949г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: