Р Е Ш Е Н И Е  № 1076

Град Бургас, 17.06.2015г.

Административен съд – град Бургас, пети състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав :

СЪДИЯ:  Станимира Друмева

при секретар С.А., с участието на прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева адм. дело № 1406  по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по обективно съединени искове, предявени от П.Д.Я. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр.Бургас, всички с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието. Претендира се обезщетение общо в размер на 19 900 лева по всички искове, основани на твърдения на ищеца, че при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр.Бургас е претърпял неимуществени вреди, причинени му в периода от 15.01.2014г. до 20.06.2014г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр.Бургас. Исковете са предявени с отговор вх.№ 5552/21.04.2014г. на разпореждането на съда за отстраняване нередовностите на първоначално сезиралата го жалба. Те са конкретизирани с посочване на период, общ размер и допълнителни основания на претенциите с допълнителна искова молба от 6.01.2015г., подадена от назначения по делото служебен защитник и с приложеното към нея искане на ищеца, и са уточнени по размер на всяка от претенциите и нов период на претендираното обезщетение от 15.01.2014г. до 20.06.2014г. с уточняваща искова молба от 24.03.2015г.

Исковата претенция по т.2, т.3, т.7, т.8 и т.11 от уточняващата молба е за обезщетение в общ размер на 10 600 лева за претърпяни неимуществени вреди вследствие неприемливите битови условия, в които ищецът е бил поставен с риск за здравето му докато изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в затвора в Бургас, вследствие бездействието на администрацията на затвора да му осигури: „място на живот“ - достатъчно жизнено пространство на човек в килията, мерки срещу тютюнопушенето; достатъчно естествена светлина и чист въздух, вентилация, проветряване, почистване и дезинфекция на спалното помещение, столовата и банята с необходимите препарати, чист и здрав дюшек, пране на спалното бельо повече от един път месечно, разнообразна и достатъчно калорийна храна; санитарно-хигиенна политика - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, тоалетни принадлежности и препарати за дезинфекция, условия, гарантиращи сигурността и физическата му защита като безопасно място за спане и престой на открито - леглото му било близо до тавана, от където стърчала електрическата мрежа, незащитен бил от падащи опаковани предмети по време на престоя на открито от 15.30 до 16.30ч.

Исковата претенция по т.4 от уточняващата искова молба е за обезщетение в размер на 1 200 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие недопускане на лична и служебна кореспонденция от администрацията на затвора в гр.Бургас.

Исковата претенция по т.5 и т.9 от уточняващата искова молба е за обезщетение в общ размер на 3 600 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие неопазване на физическото и психическото здраве на ищеца в затвора гр.Бургас - бездействие на администрацията да му осигури: медицинско обслужване, достъп до специализирани здравни заведения, профилактични медицински прегледи, възможност за провеждане на адекватно лечение на зрението му, повече от един психолог в затвора и вследствие липсата на адекватна политика на здравеопазване в затвора - създават се предпоставки за разпространение на зарази поради съвместното съжителстване на болни и здрави затворници, дератизация и дезинсекция се извършват в килиите, докато затворниците спят.

Исковата претенция по т.6, т.12 и т.13 от уточняващата искова молба е за обезщетение общо в размер на 2 500 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие липса на адекватна социална политика в условията на затвора в Бургас - неосигуряване на подходяща работа на ищеца и социална среда за изтърпяване на присъдата му, на нормални условия за спорт, на възможност за допълнителна квалификация, изучаване на чужди езици и ограмотяване, липса на реинтеграционна политика спрямо него, в качеството му на лишен от свобода.

Исковата претенция по т.10 от уточняващата искова молба е за обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие липса на условия за комуникация при свиждане с деца.

В допълнителната искова молба се твърди, че лошите битови условия в затвора в Бургас са се отразили негативно върху психическото състояние на ищеца. Администрацията на затвора в гр.Бургас не прави нищо за подобряване им, независимо от множеството препоръки и указани, дадени от български и международни организации при проверки, извършени в затвора. В приложeното към нея искане ищецът твърди, че е подложен на изтезания и мъчения в условията на затвора в гр.Бургас. Излага доводи за допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ).

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначен служебен защитник. Поддържат се предявените искове по основание и размер. Ангажират се гласни и писмени доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като недопустим в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ - не е установено неизпълнение на вменено му от закона задължение, което е достатъчно основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, без да е необходимо да се установява наличието на останалите предпоставки - претърпени вреди и причинна връзка. Оспорва също исковата молба изцяло по основание и размер с доводи за неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение. Счита, че не са конкретизирани вредите, които ищецът твърди, че е претърпял - в какво се изразяват, техния размер и датите на които са причинени, както и липсват доказателства за това. Счита, че моралните категории като уронено човешко достойнство, страх, чувство за малоценност не са конкретна вреда, подлежаща на обезщетение по реда на чл.1 от ЗОДОВ и не могат да бъдат измервани в пари по справедливост. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа писмения отговор и искането от съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Бургас дава заключение за недопустимост, неоснователност и недоказаност на иска. Счита, че не се установява по делото наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което пледира отхвърляне на предявения иск.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона приема за установено следното:

По допустимостта на иска:

Предявените искове са с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Спазването на изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и бездействия от органите по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В случая се претендира обезщетение за претърпяни неимуществени вреди общо в размер на 19 900 лева, причинени в резултат на незаконосъобразни фактически действия и бездействия на администрацията в затвора в Бургас. Фактическите обстоятелства, върху които се основават исковите претенции са свързани изцяло с режима и неприемливите условия, при които е бил поставен ищеца в периода на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода – 15.01.2014г.-20.06.2014г., а претендираното обезщетение е за претърпян психически стрес и емоционално страдание в резултат на незаконосъобразното бездействие на административни органи и длъжностни лица в затвора в Бургас при осъществяване на възложената им от закона (ЗИНЗС) дейност по изпълнение на наказанията да осигурят на ищеца приемливи условия за изтърпяване на това наказание. Поради това, исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл.12 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник по чл.205 от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

По изложените съображения възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно. Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК и подсъден на Административен съд-гр.Бургас съобразно чл.7 от ЗОДОВ предвид твърдяното от ищеца място на увреждане Затвора в гр.Бургас.

По основателността на иска:

Видно от представените по делото становище на К. Т. С. – старши инспектор СДВР и Писмо на ВПД на началник на затвора в гр.Бургас, изготвено от инспектор ИСДВР П. Л., ищецът П.Д.Я. е постъпил в затвора в гр.Бургас на 15.01.2014г., изтърпяващ присъда по н.о.х.д. № 2961/2010г. по описа на БРС лишаване от свобода в размер на 1г. за престъпление по чл.195, ал.1 от НК и присъда по н.о.х.д. № 2955/2013г. по описа на БРС лишаване от свобода в размер на 3г. 6м. за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, с първоначално постановен строг режим от 15.05.2014г., и понастоящем изтърпява присъдата в затвора в гр.Бургас. Първоначално е приет в приемно отделение в 306 килия с площ 13.12 кв.м. и максимален капацитет на настанените в помещението - 8 лица, което отговаря на 1.64 кв.м. обитаема площ на едно лице. На 11.02.2014г. е разпределен в VII-ма група по изрично негово желание, настанен в 417 килия, в която е прекарал периода месец февруари – юни 2014г. Помещението е с обща жилищна площ 27.93 кв.м. и в него общият брой на настанените лица е бил не повече от десет лишени от свобода, което отговаря на съответния брой легла, като минималната жилищна площ не е била по-малка от 2.79 кв.м. на човек. От месец юни до настоящия момент Я. е настанен в 413 килия, която е с площ 28.85 кв.м. Общият брой на настанените лица в нея не е бил повече от 15 лишени от свобода, т.е. минималната жилищна площ в помещението не е била по-малка от 1.92 кв.м. на човек. Според становището на ст.инспектор С., ищецът съжителства в 413 килия с още 17 лишени от свобода и към 16.01.2015г. не може да се изпълни изискването на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, във вр. с § 13, който изключва тази разпоредба, като указва влизането й в сила от 1.01.2019г. В становището са сочат твърдения и доводи за неоснователност на отделните искови претенции на Я.: получил е от вещевия склад панталони, ризи и една тениска – бельо, без обувки, тъй като няма подходящи за неговия размер; столовата се хигиенизира с препарати всеки ден по четири пъти, след всяко хранене, веднъж седмично с разтвор от хлорни таблетки, а коридорът и санитарния възел се хигиенизират и дезинфекцират всеки ден; спалното бельо и работното облекло на всяка група се пере по график всяка седмица в точно определен за групата ден; в затвора няма спални помещения със самостоятелен санитарен възел, а обща тоалетна и баня, които се ползват от лишените от свобода от 6.00 часа до 20.00 часа. Според изразеното становище, не са налице умишлени действия или бездействия на администрацията на затвора спрямо ищеца, изразяващи се в подлагането му на стрес, трудности и изтезания, поради което претенциите му са неоснователни.

По делото са представени от ответника и приети също два броя медицински справки за прегледите и консултациите, извършвани на ищеца по време на престоя му в затвора в Бургас, изготвени от д-р Л.Х. от 15.01.2015г. и от 9.04.2015г.; здравния картон на Я., воден от ГД ”ИН”, сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода” от постъпването му в затвора; одобрен седмичен график за пране и изкърпване по групи, час-приемане и час-предаване, вещева ведомост на затвора в гр.Бургас от 15.01.2014г. за получените от Я. държавни вещи; доклад до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет за Превенция на Изтезанията и Нехуманното и Деградиращо отношения или Наказания (КПИ) от 4 до 10 май 2012г., в който в параграфи от 22 до 25 е направено подробно описание на материалните условия в затвора в Бургас. Констатациите по доклада са, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. Заключено е, че „само по себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа гледна точка“. Затворът е в напреднал стадии на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена е малък сапун на месец. Кухните, както и другите части на затвора са разнебитени и нехигиенични, със стени и подове, покрити с плесен, а течащите и преливащи отходни тръби предизвикват рискове за здравето и излъчват дълго усещани миризми на канализация. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни, което може да се смята за нехуманно и деградиращо”. Дадени са препоръки към българските власти за подобряване на тези условия. На официалната страница на министерството на правосъдието е публикуван и общодостъпен доклад за извършено последващо посещение на КПИ в затвора в Бургас и в още няколко затвора през периода март-април 2014г., приет месец юли 2014г. и относим за исковия период. Докладът е адресиран до българското правителство и в него е посочено, че констатациите, направени през месец април 2014г. в затвора в Бургас са много по-обезпокоителни от тези, през 2012г. Изтъкнато е, че не е изпълнена нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия в затвора в Бургас по време на посещението през 2012г. По отношение на материалните условия докладът препраща към констатациите, съдържащи се в параграфи от 22 до 25 от доклада от предходното посещение на КПИ в България. По мнение на Комитета, цялостното състояние на затворническите помещения в затвора в Бургас е толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както за затворниците, така и за персонала. Въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен с 844 затворника при официален капацитет за 371. В много от килиите с многобройни обитатели, жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м., като рядко има на разположение 2 м. Още веднъж е подчертано, че материалните условия в затвора в Бургас са влошаващи се и нехигиенични (килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители) и, че, в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност, те могат да се считат за нечовешки и унизителни. В доклада е отразено, че всички тоалетни съоръжения, видени от делегацията в затвора в Бургас, са били в изключително лошо състояние и изключително мръсни, като, наред с другите неща, механизмите за промиване често са били развалени, като изрично е посочено, че положението в този затвор, в този аспект, е било най-лошо в сравнение с другите посетени затвори през същия период. Според доклада, в Бургас, въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворяват природните си нужди през нощта, не им се предоставят никакви тоалетни принадлежности освен по два малки калъпа сапун на месец, нито препарати за почистване на килиите им. Установено е, че в най-лошо състояние е кухнята в затвора в гр.Бургас, по отношение на която отново не са изпълнени нито една от препоръките, дадени през 2012г. В доклада се съдържат също констатации относно медицинското обслужване и провежданите социални дейности в затвора в гр.Бургас.

Събрани са гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите И. и Ч., според които материалните условия в килия № 417, в която са били настанени с ищеца през исковия период, са изключително лоши. Според свидетеля И. такова е и отношението на медицинския персонал, за затворниците не са предвидени никакви социални дейности.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателство амбулаторен лист за първично посещение при СИМП от 14.11.2014г. за извършен очен преглед и рецепта към него за предписани капки за очи; рецепта за извършен очен преглед от 7.01.2015г.; писмо от 23.03.2015г. на омбудсмана на РБ до Я. относно подадена от него жалба с предоставена информация за погребението на майка му; рецепта за извършен преглед от д-р Л. и рецепта за извършен преглед от д-р Е. от 29.07.2014г.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган, вреда от този административен акт, и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Видно от заявените основания на исковите претенции ищецът твърди, че е налице нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) през исковия период. Държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието – в качеството й на договаряща страна по ЕКПЧ има задължението да спазва забраната по чл.3 по отношение на тези лица – „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание”. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са Решение от 27 ноември 2012г. по делото Ч. срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България. При разрешаване на процесния казус следва да се отчетат и множество други решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията, произтичащи от битовите условия в местата за лишаване от свобода – решение от 10.08.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, пилотно решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото „Н. и други срещу България“. В тях се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по делото Н. се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ в различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането.

Идентични забрани, като установената в чл.3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл.29 от Конституцията на РБ, както и в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно  чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС, за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишленото поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изрично е посочено какво се има предвид под неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. В чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ, бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., изрично  е предвидено, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Разпоредбите на чл.43, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции на националното право за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции съдържат и минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите.

Също така, налице е съдебна практика на българските съдилища – решение № 10166/11.07.2012г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011г., решение № 6667/15.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012г., решение № 104/20.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г., решение № 538/22.10.2009г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008г., решение № 15/29.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007г., в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.

Съобразно изложеното дотук и събраните по делото доказателства по отношение на исковата претенция за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в затвора в гр.Бургас, съдът намира иска за доказан по част от заявените от ищеца основания.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. и Ч. относно лошите битови условия в килия 417, в която са били настанени с ищеца, относно неосигуряването на тоалетни принадлежности  на затворниците, достатъчно време за тоалет и баня, както и относно занижената хигиена в килията и столовата, тъй като те са взаимно допълващи се и в потвърждение на констатациите, съдържащи се в двата доклада от посещенията на КПИ в затвора в гр.Бургас през 2012г. и 2014г. Свидетелят И. сочи, че килията е била с размери 6 метра на три метра, в която са били настанени общо 17-18 човека и поради липса на свободно място ищецът е бил настанен на трета вишка. Свидетелят описва обстановката в помещението като „страхотна, отвратителна мизерия…пълно със хлебарки и мишки”. Повечето от затворниците били социално слаби, не разполагали със сапун и тоалетни принадлежности, пушели вестници в килията. Настанените в нея били принудени вечер, след осем часа, да ползват кофа за удовлетворяване на естествените си нужди пред очите на останалите. Времето не било достатъчно за всички затворници, за да се изкъпят в предвиденото за това време, поради ниското налягане на водата. Свидетелят Ч. конкретизира, че ищецът е бил настанен на трета вишка в непосредствена близост до тавана, че килията била изключително пренаселена и нямало място затворниците да се разминават в нея поради разположението на вишките. Зимно време притокът на естествена светлина бил малък, защото прозорците са с размер наполовина на парното. Потвърждава също използването на кофа вечер за облекчаване на нуждата от тоалетна, описва това положение като „ужас”, за който не може да намери думи. Заявява, че в килията се пуши и никой не се съобразява с отправени забележки в тази насока. В столовата също е мръсотия, а на затворниците се дава свински сапун по един път на месец, който не става за пране. Показанията на разпитаните по делото свидетели относно преселеността на килията, в която е бил настанен ищеца и относно неосигуряването на достъп до санитарен възел за времето от 20.00 часа до 6.00 часа  съвпадат и с твърденията, съдържащи се в представените по делото становище на старши инспектор С. и писмото на ВПД началник на затвора в гр.Бургас инспектор Л. Съдът не кредитира становището на С. в частта, в която е посочено, че столовата се хигиенизира с препарати по четири пъти на ден, след всяко хранене, както и че коридорът и санитарният възел се хигиенизират и дезинфекцират всеки ден. В тази част същото е в противоречие не само с показанията на двамата разпитани по делото свидетели, но и с констатациите в двата доклада от посещенията на КПИ в затвора в гр.Бургас през 2012г. и 2014г.

Предвид така установените факти, въз основа на обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, ценени по отделно и в съвкупност с останалите писмени доказателства, се налага извода, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно  – нормална обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване и вентилация на килията, контрол над тютюнопушенето в килията, достъп до естествена светлина, тоалетни принадлежности и условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, ефективно хигиенизиране на столовата и банята. Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл.20, ал.3, от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Според чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В случая малките спрямо площта на килията прозорци, пренаселеността й и обстоятелството, че в нея денонощно се използва и се намира кофа, в която затворниците облекчават своите естествени нужди води до извода, че възможността за адекватно проветряване е силно ограничена, почти невъзможна, дори и без наличието на допълнителни причини за влошаване състоянието въздуха като активното пушене в килията. Следва да се уточни, че администрацията на затвора в Бургас носи отговорност за това и поради липсата на нормирани вътрешни правила за местата, където следва да се пуши и ефективен контрол по спазването им.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди, както и че моралните категории като уронено човешко достойнство, страх, незащитеност и малоценност” не са конкретна вреда, подлежаща на обезвреда по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът не просто изброява тези морални категории, а претендира, че вследствие лошите условия в затвора в гр.Бургас е бил подложен на мъчения и изтезания в нарушение на чл.3 от ЗКПЧ и е преживял психически стрес. В конкретния случай липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдяните от ищеца страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл са решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото на Й. срещу България – 146; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото на Шахъмов срещу България - 41 и др., решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“). По същите причини ищецът е преживял емоционалните страдания и психически стрес и поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето му да се храни в нехигиенична столова и да обитава спално помещение, населено с гризачи и други вредители, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за дезинфекция на килията, както и тоалетни принадлежности и условия за поддържане на лична хигиена. С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в описаните  по-горе неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ, способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. Същите изводи относно ефекта на битовите условия в затвора в гр.Бургас върху психическото и физическото здраве на затворниците се съдържат и в посочените по-горе доклади от посещенията на КПИ в България през 2012 и 2014г.

За неоснователни, като недоказани, съдът намира твърденията на ищеца, че през посочения от него период не му е осигурено пране на спалното бельо повече от един път месечно, както и че не са спазени правата му, установени в чл.84 от ЗИНЗС. Видно от представената по делото вещева ведомост, ищецът е получил на 15.01.2014г. спално бельо, дюшек и бельо, както и безплатно облекло. Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е получил дрехите не на 15.01.2014г., а дванадесет месеца по-късно. Представен е и график за пране и изкърпване на спално бельо и работно облекло на затворниците, разпределени в групи, съгласуван от ВПД началник на затвора в Бургас, който е седмичен и опровергава твърденията на ищеца за неистинността му. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за основателност на твърденията на ищеца, че храната в затвора в исковия период е била недостатъчна като количество и калориен състав, следствие на което е слабеел и това се отразило на психиката му. По отношение на храната свидетелят Ч. единствено посочва, че същата е по график и всеки ден е различна. Други доказателства за нейния химически състав и количество и най-вече за начина, по който те са се отразили на здравословното и психичното състояние на ищеца не са ангажирани по делото. От негова страна не е проведено надлежно доказване и на другите доводи за неблагоприятните условия на живот, в които е бил поставен в затвора в гр.Бургас, свързани със защита на сигурността и живота му, а именно, че е настанен на необезопасено легло и бил незащитен от падащи предмети по време на престоя на открито.

С оглед изложеното съдът приема исковата претенция по т.2, т.3, т.7, т.8 и т.11 от уточняващата искова молба за обезщетение в общ размер на 10 600 лева за частично доказана по основание и размер.

Доколкото съобразно чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпяните морални страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение – почти пет месеца, съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 500 лева за целия претендиран период. В останалата част до претендирания размер от 10 600 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради  неосигуряване на медицинско обслужване и липса на адекватна политика на здравеопазване, съдът  го намира изцяло за недоказан по основание и размер.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът е имал здравословен проблем през исковия период, както и че му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Показанията на свидетеля И. са твърде общи – свидетелят твърди, че отношението на медицинския персонал към ищеца е било изключително лошо, отвратително, но не разяснява какво точно има предвид. Свидетелят не сочи Я. да е имал конкретен здравословен проблем, да е поискал и да му е отказано лечение, консултация или медицинска грижа под каквато и да е форма. Заявява, че не си спомня, но предполага, че той е искал. От  друга страна, свидетелят Ч. заявява, че докато е бил заедно с ищеца в една килия той не е имал здравословни проблеми – бил в отлично състояние. Представените по делото два броя медицински справки от 9.04.2015г. и 15.01.2015г. удостоверяват, че на ищеца са осигурени консултации по НЗОК с уролог, кардиолог, невролог и офталмолог. Те обаче са извършени в периода 29.08.2014г.-09.04.2015г. след заявения времеви период за обезщетяване, т.е. налице са косвени данни за здравословни проблеми на ищеца, но след исковия период, за които при това са му осигурени медицински грижи. Видно и от представените по делото медицински рецепти, назначена е терапия на зрението му съобразно заявените оплаквания, която е осигурена от медицински център. За основателността на исковата претенция за предшестващ период не са ангажирани доказателства Я. да е имал заболяване на очите или друг здравословен проблем, за който да е поискал и да не му е осигурен преглед, достъп до специализиран медицински център, лечение или медицинско обслужване под каквато и да е форма в затвора в гр.Бургас. Липсват и доказателства ищецът да е поискал среща и консултация с психолог, която да му е отказана, поради което единствено факта, че в затвора има само един психолог не може да обоснове дори частичната основателност на сочената искова претенция. Рецептата, издадена от д-р Л., действително е индиция за някакво заболяване на ищеца,  но същата е без дата на издаване, не е придружена с амбулаторен лист и не установява в кой период ищецът е страдал и от какво заболяване. Въпреки, че не касаят исковия период, описаните медицински справки и рецепти са доказателство, че на Я. са осигурени прегледи при медицински специалисти и му е назначено лечение, съобразно неговите оплаквания с цел решаване на здравословните му проблеми. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на изложените от ищеца доводи за липсата на адекватна политиката по здравеопазване в затвора в гр.Бургас през исковия период. Не е проведено надлежно доказване на твърденията, съдържащи се в искането на ищеца, приложено към допълнителната искова молба от 6.01.2015г., че в килиите се извършва дератизация и дезинсекция по време, в което затворниците спят, без да се закриват приборите им за хранене, както и че болните затворници продължават да съжителстват със здравите, с което се създава риск за здравето и предпоставки за разпространение на зарази. Поради това, не е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно доказано противоправно бездействие от страна на медицинския персонал в затвора в гр.Бургас при или по повод изпълнение на административна дейност. Не са налице и останалите две предпоставки – понесени от ищеца неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинно следствена връзка между тях и незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Изложеното налага отхвърляне изцяло като неоснователна на исковата претенция по т.5 и т.9 от уточняващата искова молба за обезщетение общо в размер на 3 600 лева.

Като изцяло неоснователни и недоказани поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следа да бъдат отхвърлени и заявените с уточняващата искова молба претенции по т.4 за обезщетение в размер на 1 200 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие недопускането на лична и служебна кореспонденция от администрацията на затвора в гр.Бургас, както и по т.10 за обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ищеца вследствие неподходящите условия за свиждане. Не е проведено надлежно доказване на твърденията, съдържащи се в искането на ищеца, приложено към допълнителната искова молба от 6.01.2015г., че свиждането с близките му се провежда в помещение от 8 кв.м с още 20 души, които говорят високо, поради което е налице проблем с комуникацията между него и сина му. Не е доказано и съдържащото се в искането твърдение, че той и неговите близки са поставени в условията на кореспонденция, които са нездравословни за тях. От показанията на свидетеля Ч. става ясно, че ищецът е получавал писма, което опровергава твърденията му, че администрацията на затвора в гр.Бургас не е допускала той да има лична и служебна кореспонденция.

По отношение на исковата претенция по т.6, т.12 и т.13 от уточняващата искова молба  за обезщетение общо в размер на 2 500 лева съдът намира следното:

Фактическото основание на иска е липса на адекватна социална политика в условията на затвора в гр.Бургас или неосигуряването от страна на администрацията на затвора в гр.Бургас на организирани социални дейности на ищеца. Твърденията във връзка с това, съдържащи се в искането му към допълнителната искова молба от 6.01.2015г., са, че не му е осигурена подходяща работа, необходима за да е полезен в обществото и да помага материално на сина си, поради което и не може да поема разноските по водените от него дела, че не е осигурена възможност за изучаване на английски, да получи допълнителна  квалификация, че не са му осигурени нормални условия за спорт, тъй като площадката за престой на открито е твърде тясна и че в затвора не се работи за поправянето и превъзпитанието на затворниците. Положението свързано с предоставянето на организирани социални дейности (работа, професионално обучение, образование, спорт и пр.) на затворниците в гр.Бургас е обсъдено и в двата доклада от посещенията на КПИ в гр.Бургас. В доклада от 2014г., касаещ процесния исков период, се сочи, че в момента на посещението в затвора работят 173 затворници в основни линии в механичната работилница, за свързани с почистване задачи, при поддръжката и в кухнята, че в затвора има училище, което при визитата е посещавано от 116 затворници, че лишените от свобода в затвора имат право да правят упражнения на открито в продължение на два часа на ден, както и достъп до гимнастически салон в продължение на 1 час. Други дейности са включвали малки работилници за часове по скулптура, моделиране и  бижутерия. Същевременно, въпреки текущите усилия да се предложи образование или професионално обучение все още голяма част от затворниците (почти всички с мярка за неотклонени и две трети от осъдените) нямат достъп до организирани дейности извън килиите им и през по-голямата част от деня са в състояние на бездействие. В доклада не се съдържат констатации в затвора в Бургас да са организирани курсове, сформиращи социални умения и подготвящи затворниците за тяхното освобождаване, каквито са провеждани в затвора във Враца. В тази връзка са показанията на свидетеля И., че никой от администрацията на затвора в Бургас не се интересува от затворниците – не се организират образователни и възпитателни дейности, курсове по интеграция. По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, които да обосноват извод, че в затвора в Бургас е осигурен достъп конкретно на ищеца до посочените по-горе социални дейности, като изключение прави спорта и престоя на открито. По отношение на тях може да се приеме, предвид констатациите в доклада на КПИ от 2014г., че са осигурени условия за спорт и престой на открито на всички затворници в затвора в гр.Бургас. Независимо от изложеното, в случа не е установено по безспорен начин как се е отразило на ищеца обстоятелството, че не му е предоставена възможност да работи, да изучава чужд език, да бъде интегриран посредством подходяща  работа с него от страна на психолога и администрацията на затвора и т.н. Не е безспорно доказано, че именно вследствие на това той е претърпял душевни страдание в степен над неизбежното страдание и лишения, свързани с престоя му в затвора в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Не са ангажирани доказателства не само относно естеството и размера на неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял, но и доказателства, че те са пряка и непосредствена последица именно от незаконосъобразното бездействие на администрацията. С оглед изложеното, поради липса на всички кумулативно предвидени предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ исковата претенция по т.6, т.12 и т.13 от уточняващата искова молба за обезщетение общо в размер на 2 500 лева следа да бъде изцяло отхвърлена като недоказана по основание и размер.

Въпреки частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, пети състав,

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-гр.София към Министъра на правосъдието да заплати на П.Д.Я. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 500 лв. (петстотин лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД „ИН”, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, дневна светлина, чист въздух, баня, тоалетни принадлежности, почистване и дезинфекция на спалното помещение, столовата и банята в периода на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” в Затвора в гр.Бургас от 15.01.2014г. до 20.06.2014г., като ОТХВЪРЛЯ исковете на П.Д.Я. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за размера над 500 лв. (петстотин лева) до пълния предявен размер от 19 900 лв. (деветнадесет хиляди и деветстотин лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: