Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   1864    / 26.10.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми септември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М.В., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1403/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.Т., гражданин на Израел, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат М.М., и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 588/10.05.2018г. постановено по АНД № 6128/2017г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-0769-003123/10.10.2016г. на началник група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция“. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 70, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от същия закон е наложена глоба в размер на 20 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че на 18.08.2016г., около 20:50ч. в Бургас, на кръгово кръстовище между улиците „Д.Димов” и „Транспортна”, като водач на лек автомобил „Крайслер Вояджер” с рег.№ В0527РМ, движейки се в посока хотел „Фаворит”, не спрял на подаден сигнал със стоп-палка по образец на МВР, подаден от контролен орган в униформа и отличителни знаци, на осветено място, в най-дяната част за движение, а продължил в посока хотел „Фаворит”. По време на проверката било установено, че касаторът е управлявал посочения автомобил без включени къси или дълги светлини. Тези факти са квалифицирани като нарушение на чл.103 и чл.70, ал.1 от ЗДвП.

В обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Съдът е цитирал чл. 1, §13 от Директива 2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. и е приел, че жалбоподателят може да изисква да му бъде назначен преводач само в съдебното производство. Т.е. според съда липсата на осигурен преводач в хода на административнонаказателното производство не води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Съдът е приел, че фактите изпълващи състава на двете нарушения са доказани по несъмнен начин. Позовал се е на свидетелите Лечев и Йорданов, според които водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме подадения сигнал, но вместо да предприеме спиране, е увеличил скоростта. 

Настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно. Този състав споделя напълно мотивите на районния съд, касаещи обсъждането на фактите извлечени от свидетелските показания на двамата свидетели по АУАН.

По отношение нарушаването правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в липса на назначен преводач, както и липса на направен писмен превод на АУАН и наказателното постановление, този съдебен състав счита, че Директива 2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. действително дава възможност на административнонаказващия орган да не назначава преводач на винаги, в случаите, когато се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което не разбира български език. Съдът обаче счита, че при всички случаи административнонаказващия орган не е освободен от задължението да връчи АУАН, от който лицето да разбере в какво е обвинено, че е извършило. Т.е. органът, според конкретната ситуация, е нужно да направи съответните усилия и да преведе на понятен за обвиненото лице език в какво деяние е обвинено това лице, без да е нужно назначаването на нарочен преводач. В конкретния случай органът е изпълнил това задължение. От събраните по делото доказателства категорично се установява от една страна, че самото обвинено лице говори малко български, от друга страна, от свидетелските показания се установи, че един от свидетелите на нарушението, който е служител на МВР, е разговарял с касатора на руски език. По делото не е спорно, че касаторът, макар да е израелски гражданин, е роден в Украйна през 1964 г., а там до 1989г. в училищата се е изучавал задължително руски език и държавата е била част от СССР, т.е., няма съмнение, че това лице може да общува на руски, а задължението за органа е да обясни на лицето на понятен за него език, а не на майчиния му език, в какво е обвинен, че е извършил.

По тези съображения всички възражения в тази насока касационния съдебен състав счита за неоснователни.

Съдът напълно споделя изводите на районния съд, че поведението на касатора по времето от подаване на сигнала със стоп-палка до ефективното му спиране, еднозначно сочи, че лицето е възприело подадения сигнал на кръговото кръстовище на ул.“Д Димов“ и ул.“Транспортна“, но не е спряло, както изисква закона в най-дясната част на платното за движение, а обратно – положило е усилия да се отклони от проверката, като на самото кръстовище вместо да намали скоростта и да спре, е увеличило скоростта. Проверката е била извършена едва след като с помощта на още един автопатрул водачът е бил спрян. 

Всички тези действия на водача, както правилно е приел районния съд, сочат на извод, че той е възприел дадения сигнал със стоп-палка. Твърденията на касатора, че по това време (към момента на подаване на сигнала) е преминавал автобус, който му е попречил да възприеме подадения сигнал са останали недоказани. 

Съдът не споделя разбирането на районния съд, че поради несъставомерността на факта сочещ разположението на управлявания автомобил на платното за движение, възражения от такъв характер винаги са неоснователни. Разположението на автомобила действително не е елемент от състава на нарушението, но когато се касае за нарушение на чл.103 от ЗДвП и двете страни твърдят взаимноизключващи се факти, именно разположението на автомобила на платното за движение, наличието на преминаващи други превозни средства в същия момент, тяхното разположение на платното за движение, както и мястото, където са се намирали органите на реда, подали сигнала за спиране, са от съществено значение, съдът да прецени кои твърдения на насрещните страни са съответни на действително случилото се и на кои твърдения не следва да дава вяра. След като водачът твърди, че обективно не е могъл да възприеме подадения сигнал, няма как пътната обстановка в този момент и разположението на всички участници в движението, в това число и на контролиращите органи, да не е от съществено значение за разрешаването на спора. 

Независимо от последно изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 588/10.05.2018г. постановено по АНД № 6128/2017г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: