Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:375                                 02.03.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети февруари,                            две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 13 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, против решение № 1798/17.11.2017г. постановено по НАХД № 5069/2017г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) №15-0769-001431 от 30.07.2015г., с което на М.В.К., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

 Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с непосочването в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), че деянието е извършено в условията на повторност, като се позовава на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не прави искания.

Ответникът по касация – М.В.К., ЕГН-**********, с адрес: ***, оф.806, също не се явява пред съда и не изразява становище по оспорването.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което пледира касационната жалба да бъде уважена.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по следните съображения:

Районен съд - Бургас с решение № 1798/17.11.2017г. постановено по НАХД № 5069/2017г. е отменил НП №15-0769-001431/30.07.2015г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с което на М.К., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от същия закон са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Санкциите са за това, че на 28.09.2014г., около 11.42 часа, в гр.Бургас, на път първи клас № 1-6, км.491 до бензиностанция Ромпетрол, посока от кв.Ветрен към КПП-1, управлява лек автомобил Ауди А8 с рег.№ ***, с наказуема скорост 142 км./ч., при разрешена скорост за движения в населено място 90 км./ч., въведена с пътен знак В-26, като скоростта е установена със система „MultaRadarSD580“ № 00209D32D4F9, снимка №S0000221F и е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно, съгласно НП № 14-1006-001434, връчено на 07.08.2014г., в сила от 15.08.2014г. за нарушение по чл.1182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

За нарушението е съставен АУАН № 536650 от 20.04.2015г., в което е описана същата фактическа обстановка, без отбелязване, че деянието е извършено в условията на повторност. По преписката са представени снимката от стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „MultaRadarSD580“ № 00209D32D4F9, с която е установено нарушението; протоколите за изпитване и одобряване на тази система; справка за собствеността на лек автомобил Ауди А8 с рег.№ ***, според която М.К. е негов съсобственик, както и декларация по чл.188 от ЗДвП, подадена на 31.03.2015г., в която К. е посочил че на 28.09.2014г., около 11.42 часа автомобилът е бил управляван от него. Представена е и справка за нарушител/водач на К., видно от която действително той е бил санкциониран с описаното в процесното наказателно постановление – НП № 14-1006-001434/01.07.2014г. на сектор ПП-Пазарджик, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на НП органът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като никъде в АУАН не е посочено, че се касае за повторност, а този факт се обективира за първи път едва в НП. Обсъдено е възражението на жалбоподателя за изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, което е намерено за неоснователно.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбата е частично основателна по следните съображения:

Следва да се приеме за основателно релевираното оплакване на касатора, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, но само в частта му с която нарушителят е бил санкциониран за осъществено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, с основната санкционна норма по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. По този основен състав на нарушението НП не страда от пороци, тъй като този административно наказателен състав е бил предявен на нарушителя още със съставянето на АУАН. НП е съобразено с материалния закон в тази му част и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на повторността обаче, това не е така. Същата не е описана като част на нарушението от обективна страна в АУАН, а за първи път е установена една с НП. За разлика от наказателния процес в административно-наказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Така за нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h, а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност. Т.е. касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Именно това е следвало да направи районния след като е установил, че в АУАН наличната повторност не е била описана. Съгласно правомощията си по чл.63, ал.1 от ЗАНН този съд е следвало да измени атакуваното пред него НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН, а не да отменя цялостно НП заради това, че повторността е включена при фактическото описание на нарушението чак при неговото съставяне.

Това налага отмяна на решението на районния съд и извършване на пълна преценка за законосъобразност на оспореното пред него НП.

При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с изключение на посоченото невключване на повторността в АУАН. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление.

Безспорно е установено в хода на административно-наказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно М.К. е управлявал автомобила. Това е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, в която той сам е посочил, че е управлявал автомобила си. Освен това настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд по отношение спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което не е нужно същите да бъдат преповтаряни. В процесното НП точно са посочени мястото на нарушението и скоростта на движение на автомобила. Твърдението на К., че мястото на което е заснет автомобила не е обозначено по надлежния ред със знак на пътната отсечка за осъществяване на видеоконтрол е ирелевантно към предмета на доказване. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на нарушението, съответно съставянето на АУАН и НП, е действала единствено разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, като едва след това е приета новата разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП - изм. и доп. ДВ. бр.19/2015г., понастоящем отменена, поради което до този момент за контролните органи не е имало задължение чрез специален обозначителен знак, поставен на пътната отсечка, да обозначават предварително местата за извършване на контрол. Не може да бъде споделено и възражението, че за нарушението е следвало да бъде издаден електронен фиш, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП такъв може да бъде издаден само за случаите, в които наказанието за съответната превишена скорост е единствено глоба. В настоящият спор обаче е доказано, че жалбоподателят не отговаря на това условие заради високата стойност на установената скорост на движение, поради което напълно законосъобразно е съставен АУАН. Контролните органи правилно не са съставили електронен фиш, а са спазили общият ред на установяване на административното нарушение, като надлежно е издадено наказателно постановление.

Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за касационния състав е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН.

Ето защо при описаната по-горе фактическа обстановка и доказаност на извършеното от К. нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, същият следва да бъде санкциониран на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., предвиждаща за превишаване над 50 км./ч., налагане на глоба от 350лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км./ч., превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50лв. Тази санкция е била в сила към момента на извършване на нарушението – 28.09.2014г., а новата санкция след посоченото законодателно изменение е по-тежка – глобата е завишена на 700лв. и не е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. При превишение на разрешената скорост с 52 км./ч., на К. следва да бъдат наложени наказания: глоба от 350лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, в каквато насока се налага да бъде изменено НП.

С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Бургас, с което НП е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се измени наказателното постановление в посочената насока.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1798/17.11.2017г. постановено по НАХД № 5069/2017г. на Районен съд - Бургас.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0769-001431 от 30.07.2015г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, в частта с която на М.В.К., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като ГО ОТМЕНЯ в тази му част и НАЛАГА на М.В.К., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                            2.