РЕШЕНИЕ

 

№   1467/20.07.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. А.

прокурор: Росица Дапчева

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николово КАНД номер 1405 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от С.Д.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване: гр.Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ ***, чрез адв. Б. против решение № 573/04.05.2018 г. постановено по а.н.д. № 1212/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №1800649 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е немотивирано и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи, че ЕФ е издаден след изтичане срока по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на ЕФ.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – ОД на МВР - Бургас, редовно призована, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил електронен фиш серия К, № 1800649 на ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на А. е наложена глоба в размер на 100 лв. За да постанови решението, първостепенният съд е приел, че към датата на заснемане на нарушението, техническото средство е било годно. Сочи, че обжалваният ЕФ съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити. Излага мотиви, че когато МПС, с което е извършено нарушението е собственост на юридическо лице, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая, съдът приема, че след като управителя на дружеството собственик на процесното МПС - С.Д.А. не е посочила лице, на което е предоставила управлението на автомобила, то правилно е била ангажирана нейната отговорност. Счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на фиша. Намира наложеното наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

         Така постановеното решение, настоящият състав намира за правилно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

         Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.).

         В случая, оспорения пред районния съд електронен фиш е издаден на С.А., в качеството на законен представител на дружеството собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. По делото е безспорно, че това лице е било управител на дружеството към момента на съставяне на ЕФ. Това става ясно от извършена справка в Търговския регистър. Правилни са изводите на въззивния съд, че след като управителя на дружеството не е посочило различно от него лице, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, което да е управлявало МПС, то напълно законосъобразно е била ангажирана отговорността на представителя.

         Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни изложените в касационната жалба възражения, че ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Законодателят при издаване на ЕФ не е въвел такъв срок, а цитираната от касатора норма – чл.34, ал.3 от ЗАНН, не намира приложение по аналогия. Това е така, тъй като в производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира приложение единствено за неуредените случаи, съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП. При издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта: АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено административно обвинение, както и на НП, имащо характер на правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с автоматизирано техническо средство. Т.е. в производството по издаването на електронен фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се изисква да се съобрази сочения от касатора срок.

         Предвид гореизложеното изводите на районния съд за потвърждаване на електронния фиш се приемат от настоящата инстанция като правилно изградени, поради което не е налице основание за отмяна на съдебния акт, който е постановен при правилно прилагане на закона.

         Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573/04.05.2018г. постановено по а.н.д. № 1212/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    

                                                                             2.