РЕШЕНИЕ

 

№ 1545

 

 27.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николово КАНД номер 1406 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас против решение № 529/24.04.2018г. постановено по а.н.д.№ 577/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-0001526/27.11.2017г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 199б от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване  (Наредбата) вр. с чл. 2 от същата наредба, на „Беркс 2004“ ЕООД, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 413, ал.2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – „Беркс 2004“ ЕООД, редовно уведомена, се представлява от адв.Попов, който оспорва жалбата

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 14.08.2017г. на обект: извършване на СМР в складово-търговска сграда „Качика“, находящ се в гр.Бургас, посока Бургас – София, не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника М. К., назначен на длъжност „машинист автовишка“ да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Според описателната част на НП, по време на работа на платформата на специална строителна машина (автовишка) марка „Ивеко“, Колев пада от височина 1,70м. и получава травми. Посочва се, че работодателя не е осигурил, при необходимост, за предотвратяваване на падания от височина и доколкото е възможно, за предпазване на работниците от нараняване, поставяне на защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост на платформата, използвана за работа на машиниста на автовишката при управление на стрелата, а също и при комуникацията с работещите в коша работници.

            За констатираното е съставен протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), вуз основа на който е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното решение, въззивният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Счита, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. При издаването на АУАН и НП приема, че не са спазени прецизно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районният съд намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е достатъчно прецизно индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приема, че в случая са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Също излага подробни мотиви, че органа неправилно е приложил материалния закон.

            Така постановеното решение е правилно.

            В настоящата хипотеза безспорно се установява, че пострадалия М.К. на 14.08.2017г. е паднал от специална машина – автовишка, от височина 1,70м. и е получил травми от това. Несъмнено е и обстоятелството, с оглед сключения между К. и ответната страна трудов договор, че дружеството „Беркс 2004“ ЕООД има качеството на работодател.

            Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Напълно се споделят мотивите на районният съд, че норма на чл.275, ал.1 от КТ е бланкетна норма и е доуточнена с друга обща норма, каквато е чл.199 б от Наредбата. Разпоредбата на чл.199 б от Наредбата указва, че при необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост. От посочената разпоредба става ясно, че поставянето на защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост е при необходимост и доколкото това е възможно.

            Спорното в случая е дали за предотвратяване на подобни инциденти е било необходимо работодателят да предприеме съответните действия, за да осигури здравословни и безопасни условия на труд, а не дали съоръжението – автовишка, от което е пострадало лицето Колев, е подвижна работна площадка или не. Само за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, че процесната автовишка представлява „подвижна работна площадка“, съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 от Наредба за безопасната експлоатацията и технически надзор на подвигателните съоръжения. Както правилно е изложил касаторът в касационната си жалба, „подвижна работна площадка“ би бил коша на автовишката, разположен върху платформата на съоръжението, а не цялата такава.

            В случая, от така даденото описание на нарушението не става ясно в какво се изразяват безопасните условия, които работодателят е следвало да осигури. Правилно районният съд е приел, че никъде от органа не е посочено, какво всъщност представлява "автовишката" и къде е регламентирана работата с нея, както и какви условия за безопасност следва да се спазват при експлоатацията й. За такива не могат да се приемат посочените в АУАН и НП разпоредби, които според органа са нарушени. Правилно в изводите на решението си, първостепенният съд е изследвал въпроса, че за експлоатацията на такъв вид машина (автовишка) е налице специална Наредба за безопасната експлоатацията и технически надзор на подвигателните съоръжения, в обхвата на която несъмнено попада и процесното съоръжения, от което е пострадал М. К.. Нито в акта обаче, нито в НП, административнонаказващият орган е обвързал случилото се с някоя от разпоредбите на тази наредба.

            От събрания по делото доказателствен материал се установи също, че административнонаказващият орган не е изследвал въпроса дали е възможно на такъв вид съоръжение да бъдат поставени защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост. В допълнение, органът не е посочил какви например биха могли да бъдат тези приспособления. Както е приел и районният съд, в случая АНО не е сторил това, като не може да се приеме, видно от всичко гореизложено, че е прецизирал правилно правната квалификация на деянието и че го е описал с всички относими за него признаци, както и че го е подвел под прецизната правна квалификация.

            Като е достигнал до тези изводи и е отменил НП, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIХ състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 529/24.04.2018г.,  постановено по а.н.д. № 577/2018 г. на Районен съд – Бургас.

           

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.